Първо страх, а после гняв. Когато разочарованите се усетят заплашени, започват протестите

През последните няколко месеца в България има протести почти всяка седмица. Повечето са локални и засега не успяват да повторят мащабите на масовия гняв от лятото на 2020 г. Но те показват определена тенденция: все повече хора заместват пасивното си разочарование от политиката с готовност да излязат на улицата.

Обикновено реакциите им са провокирани от страх - това е общото между протести в Казанлък, Плевен, Луковит, Пловдив, Хасково, Варна. Страхът най-често е провокиран от мисълта, че институциите няма да реагират адекватно, ако хората станат жертва на престъпление или инцидент.

Социологическата агенция "Маркет линкс" от няколко години измерва точно тези процеси. Според нейния управител Добромир Живков в момента се наблюдават два феномена. От една страна дългата серия от предсрочни избори и нестабилното държавно управление са изиграли роля за разпръскване на гражданската енергия за промяна след 2020 г. Но от друга страна в обществото все още съществуват очакванията за реформи и ефективна борба с корупцията.

На национално ниво България изглежда със стабилно политическо управление в лицето на коалицията на ГЕРБ, БСП и ИТН, подкрепяна от "ДПС - Ново начало". Но въпреки това отделни части от обществото все по-често проявяват готовност за протести. А това би могло да доведе до по-широко недоволство при определено стечение на обстоятелствата.

"Конкретни събития могат да провокират отново засилване на тази гражданска енергия и нейни проявления, които да видим отново по площадите и улиците на България", казва Живков пред Свободна Европа.

В момента в София и Варна има протестна вълна, провокирана от съмненията, че Комисията за противодействия на корупцията (КПК) и прокуратурата избирателно преследват представители на опозиционната коалиция ПП-ДБ. Недоволството в двата града беше предизвикано от арестите на столичния зам.-кмет Никола Барбутов и варненския кмет Благомир Коцев.

Но още месеци по-рано в различни места на страната имаше локални прояви на недоволство заради отделни престъпления и инциденти. Гневът на хората допълнително ескалира заради впечатлението, че властите реагират неадекватно и със закъснение.

Локално недоволство

"Местните общности са много по-свързани, връзките вътре между гражданите, между отделните социални слоеве са на съвсем различно ниво от това как се мобилизираме ние в национален мащаб", коментира Живков от "Маркет линкс".

И добавя, че "когато една такава общност бива засегната и бива изправена пред непосредственото усещане за заплаха, каквото представлява всяко подобно събитие, независимо че се е случило на един човек, това събужда граждански гняв срещу липсата на справедливост, срещу неефективните институции".

Примерите за подобни спонтанни протестни прояви през последните месеци не са един и два. През февруари и март имаше серия демонстрации в Казанлък, където двама полицаи бяха задържани и обвинени, че са пребили арестант до смърт. Трагичният случай на Даниел Кискинов предизвика граждански гняв в града, който принуди вътрешния министър Даниел Митов да определи случилото се като "срам за МВР".

Хора от Казанлък протестираха дни наред срещу полицейското насилие след смъртта на арестувания 47-годишен Даниел Кискинов, 7 април 2025 г.

Малко по-късно Митов изпадна в нова неприятна ситуация заради публично огласените данни, че началници в министерството са опитали да спрат акция на антимафиоти в Пловдив срещу контрабанден канал. Темата за предполагаемия чадър в МВР над контрабандата предизвика проблеми за управляващите и през последните дни.

През април страната беше обхваната от протести заради смъртта на 12-годишната Сияна Попова, която загина в тежка катастрофа край Плевен между камион и кола, в която пътуваше заедно с нейните баба и дядо. Обект на недоволството в този случай беше основно неефективната работа на пътната агенция, многократно сигнализирана за опасния участък от пътя, на който стана инцидентът.

Същия месец напрежение имаше и в Луковит, където 11-годишно дете беше бито и хвърлено от мост от 46-годишен мъж. Последва протест пред местната полиция и задържане на Николай Христов, който беше обвинен за причиняване на средна телесна повреда на детето - счупване на двете му ръце.

През май безпрецедентно недоволство срещу полицията в Хасково проявиха деца и юноши от града. Те хвърляха камъни, яйца и други предмети по сградата на местното полицейско управление.

Повод за това стана изказване на полицейския началник Иван Расоков, че изчезнало местно момиче "най-вероятно се крие", защото няма данни да е било отвлечено. Става въпрос за 18-годишната Магдалена Русева, която впоследствие се оказа убита, а за престъплението беше обвинен неин съученик.

