Израел обвинява палестинските журналисти в Газа в пристрастност, често и в принадлежност към Хамас. В същото време не позволява на нито един чуждестранен журналисти да влезе в Ивицата, за да отрази положението там самостоятелно.
Това остава непроменено, въпреки че вече изминаха два месеца от примирието между Тел Авив и Хамас.
Преди десетина дни стана нещо, което подсили въпросите на медиите: израелският Върховен съд даде отсрочка на правителството по искането да се отмени забраната за чуждестранни журналисти. Такава отсрочка идва за девети път.
На този фон "Репортери без граници" съобщи, че Израел за трета поредна година води в класацията за най-много убийства на журналисти. В доклад, публикуван в понеделник, 8 декември, от организацията казаха, че израелската армия е отговорна за смъртта на близо половината (43%) от всички убити репортери по света през 2025 г.
"Израелската армия е най-големият враг на журналистите", пише в анализа на организацията.
Тел Авив обаче отрича обвиненията и казва, че много от убитите са принадлежали към въоръжени групировки като Хамас - твърдение, което техните медии отхвърлят.
Какво е положението в Газа сега
Примирието в Газа влезе в сила на 10 октомври след две години опустошителна война. Тя започна след масирана атака срещу Израел на ислямистката групировка Хамас, обявена за терористична от САЩ и ЕС. При нея бяха убити 1200 души, а други 250 взети за заложници.
Израелската армия отговори с офанзива, при която бяха убити над 70 000 души в Ивицата по данни на здравното министерство там, което се контролира от Хамас. Тези числа няма как да бъдат проверени независимо, а сред причините е именно забраната за достъп на чуждестранни журналисти.
След като примирието влезе в сила, в анклава бяха допуснати камиони с помощи за цивилното население, а израелската армия се оттегли от част от територията на Газа към линия, предварително договорена за първата фаза на споразумението.
С това обаче не бяха прекратени напълно бойните действия. От 10 октомври досега най-малко 370 души са били убити в Газа, включително 140 деца по данни на правозащитната организация Амнести интернешънъл.
Какво става с журналистите
На този фон си остава в сила забраната за влизането на чуждестранни репортери в Газа. Достъпът до палестинската територия беше ограничен и преди началото на войната през октомври 2023 г., но след началото ѝ Израел наложи пълна забрана.
Израелската армия допуска репортери само на контролирани пътувания в Ивицата, на които те са придружавани през цялото време от военни и при които маршрутът е определен от самата армия. Условие е и тя да прегледа кадрите преди тяхното публикуване. Според защитници на свободата на словото това не е достатъчно, за да се документира адекватно войната.
Така отразяването на случващото се беше оставено само на палестински журналисти вътре в Газа. Работата им обаче е свързана със сериозен риск за живота - по данни на "Репортери без граници" 220 палестински журналисти са били убити от началото на военните действия досега.
Защо Израел продължава със забраната
Още през декември 2023 г. Асоциацията на чуждестранната преса в Израел внесе петиция пред Върховния съд, с която поиска да се отмени забраната за достъп на чуждестранни репортери. Съдът отхвърли искането, като тогава се обоснова с "изключителните обстоятелства, свързани със сигурността в този момент, и осезаемите рискове, свързани с издаването на независими разрешителни за пътуване на журналисти в настоящата ситуация".
Освен това от израелската армия казват, че има риск и за сигурността на израелските войници, тъй като репортерите биха могли например да разкрият местоположението или други детайли за военните им позиции.
През септември 2024 г. асоциацията заведе ново дело пред Върховния съд, което беше отлагано многократно и продължава и в момента.
В края на октомври, няколко седмици след началото на примирието в Газа, в рамките на въпросния съдебен процес израелското правителство изпрати писмо до Върховния съд, в което го уведоми, че ще преразгледа политиката си относно влизането на журналисти в Газа. В него то каза, че „в светлината на новото положение, създало се“ след споразумението за прекратяване на огъня, ще формулира актуализирана политика в рамките на 30 дни.
Тези 30 дни изминаха, но кабинетът на Бенямин Нетаняху така и не представи нов план. От правителството не отговарят и на журналистическите запитвания за причините забраната да остава в сила.
Вместо това кабинетът поиска няколко нови отсрочки от съда. Последната е от началото на декември и дава време на правителството до 21 този месец да представи отговори на исканията на медийните организации.
Но въпреки забавянето, съдът може да даде нова отсрочка дори и тогава.
„Тези повтарящи се забавяния лишиха света от по-пълна представа за условията в Газа и се подиграха с целия съдебен процес“, коментираха от Асоциацията на чуждестранната преса в Израел.
Форум