Връзки за достъпност

Извънредни новини

Пет месеца в лабиринта. Защо на Урсула фон дер Лайен ѝ беше толкова трудно да събере екип


Урсула фон дер Лайен в Европейския парламент в Страсбург

Тя беше номинирана на 30 юни и избрана на 16 юли. Пет месеца по-късно Урсула фон дер Лайен, първата жена начело на Европейската комисия, ще влезе тази сутрин в Европейския парламент с надеждата, че най-сетне нейният екип ще бъде одобрен и ще може да започне работа на 1 декември, месец след като трябваше да встъпи в длъжност.

На пръв поглед да намериш 26 души (даже 25, защото за първи дипломат евролидерите посочиха Жозеп Борел още през юни) за високо платена работа, с трудов договор за пет години, с много пътувания, голям екип от съветници и асистенти, с интересна в повечето случаи работа, изглежда проста задача. За Урсула фон дер Лайен това не се оказа така.

Плетеницата от обстоятелства превърна утвърждаването на Комисията в лабиринт, от който най-лесната бримка се оказа времето.

Времето

Европейските лидери се събираха три пъти докато успеят да номинират председател на Европейската комисия, като последната среща беше мъчителна и почти толкова драматична, колкото сапунен сериал. За това, когато най-сетне всички се разбраха за германската министърка, те напуснаха Брюксел с облекчение и с погледи в календара. А той сочеше към лятната ваканция.

Новата председателка беше утвърдена в последната работна седмица на Европейския парламент преди почивката. Това ѝ "открадна" повече от един месец, макар Фон дер Лайен да остана в Брюксел, за да работи върху съставянето на екипа си. Част от правителствата, които трябваше да номинират комисари, също не бързаха преди да видят кого ще издигнат другите и да се прицелят по-добре в желаните ресори.

Личният фактор

С голям министерски опит от Германия, Фон дер Лайен не бе популярна извън средите на министрите на отбраната на ЕС, с които се срещаше два пъти годишно по време на Съветите за външни работи (отбрана). Липсата на лични познанства с всички премиери, каквито нейните предшественици Жан-Клод Юнкер, Жозе-Мануел Барозу, Романо Проди имаха като бивши министър-председатели, безспорно не ѝ беше от полза. Това си пролича, когато трябваше да пише три пъти до Лондон (веднъж до Тереза Мей и два пъти до Борис Джонсън), за да ги призове да номират кандидат от Великобритания, което така и не се случи.

Амбицията

От самото начало Фон дер Лайен си постави високи цели - да направи абсолютно балансирана Комисия, в която да работят по равен брой мъже и жени, представящи волята на европейските избиратели след изборите. Стремежът към пълна хармония я вкара в капан, тъй като подборът на хора не зависеше само от нея.

Фон дер Лайен поиска всяко правителство да ѝ даде по един кандидат жена и по един мъж. Но малцина откликнаха.


Фон дер Лайен например поиска всяко правителство да ѝ даде по един кандидат жена и по един мъж, за да може да избира. Но малцина премиери откликнаха. Повечето, както и България, дадоха безалтернативно само по едно име, ограничавайки възможните комбинаци. Предшественикът на Фон дер Лайен, Юнкер, реши донякъде уравнението с равенството на половете като обеща по-важните ресори на страни, които му предложат жени. Така първоначално най-големият платец в ЕС - Германия, получи за ресор цифровото общество, а най-малката икономика - България, европейския бюджет.

В последна сметка в комисията “Фон дер Лайен” ще има 13 жени и 15 мъже, най-доброто съотношение в историята, но не и балансът, към който председателката се беше прицелила.

Целта "политически баланс" също беше трудно постижима, тъй като кандидатите за еврокомисари се номинарат от правителствата. В някои страни управляват правителства, които не се представиха успешно на европейските избори. Така ЕНП се оказа с 10 комисари, с един повече от социалистите, а либералите - с шестима, а Зелените, които са четвърта сила в Европарламента, имат само един, колкото и консерваторите, които се представиха слабо на евровота. Разпределението създаде в последствие проблеми за Фон дер Лайен при одобрението на кандидатите в парламента.

