Правната комисия в парламента одобри на първо четене предложението на ГЕРБ да се закрие антикорупционната комисия (КПК), а функциите ѝ да се прехвърлят към Сметната палата и Главната дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) към МВР.
Това се случи в петък, на извънредно заседание на правната комисия и с гласовете на управляващите в оставка ГЕРБ, БСП, ИТН и „ДПС – Ново начало“. Заседанието беше насрочено за 11 часа, но началото му се забави с близо 3 часа.
Освен че прие законопроекта на ГЕРБ, който беше внесен само преди два дни, комисията отхвърли проектите на „ДПС – Ново начало“ и на ПП-ДБ за закриване на КПК от миналата година.
Новината идва, след като през лятото на 2025 г. санкционираният за корупция лидер на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски поиска КПК бързо да бъде закрита. Идеята вдигна шум, тъй като по същото време опозиционната коалиция ПП-ДБ отправяше чести обвинения към КПК, че действа не като орган за разследване на корупцията, а като „бухалка“, ползвана от самия Пеевски за разправа с политически противници.
Вижте също Нито е "на ПП", нито ДПС иска наистина да я закрие. Кой стои зад антикорупционната комисияОснования за това твърдение ПП-ДБ видя в случаите, в които КПК задържа кмета на Варна Благомир Коцев, вече бившия зам.-кмет на София Никола Барбутов, както и общински съветници на ПП-ДБ. Това предизвика масови протести във Варна, София и други градове.
В края на юли 2025 г. Пеевски внесе в Народното събрание законопроект за закриване на КПК, който включваше идея разследващите ѝ функции да се поемат от Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), а производствата за конфликт на интереси – от Сметната палата. Според ПП-ДБ ДАНС, също като КПК, е под контрола на Пеевски.
Your browser doesn’t support HTML5
Защо Пеевски реши да закрива Антикорупционната комисия
В края на септември ПП-ДБ също внесе законопроект, който предлага антикорупционната комисия да се закрие и на нейно място да бъде създадена Комисия за превенция на корупцията и конфликта на интереси.
ГЕРБ също предложи такъв проект, но едва преди два дни – на 14 януари. Той предвижда функциите за разкриване на корупцията да се поемат от ГДБОП и следствието, а превенцията и декларациите за конфликт на интереси и за имущество да се прехвърлят към Сметната палат.
В петък правната комисия разгледа и трите законопроекта. Депутатите в комисията:
- отхвърлиха този на Пеевски с 2 гласа „за“ от „ДПС – Ново начало“, 5 гласа „против“ от ПП-ДБ и „Възраждане“ и 11 „въздържал се“;
- отхвърлиха този на ПП-ДБ с 5 гласа „за“ на ПП-ДБ и „Възраждане“, 2 „против“ на „ДПС – Ново начало“ и 11 „въздържал се“;
- приеха този на ГЕРБ с 11 гласа „за“ на ГЕРБ, „ДПС – Ново начало“, ИТН и БСП, 4 „против“ и 3 „въздържал се“.
По време на обсъждането депутатите от ПП-ДБ и „Възраждане“ разкритикуваха предложенията на ГЕРБ и „ДПС – Ново начало“.
Надежда Йорданова от ПП-ДБ каза, че законопроектът на ГЕРБ – от гледна точка на реформа в борбата с корупцията, е „концептуално грешен“, и че същото се отнася за проекта на „ДПС – Ново начало“.
„Прехвърлянето на една такава неприсъща функция на Сметната палата може да изкриви функционирането на тази институция, силно да политизира нейната работа и изключително да я обезкърви от гледна точка на кадрови и финансов ресурс“, каза още Йорданова.
По нейните думи ефективната борба с корупцията е възможна само при „демократично отчетна прокуратура – обстоятелство, което в момента не е налице“.
От създаването си през 2017 г., КПК има само едно успешно завършило дело за корупция по високите етажи. Тя редовно е осъждана да плаща обезщетения, а проверка на дейността ѝ показва, че КПК не разследва определени политически кръгове, свързани с ГЕРБ и ДПС на Пеевски.
Миналата година се чуха твърдения от ГЕРБ и „ДПС – Ново начало“, че КПК „е на ПП-ДБ“ и че комисията „обслужва“ коалицията, защото оттам са предложили и приели закона, който през 2023 г. даде на КПК разследващи и полицейски функции. Това се случи по време на общото управление на ГЕРБ и ПП-ДБ, станало известно като „сглобката“, като предложението беше прието с гласовете на ГЕРБ и ДПС.
ПП-ДБ пък обвинява ГЕРБ и „ДПС – Ново начало“, че използват комисията като инструмент за политическа разправа, тъй като акциите ѝ са най-често срещу хора от опозицията.
Вижте също "Затварят те в една стая и казват..." Как прокуратурата си произвежда свидетелиВ края на октомври ПП-ДБ сезира прокуратурата за предполагаем неправомерен натиск от страна на КПК върху свидетели по делата срещу Коцев и Барбутов.
В сигнала се цитира бившият зам.-кмет на Варна Диан Иванов, който твърди, че е бил заплашен лично от шефа на КПК Антон Славчев, за да даде неверни показания срещу Коцев.
Относно делото срещу Барбутов е цитирана експертката на граждански договор към столичния район „Младост“ Соня Клисурска, която казва, че е била притискана да „говори“ срещу Барбутов и бизнесмена Петър Рафаилов, а след отказа ѝ е била привлечена като обвиняема.
Тази седмица „Сега“ съобщи, че прокуратурата е възложила на самата антикорупционна комисия да се самопровери по твърденията за оказван натиск върху свидетели.
Пръв за закриване на КПК заговори Атанас Атанасов от ПП-ДБ през лятото на 2025 г. След него Пеевски поиска закриване на комисията.
Пет дни след изказването на Пеевски, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза, че правителството, което днес вече е в оставка, води преговори с Европейската комисия по този въпрос – въпреки че антикорупционната политика е условие България да получи пълната сума от ЕС по Плана за възстановяване и устойчивост.
Европейската комисия одобри първоначалния план през април 2022 г. Той предвиждаше отпускане на 12 млрд. лева в замяна на реформи, които страната да извърши. По-късно планът беше променян, но от него не е отпадало условието България да има ефективни органи за противодействие на корупцията.
Вижте също Не работи, харчи много, внимава с Борисов и Пеевски. Що е то?