Всяко футболно поколение има своите „големи“ играчи. За феновете днес те са Лионел Меси и Кристиано Роналдо, които обраха почти всички големи награди в последните две десетилетия.
През 80-те години битката е между трима, които впоследствие влизат на челни места в почти всяка класация в историята на футбола. Това са годините на надмощие на италианското калчо и тримата играят по терените на Апенините. Единият е Мишел Платини, който вкарва голове и печели титли за „Ювентус“. В „Наполи“ във втората половина на десетилетието пък е Диего Армандо Марадона.
Третият е в Милано, където пристига през 1987 г. в „Милан“, а заедно със сънародниците си от Нидерландия издига клуба до върховете на европейския и световния футбол. Самият той се утвърждава като най-добрият централен нападател, а често е определян за най-добрия на поста за всички времена.
В четвъртък нидерландецът Марко ван Бастен навръши 60 години. Той е един от най-великите футболисти за всички времена. Носител е на 3 награди „Златна топка“ и веднъж на „Златна обувка“. Европейски шампион със страната си и двукратен носител на Купата на европейските шампиони.
„Когато играехме в Милан го питах как да му подавам топката, а той ми отговори „Просто подай и почвай да бягаш, за да ме поздравиш [за гола бел.ред.]. Той винаги мислеше, че ще вкара и обикновено беше прав“, казва години по-късно за него Карло Анчелоти, настоящият треньор на "Реал" Мадрид.
Ван Бастен е роден в Утрехт – четвъртият по големина град в Нидерландия. Заниманието му със спорт до известна степен е предначертано и от родителите му. Баща му Йоп играе футбол, но на по-ниско ниво, а майка му се занимава с гимнастика, а по-големият му брат също тича след топката.
Още на 6 години той започва да тренира в местния EDO, а по-късно се мести в школата на местния „Утрехт“. Там тренира и се изгражда като един от най-големите таланти в страната. Има кратък престой и в друг местен отбор „Елинвийк“.
Брат му Станли, който също е футболист, е три години по-голям от него. През 1981 г. той почти попада в гранда „Аякс“, но в крайна сметка клубът от Амстердам се спира на 16-годишния Марко. Изборът е добър.
По-малко от година след преминаването му в „Аякс“ ван Бастен прави дебюта си. Това се случва в мач срещу „Нек“ Ниймеген. Грандът води на почивката и решава да даде почивка на застаряващата си звезда. Това не е кой да е, а идолът на всички местни момчета, а и на почти цяла Европа и на самия Марко – Йохан Кройф. По-късно тази смяна се смята за символична – предаването на факлата между поколенията и между двамата най-големи играчи в историята на страната.
16-годишният Марко не се бави, за да покаже какво ще прави до края на кариерата си. В средата на полувремето на дебюта си той се записва сред голмайсторите.
„Беше прекрасно усещане, особено, когато си на 16 години. Още бях в училище, но изведнъж започнах да придобивам популярност в цялата страна. Тогава всичко се промени“, спомня си ван Бастен.
Първото му голямо препятствие е борбата за титулярното място в отбора. Той е много талантлив, но още е просто юноша, а основният играч на поста му е националът на Нидерландия Вим Кифт, носител на „Златната обувка“ за сезон ’81-82. Той също е млад, едва на 20, но вече е утвърден. „Аякс“ обаче избира да продаде Кифт и в Италия и да заложи на 18-годишния Марко.
Следващите години показват, че и този избор на „Аякс“ е отличен. Ван Бастен става голмайстор в местното първенство четири поредни сезона и печели „Златната обувка“ за най-добър реализатор на Европа. С гол на финала срещу „Локомотив“ Лайпциг носи на клуба и победата в Купата на носителите на национални купи (КНК днес „Лига Европа“).
Между 1981 и 1987 играе 132 мача за „Аякс“, в които вкарва 127 гола – резултатност, която в цялата история на футбола имат само шепа играчи.