В други страни - правителствата се смениха докато траеше процедурата по одобрение. Фон дер Лайен трябваше да чака повече от две седмици новото правителство в Румъния да се закълне, след като предишното падна в парламента, преди да може да номинира кандидат. По същото време Великобритания договори нова отсрочка на Брекзит и това добави още един проблем на председателката, който тя така и не успя да реши.

Срещу традициите

Всеки нов началник идва със своите идеи, но новаторството на Фон дер Лайен ѝ докара бури, там където не е имало ветрове - в имената на ресорите. Тя реши да ги наименува според главите от встъпителната си реч пред Европейския парламент, вместо да следва административната структура на Комисията.

Фон дер Лайен отстъпи на всички искания на евродепутатите, което ще ѝ бъде припомняно през целия ѝ мандат.


Най-много вълнения предизвика името на ресора "защита на европейския ни начин на живот", в което мнозина провидяха дискриминация. Критики имаше и за пропускане на думи в заглавията като рибарство (важна политика за морските страни), социални права (тема, близка на социалистите), както и за културата. Последното така разгневи Италия, че трябваше германският министър на културата да влезе в ролята на посредник, за да се реши казусът. Това създаде на председателката още врагове в парламента и още неприятна за нея публичност. В последна сметка Фон дер Лайен отстъпи на всички искания на евродепутатите, което ще ѝ бъде припомняно през целия ѝ мандат.

Гневният парламент

Урсула фон дер Лайен не може да бъде винена за провала на плановете на европейските партии за разпределение на висшите постове, дори след последните разкрития, че името ѝ се е въртяло между европейските лидери още от март. Въпреки това тя трябваше да понесе депутатския гняв, който помете четирима от нейните 25 кандидати, като споразумение беше намерено само за един от тях. Председателката трябваше да търси заместници на неуспелите претенденти от Унгария, Франция и Румъния, което удължи агонията с избора на Комисията с повече от месец.

Урсула фон дер Лайен беше утвърдена за председател на Европейската комисия с рекордно малко гласове - само девет, което беше ясен сигнал, че Европейският парламент се подготвя за сражение. И тя го получи. Тя нямаше как да сключи сделка с парламента. Депутатите бяха непримирими, че тя се оказа инструментът, с който беше провалена системата чрез номиниране на водещи партийни кандидати за председател на Европейската комисия, която дава по-голяма власт на парламента за ключовите назначения, отколкото е предвидена в Лисабонския договор.

Но дори и да нямаше повод за отмъщение за неслучилото се председателство на водещите кандидати на ЕНП Манфред Вебер и на социалистите - Франс Тимерманс, Фон дер Лайен пак щеше да има проблеми да прокара екипа си. След европейските избори през май най-голямата европейска партия - ЕНП, загуби от силата си и депутатите ѝ от 216 се свиха на 180. Същото се случи и на социалистите, чиято група намаля от 185 на 153-ма членове. Така двете партии, които заедно се договаряха за всички важни решения при комисиите на Барозу и Юнкер, вече са недостатъчни да налагат правилата и разпределят постовете. Тандемът беше заменен от плаващи мнозинства с трети и дори четвърти играч, което вкара в играта либералите и Зелените и значително усложни работата на Фон дер Лайен. Така тя на няколко пъти не получи подкрепа за избора си по въпроси, които по-рано са били договаряни. Например след повторното изслушване на първия френски кандидат Силви Гулар, усилията на ЕНП и на либералите не се оказаха достатъчни и президентът Еманюел Макрон за първи път в историята на Франция трябваше да търси дубльор за комисарския пост. Той също мина на косъм, само с един глас.

След всички перипетии екипът “Фон дер Лайен” започва работа с месец по-късно от предвиденото и в непълен състав. Последното не е просто статистика, защото създава несигурност в законността на решенията на Комисията въпреки твърденията на правните служби на институциите, че всичко ще е наред. За Урсула фон дер Лайен началото се оказа трудно, но не толкова, колкото петте ѝ години напред.

  • 16x9 Image

    Йовка Димитрова

    Йовка Димитрова е работила 17 години във в. “24 часа” преди да замине като кореспондент на вестника в Брюксел след влизането на България в ЕС през 2007 г. Работила е за bTV, BIT, dnes.bg и за други издания по теми, свързани с работата на Европейския съюз. Намира логика в сложните процедури и чар в бюрокрацията, която ги прилага.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG