Само за три дни българският патриарх Даниил изпрати два сигнала на подкрепа към проруската част от украинската църква.
- На 18 август той написа, че тя устоява "на всички опити за създаване на разединение", че опазва "единството, целостта и каноничността на Украинската православна църква";
- На 20 август той каза, че украинската църква, свързана с Московската патриаршия, "е подложена на сериозни фактически и юридически ограничения (...) като резултат от дискриминационната политика на определени фактори в Украйна".
"[С тези си действия] патриарх Даниил категорично се доказа като проруски настроен български архиерей", каза пред Свободна Европа историкът и публицист Горан Благоев.
Двете изказвания от София идват часове преди и часове след историческо решение на парламента в Киев. С него се забранява дейността на религиозните организации в Украйна, които са свързани с Русия.
Какво гласи новият закон
Текстовете не назовават поименно нито конкретна църква, нито дадена религия, но масово ги определят като "забрана на проруската църква". Причината е в това, че украинските власти от години говорят, че именно Украинската православна църква (УПЦ), а не някоя друга религиозна организация, е проводник на руска политика.
Формално Украйна прие няколко изменения в законодателството, засягащи "дейността на религиозни организации".
Текстовете предвиждат 9-месечен период, в който служенията ще продължат, а религиозните организации, заподозрени във връзки с Москва, ще могат да ги прекъснат под контрола на специална комисия. Ако комисията установи, че такива връзки все пак има, тя ще може да се обърне към съда с искане за закриване на църквата. Решението ще може да се обжалва.
Украинската православна църква не е едно юридическо лице, а се състои от около 9 хиляди епархии и енории. Всяка една от тях може да обжалва отделно в съда.
Ако дейността на организацията се забрани, църквата ще загуби своите сгради и земи.
Българската и другите църкви
Българският патриарх Даниил обръща специално внимание на заплахата за загуба на имуществото. Той направи това на среща с посланика на САЩ Кенет Мертен на 20 август. Срещата е била по искане на американската страна.
От сайта на Българската патриаршия става ясно, че голяма част от разговора е била посветена на отношението към процесите в украинската православна църква.
Западът гледа на православието в Източна Европа като инструмент за руското влияние.
Срещата идва два дни след като патриарх Даниил изрази подкрепа за проруската украинска църква. Той направи това в писмо по повод 10-ата годишнина от "тържественото въдворяване [на митрополит Онуфрий] за митрополит Киевски и на цяла Украйна".
Заедно с Българския патриарх такива писма на подкрепа написаха още Антиохийският патриарх Йоан и Грузинският патриарх Илия, съобщи "Дневник".
Кои са двете православни църкви в Украйна и как се отнася към тях БПЦ
В Украйна има два клона на православната църква:
- Украинската православна църква (УПЦ) начело с митрополит Онуфрий. Съвсем доскоро тя се наричаше "УПЦ (Московска патриаршия)", но допълнението "Московска патриаршия" беше премахнато и сега църквата твърди, че е независима от Русия. Точно Онуфрий беше митрополитът, поздравен от патриарх Даниил.
- Православната църква на Украйна (ПЦУ), ръководена от митрополит Епифаний. Тя става независима от Руската православна църква през 2019 г. с декрет, подписан от вселенския патриарх Вартоломей.
Военната църква със Сталин до Христос. Поглед отвътре
![Друга мозайка изобразява плакат на Сталин в горния десен ъгъл. Говорител на катедралата по-късно потвърди автентичността на снимките, на които е изобразен съветският диктатор, отговорен за смъртта на милиони съветски граждани и за разрушаването на стотици църкви и манастири. Пред държавните медии говорителят каза: "Не на всеки му харесва [изображението на Сталин], много от нашите близки са били несправедливо репресирани [по време на неговото управление], включително и аз имам такива. Но не можем да извадим тази страница от историята".](https://gdb.rferl.org/b76ba67c-5204-4913-ab8c-2d0170105c3c_w1024_q10_s.jpg)
Българската православна църква все още не признава автокефалията (самостоятелността) на ПЦУ. Но въпреки това тя се въздържа от това да нарича предводителите и последователите ѝ разколници.
