На 14 ноември се очаква спад в гласуването на българите в чужбина. Това сочат някои от данните на ЦИК и разказите на хора, активни в провеждането на избори зад граница.
Прогнозата е донякъде изненадваща, защото основната тема през пролетта беше възстановяването на правото на българите по света да гласуват без дългогодишните ограничения.
През април вотът зад граница премина в чакане с часове заради малкия брой секции.
На изборите през юли ситуацията вече беше различна – тогава бяха отворени рекорден брой секции зад граница.
Сега българите, живеещи извън страната, са за трети път в режим на организиране на избори. Очаква се спад в ентусиазма на гласуващите, но също и на доброволците, подсигуряващи работата на секционните избирателни комисии (СИК).
„Провеждането на три избора в година не е просто изморяващо, то е влудяващо“, каза за Свободна Европа Мария Спирова, която е един от доброволците по организацията на вота във Великобритания.
Вижте също “Няма как да не стане сакатлък”. 60 секунди за гласуване във ВеликобританияЕто как върви организацията на изборите зад граница през октомври.
Промяната
За краткия си живот 45-ото Народно събрание гласува ключова поправка в Изборния кодекс, с която промени правилата за откриване на секции за гласуване в чужбина.
Беше премахнат таванът от 35 секции за страните извън Европейския съюз (ЕС). Поправките позволиха още да се отварят автоматично секции навсякъде, където в последните пет години са гласували над 100 души. За разкриване на нови е необходимо да има поне 40 подадени заявления.
Тези поправки доведоха до сериозен ръст на подадените заявления за гласуване в чужбина на изборите през юли. Сега обаче ситуацията е различна.
Броят на подадените заявления за изборите през ноември е значително по-малък в сравнение с лятото. Под 60 хил. са заявили, че ще упражнят правото си на глас зад граница в сравнение с 86 хил. за изборите през април.
„Мисля, че повечето хора ще гласуват, но просто не им се занимава със заявления, защото вече знаят, че секциите ще бъдат отворени автоматично“, каза за Свободна Европа Атанас Цветански. Той от години се занимава с организирането на вота във Великобритания.
Вижте също "Не вярвахме, че може да се случи". Атанас Цветански, доброволец на изборите във Великобритания„Неподаването на заявления затруднява много избирателните секции, защото когато са подадени предварително, имената на хората се вкарват в списъците и така е по-лесно. Обратното означава, че всички, които не са в този списък, трябва да попълнят декларация на място и това затруднява вота в самия ден“, обясни Мария Спирова.
Бойкот на доброволците
Традиционно цялата кампания и организация на гласуването в чужбина се прави от доброволци. Те са тези, които търсят помещения и често поемат част от разходите по наемането им. Сега обаче и тяхната готовност за организиране на изборите е изтъняла.
„В момента тече тегава подготовка. Търсим хора. Половината казват "никога повече“, каза Цветански. Част от хората са изморени от поредното провеждане на избори и затова не искат да се включват.
Кампанията "Имаш право на България" беше лансирана за изборите на 4 април 2021 г. Тогава българите в чужбина бяха затруднени да гласуват заради ограничения в броя на избирателните секции.
„Сега проблемът е, че търсим хора под дърво и камък и много от тях трудно се съгласяват да се включат в комисиите“, каза Цветански. По думите му 60 на сто от комисиите за Великобритания са окомплектовани.
„Тези избори са невиждани по много причини“, каза Мария Спирова. „Първо, те са две в едно. Второ, има гласуване с машини. А на трето място, сред доброволците има и призив за бойкот“, каза тя.
Идеята за бойкот е свързана с настояването на част от хората, които организират изборите зад граница, ЦИК да въведе електронна платформа за комуникация.
Според Димитър Иванов, който е сред доброволците, осигуряващи вота в Швейцария, за секциите там през ноември няма да има доброволци. Причината той и останалите да се откажат е, че институциите в България не са направили именно това.
„Ние пратихме едно писмо до ЦИК и около 200 колеги от цял свят го подкрепиха. Направихме предложение за подобряване на процеса, защото комисиите ги държат с часове в помещенията“, каза Иванов.
Според Мария Спирова комуникацията между секциите в чужбина и България наистина е много трудна. „За да стигнат до ЦИК нашите имейли минават през ДАНС, което бави процеса и е необяснимо“, каза тя.
Вижте също Как гласуваха българите в чужбинаПо правило, за да се разпусне комисията след приключване на изборния ден е необходимо от ЦИК да потвърдят получаването на документите. „На миналите избори имахме хора, които в 8,20 ч. не бяха получили съобщение, че ЦИК им е приела документите. Ние изкарваме часове в тежко неведение“, каза Спирова. „Много хора разбират идеята за бойкот, но няма да го направят“, добави тя.
„Предложението за улесняване на комуникацията между ЦИК и секциите в чужбина е разумно и добро, но няма как да стане за тези избори“, каза за Свободна Европа Цветозар Томов от ЦИК.
Според Мария Спирова въпреки умората вече върви организацията на поредните избори. През ноември се очаква да бъдат отворени 760 секции в 68 държави, казаха в петък от Министерството на външните работи.
Вижте също Кампанията: За Трифонов "Продължаваме промяната" и "Демократична България" са съюзници