Оманският държавен инвестиционен фонд се е отказал да търси обезщетение от 80 млн. евро от България заради фалита на "Корпоративна търговска банка" (КТБ), в която беше акционер, съобщи „Медиапул“ като цитира Министерството на финансите.
Искът на Държавния резервен фонд на Султаната Оман, който притежаваше 30 процента в КТБ, бе заведен в края на октомври 2015 г. пред Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове. Претенцията му беше, че България е нарушила ключови принципи за равно третиране и защита на чуждестранни инвеститори, като поставила под специален надзор КТБ през лятото на 2014 г., а по-късно отне и лиценза на банката.
Консорциум от инвеститори, сред които бе и Оманският фонд, направи предложение за спасяване на банката през октомври 2014 г., но месец по-късно Българска народна банка отне лиценза на КТБ и така не остави никакви шансове тя да бъде спасена.
Според Оманския фонд така страната ни нарушила Договора за взаимно насърчаване и защита на инвестициите между България и Султаната Оман. След два тура от писмени защити по заведеното дело, през месец декември 2018 г. Държавният резервен фонд направил отказ от исковете си срещу България без възможност да ги предяви отново пред този или друг международен трибунал, съобщиха от финансовото министерство. С това всички претенции на Държавния резервен фонд на Султаната Оман могат да се считат за окончателно отпаднали, а делото - приключило в полза на България, допълва ведомството.
Министерството на финансите съобщава и за приключилото в полза на държавата и заведено дело от ЕВН с претенция за 850 млн. евро заради това, че България е нарушила обещанията, дадени при приватизацията на електроразпределителните дружества през 2004 г., и енергийният регулатор е определял нереални цени на тока и на мрежовите услуги в Югоизточна България.
Срещу Министерството на финансите обаче продължават да висят арбитражните дела на другите двама доставчици на ток в България – ЧЕЗ и "Енерго-Про", които също претендират, че не са защитени инвестициите в страната, тъй като са им определяни нереално ниски цени на услугите. Искът на "Енерго-Про" е за над 54 млн. евро, а на ЧЕЗ - за стотици милиони, но собственикът на електроразпределителната мрежа през миналата година се закани да предяви още претенции срещу България. Този път – заради забраната на Комисията за защита на конкуренцията на българската "Иенерком" да купи активите на чешката компания у нас. Във Вашингон е заведен и иск срещу България от "Овергаз" през 2017 г. , който е за 202 млн. евро, тъй като държавата в съдружение с "Газпром" остави газоразпределителната и газоснабдителна компания без доставки на синьо гориво.