Новоизбраният патриарх Даниил защитава позицията на Руската православна църква и говори за нея като за канонична. Той критикува и Константинополската патриаршия заради подкрепата ѝ за ПЦУ.
Какво знаем за църквата на Московската патриаршия в Украйна
Украинската православна църква (УПЦ) е най-голямата църква в страната по брой свещеници, енории и манастири. Тя е и единствената канонично легитимна православна църква в Украйна, преди предоставянето на автокефалия на новата ПЦУ през 2019 г.
С декрета си вселенският патриарх Вартоломей прекрати издадено през 1686 г. решение на Московската патриаршия временно да ръководи духовния живот на християните на територията на днешна Украйна.
През 2022 г. УПЦ осъди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна и настоя, че е скъсала връзките си с Москва, но в устава ѝ е записано, че тя е част от структурите на РПЦ. Според украинските власти тя никога не е прекъсвала връзките си с Москва, а напротив - съучаства на руската агресия чрез шпиониране, саботаж, диверсия и пропаганда в нейна полза. РПЦ в Украйна е забранена.
От началото на войната срещу над 100 свещеници от УПЦ са образувани наказателни дела по обвинения, свързани с подкрепата им за Русия, 26 от които са приключили с осъдителни присъди.
Според проучване на Киевския международен социологически институт от май около 82% от украинците подкрепят пълната забрана на УПЦ.
Защо това не е разкол и защо се говори дори за обединение
Може ли да се реши изходът от този разкол между УПЦ и ПЦУ? Наскоро Епифаний за пореден път предложи на Онуфрий да започнат обединителен процес в полза на украинската държава и вярващи, но Онуфрий не се вслуша.
Според Горан Благоев разединението на УПЦ и ПЦУ не може да се нарече "разкол", защото разколът е свързан с догматите и каноните на църквата.
"Тук става въпрос за чисто административно деление, което е съвсем в реда на каноните, това са действия на ПЦУ, която получава своята независимост от Цариградската патриаршия", каза той.
По думите му се следва старият църковен принцип "една територия (държава) - една църква".
"Всяка друга църква на дадената територия, която е свързана с друга поместна църква, вече поражда съмнение за определено политическо влияние. А когато става дума за Московската патриаршия, това е повече от очевидно", каза той.
Редно ли е държавата да се меси в църковни дела
Решението на Върховната рада е дългоочаквано и трудно взето.
Още в края на 2022 г. Съветът за национална сигурност и отбрана на Украйна приема редица решения, насочени към забрана на УПЦ на Московската патриаршия в страната. По това време УПЦ настоява, че е прекъснала напълно отношенията си с Руската православна църква.
През януари 2023 г. обаче украинското правителство публикува заключенията на експертна комисия, според които УПЦ все още поддържа връзки с РПЦ. През същия месец кабинетът внася в парламента законопроекта за забрана на религиозните организации, свързани с РПЦ.
Някои депутати, включително и тези от управляващата партия "Слуга на народа", определяха законопроекта като "дискусионен" и доскоро не го подкрепяха. Той беше приет на първо четене през октомври 2023 г.
По-рано – през март същата година, украинските власти анулираха договора за наем с УПЦ на териториите и сградите на Киево-Печерската лавра и изискаха те да ги напуснат. Киево-Печерската лавра е православен манастирски комплекс в Киев, включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
"Вероятно УПЦ ще намери пари за всички съдебни дела за оспорване на приетия от Радата закон, включително в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), и няма гаранция, че в този случай ще спечели държавата", казва пред Радио свобода председателят на Държавната служба за етнополитика и свободата на съвестта, теологът Виктор Еленски.
Какви са реакциите на новия украински закон
След окончателното приемане на законопроекта говорителката на руското външно министерство Мария Захарова каза, че Украйна "унищожава истинското православие из основи" и създава "квазиправославна църква".
Говорителят на УПЦ митрополит Климент каза, че църквата планира да продължи да действа като "истинна църква, призната от голямото мнозинство практикуващи украински вярващи и от поместните църкви по света".