По-късно през май обществено недоволство имаше и в Пловдив - заради побой, нанесен от частни охранители над случайни граждани на улицата в центъра на града. Съмненията тогава бяха свързани с прикриване на извършителите от страна на разследващите.

Подобни съмнения имаше и месец по-късно във Варна, където 36-годишният Явор Георгиев почина, след като беше арестуван от двама местни полицаи. Впоследствие две експертизи потвърдиха, че униформените нямат вина за смъртта му, която е причинена от смесване на кокаин и етанол.

Смъртта на Явор Георгиев във Варна провокира серия протести срещу местната полиция, 11 юни 2025 г.

Според социолога Добромир Живков всички тези случаи са достатъчно показателни "за това какво би станало при събития, които придобият значимост в национален мащаб или при достатъчно натрупване на местно ниво на много тежки проявления на дисфункционалност на институциите или на прикриване на определени схеми".

"Аз лично не бих се изненадал това да бъде политически използвано и да доведе до следващата вълна на радикализация. Обществото категорично не е постигнало спокойствие само заради това, че имаме редовен кабинет и заради това, че има някаква, макар и минимална, перспектива пред управлението", отбелязва социологът.

Политическа употреба

Една от тенденциите, отчетени от неговия екип през последните месеци, е по-високата степен на готовност сред хората да подкрепят протести, които са на ръба или дори отиват "малко отвъд закона".

Живков казва, че агенцията му измерва различни степени на радикализация: "Това, което забелязваме е, че всъщност изборите не носят успокоение в обществото. Последните избори бяха оценени като несправедливи и нечестни от 58% от българските граждани в наше проучване, проведено през ноември миналата година. Това обяснява именно това леко нарастане на готовността за радикализация", коментира Живков.

Партията, която най-осезаемо се възползва от тази ситуация в момента, изглежда е проруската "Възраждане". В последните седмици тя организира масова кампания срещу приемането на еврото. Демонстрации имаше дори и извън България, като те бяха подкрепени от конкурентната на "Възраждане" формация "Величие".

По думите на Живков тези партии използват най-вече "политическите инструменти на страха", съчетани с "пропагандата, която определено заблуждава и е готова да стигне до крайности в това да постигне целите си".

"Основната цел е да се държат мобилизирани избирателите на тези партии. Тази мобилизация наистина се отразява и в тази готовност [за радикализация], която ние регистрираме вече трета година поред", посочва още социологът. И обобщава: "Възраждане" е партията, чиито избиратели в най-голяма степен са готови да предприемат по-крайни стъпки. Това в по-малка степен се вижда при "Величие" и при МЕЧ."

Управителят на "Маркет линкс" обаче не смята, че протестите срещу еврозоната имат потенциала да привлекат по-широка подкрепа и така да застрашат управлението. Живков смята, че в случая става въпрос за "по-маргинални и не толкова сериозни сегменти на обществото".

"[На протестите срещу еврото] доминира страхът, но този страх сред тези над 50% от българите, които имат съмнения в една или друга степен по отношение на еврото, всъщност не изглежда за момента да има потенциала да доведе до по-голяма радикализация, до масовост на едно такова движение, което да излезе по улиците."

"Възраждане" организира серия демонстрации в София и страната в края на юни и в началото на юли срещу приемането на България в еврозоната, 4 юли 2025 г.

Президентът Румен Радев също изигра роля в подклаждането на протестите срещу еврото с искането си датата на приемане на България в еврозоната да бъде подложена на референдум. Според Живков с това свое действие държавният глава ясно е показал, че евентуален негов бъдещ политически проект се насочва към същата електорална ниша, като "Възраждане", МЕЧ и "Величие".

"На всички стана ясно, че неговото предложение [за референдум] всъщност по никакъв начин не обедини нацията, напротив, допълнително засили поляризацията. В този смисъл президентът се е насочил натам категорично. Едновременно с това виждаме, че той се опитва да вземе позиции сред електората и по антикорупционната тематика, но там липсва последователност след вдигнатия му юмрук през 2020 г.", коментира социологът пред Свободна Европа.

Той забелязва "дълбоко вътрешно противоречие" в публичното поведение на Радев. От една страна президентът говори срещу корупцията по високите етажи на властта и олигархията, а от друга - изразява "скептично отношение към евроинтеграцията" на страната, която "априори има известен антикорупционен ефект".

Като довод в тази посока Живков добавя и наблюдението, че Радев защитава "тезите на режима в Кремъл, който доведе Русия до икономическото дъно и я превърна в пример за олигархично управлявана държава".

"Произвол". Защо хора в София протестираха срещу ареста на кмета на Варна Благомир Коцев