Връзки за достъпност

Извънредни новини

Има ли нова политическа ситуация в България или идва още от същото


Най-масовият протест досега се състоя на 29 юли в София

Има ли нова и променена политическа ситуация в България? Или пък при едни предсрочни избори картината в Народното събрание ще прилича на досегашната? И да, и не. Толкова противоречиви са оценките след публикуването на част от резултатите от национално представително проучване на “Алфа рисърч”, направено по поръчка на "Дневник".

То показа, че подкрепата за всички политически сили в парламента намалява, докато повече хора са готови да гласуват доверие на извънпарламентарни сили, сред които се открояват "Има такъв народ" на Слави Трифонов и "Демократична България", чийто съпредседател Христо Иванов отиде преди месец на плажа на Росенец и след това започнаха протестите. Изследването отчете и висока подкрепа за основните искания на протеста - оставките на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев.

Свободна Европа потърси за коментар политолога Антоний Гълъбов и социолозите Цветозар Томов и Петър Чолаков.

Според тях от данните, макар и на ранен етап, могат да се направят няколко извода:

- към днешна дата обществените нагласи са свързани с отслабване на подкрепата за управляващите и парламентарно представените партии, а същевременно извънпарламентарната опозиция набира сила;

- ако тези или близки до тях резултати се запазят, то в силно фрагментирания парламент, който биха избрали българите, трудно ще успее да се създаде коалиция за правителство;

- ситуацията около искането за оставка на главния прокурор Иван Гешев и нейното подаване или неподаване, могат да изиграят роля за предстоящия вот;

- възможно е при нови събития или липса на големи проблеми и отслабване на протеста, ситуацията отново да претърпи сериозна промяна.

България е в състояние на всекидневни протести от 9 юли. Причина за тяхното начало станаха илюстрираното с видео влияние на ДПС върху държавните институции, както и последвалото претърсване на кабинети в президентството, извършено от прокуратурата и полицията.

Исканията на гражданите от първите дни досега са за оставка на правителството на премиера Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев. И Борисов, и Гешев обявиха, че няма да подадат оставки. В опит за разграничаване от ДПС, премиерът смени министрите на финансите, вътрешните работи и икономиката.

Преди месец резултатите на ГЕРБ и коалиционните им партньори в други социологически изследвания, изглеждаха стабилни. Не съществуваше и искане за оставката на главния прокурор, който твърдеше, че хората подкрепят действията му. Днес ситуацията вече е различна.

Какво точно показват резултатите

Според проучването на “Алфа рисърч”, ако изборите бяха днес, то това ще доведе до влизането на шест или седем партии в състава на парламента, сериозна загуба на доверието към ГЕРБ и БСП, както и издигането на партията на Слави Трифонов “Има такъв народ” и “Демократична България” до съответно трета и четвърта политически сили.

Според проф. Антоний Гълъбов на базата на тези резултати е много трудно да се прави прогноза за бъдещето, но те “със сигурност отразяват моментното състояние на обществените нагласи”. По неговите думи независимо от призивите за предсрочни избори, по-голямата част от хората не очакват да има такива.

"Има спонтанно желание да се разпознават нови политически субекти. В крайна сметка това може и да не се потвърди".

“Всъщност това не са точно електорални нагласи. Хората още не мислят за избори. Това, което е важно, е, че има спонтанно желание да се разпознават нови политически субекти. В крайна сметка това може и да не се потвърди, тъй като става въпрос за подвижни избиратели, които доста често променят нагласите си и в крайна сметка по-рядко гласуват”, казва Гълъбов.

Ако все пак тези резултати се потвърдят на избори и се стигне до силно фрагментиран парламент, е възможно “стихийното образуване на мнозинства”, но при всички случаи подобен парламент би работел бавно.

Доц. Петър Чолаков подчертава, че всяко подобно изследване е “моментна снимка на политическата ситуация”, което означава, че промените занапред са възможни. Той припомня, че само преди месец други изследвания показваха добра кондиция за ГЕРБ и управляващите.

“Месец по-късно ситуацията е коренно различна. Виждаме, че според тези данни, ако изборите бяха днес, "Демократична България" е вече четвърта политическа сила и изпреварва ДПС. Виждаме и партията на Слави Трифонов на трето място. Все пак обратите винаги са възможни”.

По неговите думи резултатите от изследванията показват, че усещането в обществото е, че както управляващите, така и настоящата парламентарна опозиция “очевидно не се справят”. Според него е важно да се подчертаят не само загубите при ГЕРБ, но и тези при БСП, “които продължават да бъдат длъжник на българските избиратели”.

“Безспорно има промяна в политическите нагласи и тя е повлияна от събитията през юли. Ясна е и нейната посока. Ясна е и посоката на сриване на доверие в управляващата партия, но и в парламентарната опозиция. Има и рязко покачване в подкрепата за “Демократична България” и нейните представители. Това е очевидно, но доколко това е трайна тенденция, доколко може да има траен отпечатък върху политическия и предстоящи избори, само на базата на тези данни не е ясно”, казва Цветозар Томов.

Според него за парламент, съставен с резултатите от изследването, би било невъзможно да състави правителство с по-малко от три политически партии, освен при малко вероятния вариант на широка коалиция между БСП и ГЕРБ

Как може да се развие ситуацията

Според Антоний Гълъбов за развитието на ситуацията в следващите месеци от голямо значение е това как ГЕРБ ще довърши мандата си. По неговите думи вариант с оставка би бил лош за управляващите, защото това ще се приеме лошо от членовете и симпатизантите на ГЕРБ. Според Гълъбов, ако политическото напрежение бъде свалено, то отново партията на Борисов ще бъде на първо място. В резултатите от проучването и моментните действия на политическите играчи Гълъбов вижда посока, която води до трудни преговори при нов парламент, в който в началото всеки ще се дистанцира от останалите. Той не изключва остра конфронтация, която може да доведе до искане резултатите от изборите да не бъдат признавани.