Опитите да бъде забранена ще доведат до международно дискредитиране на Киев, включително защото УПЦ няма никакви административни връзки със задгранични центрове" и "не съществува нито един украински документ, който да потвърждава това". Според него законът не е толкова заради църквата, а е заради имуществото ѝ.
На свой ред представителят на РПЦ Владимир Легойда каза, че украинският закон "нарушава основните принципи на свободата на съвестта и правата на човека".
"Формално погледнато, не е редно държавата да се намесва в чисто църковни дела, но първо, в Украйна църквата не е отделена напълно от държавата - както и в България, а и там ситуацията е въпрос на национална сигурност", каза Горан Благоев.
"При положение че в църковна структура има доказани поне сто свещеника, които вършат предателство спрямо държавата, тази структура очевидно трябва да бъде поставена извън закона."
Благоев напомни, че досега държавата не се е намесвала така драстично в църковните дела - нито при разделението в църквата, нито при противостоенето между двете църковни структури промосковската и проукраинската.
"Но при положение че има предателство спрямо държавния суверенитет, мисля, че нито една демократична държава не би търпяла подобно нещо", каза той.
"Това може да изглежда като нарушаване на религиозните права, но от гледна точка на състоянието на държава, която е обект на агресия и във война с противник, който на нейна територия има своя църковна структура, няма друго решение", добавя той.
Църквата като инструмент за руско влияние
От съветско време църквата в Русия е територия и "ухо" на специалните служби. РПЦ не само подкрепи руската инвазия в Украйна, но и се превърна в един от основните идеолози на войната. В края на март тази година така нареченият Световен руски народен събор, проведен в Москва под егидата на РПЦ, нарече войната срещу Украйна "свещена" и обяви, че цялата ѝ територия трябва да влезе в "зоната на изключително влияние на Русия".
През април Парламентарната асамблея на Съвета на Европа призна РПЦ за инструмент на кремълската пропаганда, а главата на църквата, патриарх Кирил и йерарсите - за съучастници в престъпленията на Русия срещу Украйна.
На фона на църковния закон в Украйна новоизбраният български патриарх Даниил написа поздравително писмо на главата на УПЦ Онуфрий. В същото време Даниил излезе в защита на УПЦ пред американския посланик в България Кенет Мертен.
"Не мисля, че беше работа на американския посланик да ходи там [на среща с Даниил], защото прави много лоша услуга на идеята за евроатлантическата ориентация на България", каза Горан Благоев.
По думите му има и други механизми и "ако някой пряко е засегнат от позициите на българската църква, то това е украинската държава, а не американската".
Даниил е известен с проруските си възгледи, които съвпадат с разпространяваните от Кремъл тези. Той например оневинява руските престъпления в Украйна, като казва, че нападнатата страна също има вина за инвазията на Москва в Киев.
Българският патриарх отрича и историческите факти за развитието на Украйна като държава, като повтаря твърдението на руския президент Владимир Путин, че тя е била създадена от съветския лидер Владимир Ленин.
БПЦ или само Даниил подкрепя УПЦ
"Сега Даниил категорично се доказа като проруски настроен български архиерей. Но от чие име говори той пред американския посланик - от името на Светия Синод на БПЦ или от свое собствено", пита Горан Благоев.
Той казва, че синодът е колективен орган и Даниил е пръв сред равни. За разлика от руската църква, която е с патриаршеско управление.
"Всички синодални архиереи ли стоят зад това мнение или Светият синод няма единно мнение?"
Защото преди няколко месеца двама български митрополити - Николай Пловдивски и Кипиян Старозагорски, имаха съслужение с архиерей от признатата от Цариградската патриаршия православна църква на Украйна.
БПЦ е със синодално управление, т.е. патриархът е пръв между равни. И дори от свое име да говори Даниил, това се тиражира като мнение на БПЦ.
"Въпросът е дали Даниил не се изкушава да преструктурира българската църква по модела на руската", казва Горан Благоев.
Според него е важно това дали БПЦ скъсва със зависимостта и свързаността си с руската патриаршия, която е в изолация от православния свят, или запазва и задълбочава своите трайни отношения с московската патриаршия.
Форум