Всичко това е забелязано от италианския „Милан“, който е амбициран да се върне в славните си години. Наскоро клубът е станал собственост на тогавашният медиен магнат и бъдещ премиер на Италия Силвио Берлускони. Заедно с ван Бастен в клуба пристига и друга нидерландска звезда, но от конкурентния ПСВ – Рууд Гулит.
Първият сезон на Марко не е от най-добрите, защото има сериозен проблем с контузия в глезена. Тази травма, която го изкарва за толкова дълго време извън терена, по-късно се превръща и в неговата прокоба. Все пак „Милан“ печели титлата след близо 10 години пауза.
Още през следващата 1988 г. Марко е здрав и се връща с пълна сила. В „Милан“ пристига и още един нидерландец – Франк Рийкард, а триото става едно от най-емблематичните в света.
На края на сезона ван Бастен вкарва 32 гола във всички състезания и печели КЕШ. Върховата му година е придружена и с най-големия триумф в историята на Нидерландия – Европейската титла от 1988 г. Марко е в главната роля и вкарва общо 5 гола, включително по един на полуфинала и фианала, съответно срещу ФРГ и СССР.
Голът срещу Съветския съюз на финала е смятан за един от най-красивите и най-трудни за изпълнение в историята на футбола изобщо. Ван Бастен е играч на турнира, а годината завършва с първата „Златна топка“ в колекцията му.
До 92-ра година той събира общо 3 трофея „Златна топка“, два пъти е голмайстор на Италия и два пъти прибира златните медали от КЕШ.
Заради стила си получава прякора „Лебеда от Утрехт“. Той е елегантен и въпреки габаритите и позицията си, се отличава с прекрасна техника. Много футболисти и анализатори го наричат „най-завършения футболист за всички времена“.
С големите успехи обаче го преследва и проблемът с вечната контузия. В края на победната серия през 93-та година той получава нова контузия в глезена, която го изкарва за терените за повече от 6 месеца. Връща се в края на сезона и е част от отбора, който губи във финала за най-престижното отличие от „Марсилия“, а за капак Марко получава нова контузия в глезена и пак се оперира.
Болите са непоносими, а по-късно той разказва как е лазел, за да стигне до тоалетната.
„Праговете на вратите бяха най-голямото предизвикателство, защото кракът ми трябваше да ги прехвърли, без да ги докосва. Дори най-слабият допир ме караше да прехапвам устни, за да не крещя.“
Той пропуска целия следващ сезон, както и Световното първенство в САЩ през 1994 г. Болките стават толкова нетърпими, че през 1995 г. обявява края на състезателната си кариера. Тогава е едва на 28 години, но вече не издържа на постоянната борба с болката.
„Беше особено трудно, защото от най-високото ниво на футбола стигнах до най-ниското ниво на личното нещастие. Беше голямо падение и много мрачен период“, припомня си Ван Бастен и описва себе си в онзи период като „инвалид“, на който докторите не могат да помогнат.
Няколко години, след като приключва с активната си кариера, решава да предприеме операция за сливане на глезена, което за времето си е рядка операция и е смъртна присъда за всяка спортна кариера. Ван Бастен се решава на този ход само „за да спре болката“.
Години по-късно води няколко отбора, включително „Аякс“ и Нидерландия, но не успява да постигне големи успехи.
През 2016 г. той беше обявен за технически директор на ФИФА. Докато беше на поста той стана известен с призивите си към Иран да вдигне забраната за жени да посещаващ спортни събития.
Той работи още и като анализатор за редица големи спортни канали.
„Всичката болка, която претърпявах, не си заслужаваше. Глезенът ми създаваше толкова много проблеми, влияеше на всяка минута от живота ми. Но тогава футболът беше всичко. Сега съм по-възрастен, имам живот и извън футбола. Можеш да имаш добър живот-има и други неща извън футбола“.
Форум