“Така или иначе като политически факт ГЕРБ остава най-голямата политическа партия, независимо от случващото се, и така е повече от 12 години”, казва още той.

Според Петър Чолаков следващите 10-12 дни са от особено значение за развитието на ситуацията.

“Ако няма сериозно сътресение, е много възможно управляващите да успеят да овладеят политическата криза”.

“Ако няма сериозно сътресение, свързано с оставки на главния прокурор или други ключови фигури в кабинета, е много възможно управляващите да успеят да овладеят политическата криза”, казва той и дава пример с “много по-непопулярното” правителство на Пламен Орешарски, което се задържа на властта при продължили повече от година всекидневни протести през 2013-2014 г.

Според Чолаков индикации за опитите за стабилизиране могат да бъдат видени в действията на правителството, свързани с допълнителни харчове към широк кръг от социални групи, както и с ремонта в правителството. Самите промени обаче вече не са действащ политически инструмент, какъвто са били досега за трите кабинета на Борисов.

“Обществото свикна с този тип смени на бушони. С хвърлянето на оставки на няколко министри, макар и ключови като г-н Горанов, политическата криза не се затваря”.

Според Петър Чолаков оставките на министри вече не са действащ политически инструмент за управлението на Бойко Борисов
Според Петър Чолаков оставките на министри вече не са действащ политически инструмент за управлението на Бойко Борисов

Според Цветозар Томов ако настоящата ситуация не се промени драстично и изборите произведат резултати като тези в изследването, вероятно ще се заложи нова политическа криза и ще се стигне до провеждане на нови избори.

Могат ли “Демократична България” и партията на Слави да работят заедно

По този въпрос експертите подчертават, че е твърде рано за подобен тип анализ, тъй като времето до изборите е много. Те се обединяват около мнението, че към момента различията са повече от приликите между двете формации.

Според проф. Гълъбов не е случаен фактът, че партията на Трифонов “деликатно се отнася към протеста”, без да се опитва да се намеси в него. В същото време по-скоро “Да, България” - само една от трите партии в "Демократична България", се опитва да се позиционира и да координира собствените си действия с останалите.

“Ако се има предвид всичко, което до момента е разделяло и противопоставяло през годините тези избиратели и политическите лица, свързани с тях, механично свързване между тях ("Демократична България" и "Има такъв народ") ми изглежда трудно”

Възможна работа заедно по отделни въпроси и противопоставяне по други, въпреки различията им - този възможен вариант за работа между двете политически сили вижда Петър Чолаков.

“Това, което обединява тези хора, (симпатизантите и членовете им, които протестират - б.р.) е искането и нуждата им да се спазват тези фундаментални принципи, записани в Конституцията, но които се оказва, че настоящите управляващи игнорират. Например принципа за върховенството на правото”, казва Чолаков.

Цветозар Томов смята, че новата позиция на двете партии е една от ключовите промени, които ще настъпят при подобно разпределение на парламента. Двете партии ще отнемат ролята на балансьор на ДПС, но въпреки това, твърде различните им послания биха направили коалирането помежду им трудно. Той смята за важен въпрос това каква ще бъде ситуацията след евентуалните избори с оглед на пандемията и икономическите последствия от нея:

“В много тежка ситуация вероятно ще се породи и обществен натиск по някакъв начин политиците, които и да са, да договорят програма за проект за излизане от кризата, макар и краткосрочен. Има ситуации, което е видимо и в историята, при които коалиции са правени и между врагове, но с цел излизане от криза”.

Ролята на искането за оставка на главния прокурор

Във връзка с едно от основните искания, свързано с оставка на главния прокурор, мненията на експертите са различни. Според данните от изследването на “Алфа рисърч”, оценките за действията на Иван Гешев досега са негативни.

Според Гълъбов нагласите на избирателите само на пръв поглед имат общо с искането на оставката на Гешев. Той смята, че в обществото все още има ниска компетентност и гражданска култура, което определя до по-голяма степен отношението към институциите. Той също така смята, че негативното мнение за главния прокурор е формирано от позициите на президента Румен Радев и медиите.

Към момента главният прокурор категорично отказва да подаде оставка
Към момента главният прокурор категорично отказва да подаде оставка

“Ако в началото имаше по-скоро симпатия към този стил на поведение на главния прокурор и действията по-скоро на специализираната, отколкото на върховните прокуратури, в момента като че ли - тласкани от посланието на президента, - оценките вървят надолу. Истината е, че за тези шест месеца, в които г-н Гешев е главен прокурор, има твърде малко неща, които да са достатъчни за съставяне на по-цялостна оценка. По-скоро става дума за ефект от медийни реакции и политически послания, отколкото за оценка на работата на прокуратурата”, казва той.

По думите на Петър Чолаков евентуална оставка на главния прокурор е възможно да успокои политическата ситуация, но е твърде късно тя да отслаби “хватката” от правителството. Цялата ситуация с неговото избиране и управление на прокуратурата той определя като “неуспешен експеримент”.

“Мисля, че тази оставка, бих казал, сигурно ще прозвучи силно, но е въпрос на време”, казва Чолаков.

Цветозар Томов също смята, че искането за оставката на Гешев е от много голямо значение, както и че тя е въпрос на време. Проблем според него е, че към момента няма легитимен път тя да бъде поискана от институция, която да е в състояние да освободи главния прокурор от задълженията му.

Facebook форум

Най-ново видео

Изнасилване? Докъде стига полицейското насилие
please wait

No media source currently available

0:00 0:01:58 0:00
XS
SM
MD
LG