Председателката на Народното събрание Наталия Киселова е върнала на президента Румен Радев предложението му за провеждане на референдум за еврото, съобщи пресцентърът на Народното събрание. Аргументът ѝ за това е, че искането противоречи на Конституцията.
В нея е записано, че не могат да се провеждат референдуми по въпроси, уредени във вече приети и ратифицирани международни договори. България е задължена да приеме еврото с договора за членство на страната в Европейския съюз (ЕС), който е ратифициран още през 2007 г.
Радев отговори с кратка позиция, в която обвини управляващото мнозинство, че "погази Конституцията и законите, употребявайки председателя на Народното събрание".
Новината идва на фона на публичните спорове в България, провокирани от искането на Радев парламентът да насрочи референдум за датата на влизането на страната в еврозоната. Преди ден той официално изпрати на депутатите предложението си.
Вижте също Не е референдум, а маркиране на територия. Какво точно прави Румен РадевИнициативата на Радев предизвика безпрецедентно остра реакция на 40 университетски преподаватели по право, които го обвиниха, че така прави опит да суспендира Конституцията. Причината е, че идеята за референдум за еврото беше отхвърлена от парламента през 2023 г., а през 2024 г. Конституционният съд (КС) потвърди, че подобно допитване е недопустимо.
В съобщението за решението на Киселова се казва още, че предложението на президента не е съобразено именно с "мотивите и диспозитива на Решение № 3 на Конституционния съд от 2024 г.".
"Това деяние срива и малкото останало доверие в институциите и разобличава претенциите им, че работят в интерес на хората и отчитат тяхната воля. Парламентарното мнозинство крачи към еврозоната, но отдалечава България от Европа на демокрацията и законността", отговори Радев.
Мнозинството от партиите в Народното събрание декларираха още в края на миналата седмица, че няма да подкрепят предложението на президента, а от ГЕРБ призоваха Киселова изобщо да не го допуска за разглеждане.
Ако искането за референдум беше разгледано и отхвърлено с гласуване, Радев можеше да сезира КС - да се произнесе по допустимостта на конкретния въпрос: "Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута евро от 2026 г.?"
Евентуалното изпълнение на цялата тази процедура би могло да постави под въпрос приемането на еврото догодина, дори Европейската комисия (ЕК) да даде положителна оценка за готовността на България.
На тпози фон финансовата министърка Теменужка Петкова съобщи във вторник сутринта, че европейските институции са потвърдили пред България, че спазват първоначалния план, който предвижда в началото на юни София да получи оценка за готовността си да въведе еврото на 1 януари 2026 г.
"Уведомих европейските институции, че членството на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. остава ключов приоритет за нас", каза пред български медии в Брюксел финансовата министърка Петкова (ГЕРБ), която във вторник присъства на заседание на своите колеги от Европейския съюз (ЕС).
По думите ѝ влизането на страната в еврозоната ще ѝ даде възможност "да запази своята икономическа и финансова стабилност в тези изключително турбулентни от геополитическа гледна точка времена".
"Следващата важна стъпка е свързана с конвергентните доклади, които очакваме да излязат в началото на юни. Европейските институции потвърдиха своя ангажимент за това, че следваме предварително определения график по отношение на подготовката и разглеждането на докладите."
Петкова обобщи, че "България върви уверено към реализация на своя стратегически приоритет - членство в еврозоната от 1 януари 2026 г., въпреки всичко".
Your browser doesn’t support HTML5
Как Румен Радев поиска референдум за еврото, срещу който уж беше против