Връзки за достъпност

Извънредни новини

Броим жертвите по новините. Насилието над жени в България по време на епидемията


17 български жени са убити от партньорите си от началото на годината. Тази информация беше съобщена от “Българския фонд за жените” по повод 25 ноември – Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените.

Всъщност изобщо не е ясно дали жертвите са 17, защото официална статистика от страна на държавните институции не се води. Това число е резултат от събираните новини след медийни публикации от страна на представители на неправителствения сектор, обясняват самите те.

Знаем обаче, че първата жертва в условията на eпидемията в България дойде месец след нейното начало – на 5 април, когато 30-годишен мъж причини смъртта на 42-годишната си приятелка, която почина след усложнение в белите дробове, след счупване на ребра.

Знае се също и че вследствие на пандемията случаите на домашно насилие зачестиха, а с тях и търсенето на помощ, както под формата на физическа закрила, така и под формата на консултации за жертвите.

В сряда правителството прие ново, сериозно втвърдяване на мерките срещу разпространението на COVID-19, след което отново ще се наложи хората да остават за дълъг период от време по домовете заедно с децата си.

Това, което все още не е прието, са ефективни законодателни промени, с които да се противодейства на проблема с домашното насилие.

България е една от шестте държави членки на ЕС, които не са ратифицирали Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, по-известна като Истанбулската конвенция. Управляващите се отказаха и от Стратегията за закрила на детето, която трябваше да подпомогне жертвите сред децата.

Каква обаче е ситуацията към 2020 г., дали и с какво допринесоха действията на държавата и как организациите се справят в условията на пандемия?

Ескалацията по време на пандемията

В свое обръщение по повод 25 ноември Хелена Дали, европейският комисар, отговарящ за равенството, написа, че за повече от една трета от жените и момичетата в Европа насилието продължава да бъде реалност, която ги наранява физически, сексуално и психически. По нейните думи пандемията още повече е допринесла за влошаването на ситуацията. Подобни сигнали и предупреждения отправиха и от Световната здравна организация (СЗО).

По думите на Дали месец след началото на кризата с коронавируса в някои държави е отчетено увеличение с до 60% на спешните повиквания от жени, подложени на насилие от страна на интимните си партньори. Горещите линии за помощ също отчитат сериозен ръст на обажданията.

В България има сериозно повишаване, както на получените сигнали, така и на броя хора, които за пръв път са жертви на домашно насилие.

Подобна е и ситуацията в България. От фондация “Асоциация Анимус“ и фондация “Пулс“ коментираха пред Свободна Европа, че у нас има сериозно повишаване, както на получените сигнали, така и на броя хора, които за пръв път са жертви на домашно насилие.

“Още в първите седмици през март имаше драстично увеличение при хората, които търсят нашата подкрепа. Седмично имахме по 10 нови случая, докато преди това, имахме по 10 на месец. Нови случаи са свързани с хора, които за пръв път търсят помощ или подкрепа”, казва Юлия Андонова от “Пулс”. Тя допълва, че значително са се увеличили сигналите, които се подават по електронен път, като търсещите помощ и подкрепа използват активно и социалните мрежи.

От януари до септември 400 души са потърсили подкрепа от фондацията, а 100 от тях са били деца.

Директорът на фондация "Анимус" и психотерапевт Надежда Стойчева казва, че общо 1606 души, пострадали от насилие, са се обадили на горещата телефонна линия от началото на годината до 23 ноември. От тях, 295 души са били настанени или консултирани от фондацията.

“В началото на въвеждането на мерките през пролетта имаше 12% повишаване на случаите на домашно насилие. В същото време имаше и близо 50% увеличаване на писмата от жените до нас. Голямо покачване имаше и веднага след приключването на локдауна. Самите случаи станаха и много по-тежки от гледна точка на физическото и психическото насилие".

Въпреки предупрежденията на международни организации и представителите на неправителствения сектор, между юни и очакваното усложняване на епидемичната ситуация през есента, държавата не е предприела никакви допълнителни мерки.

Полицията и съдът все пак продължават да действат при спешните случаи по закона за защита от домашно насилие.

Децата като косвени жертви

Често, когато се говори за насилието над жени и домашното насилие, се пропуска въпросът с влиянието, което те оказват на децата.

“Децата, растящи в семейство, в което майката и бащата са в ситуация на домашно насилие, също са жертви на това насилие“, казва Юлия Андонова и добавя, че има трайни последствия за децата, които виждат единия родител да пребива или унизява другия.

“През тази година имахме обогатен опит с детския кризисен център за настаняване на деца “Надежда“. Там последиците от домашното насилие много ясно се виждаха. Това са деца с девиантно, агресивно и автоагресивно поведение, деца, които злоупотребяват с наркотични вещества, които нямат модели за подражание“, казва още Андонова.

Според Надежда Стойчева държавата има какво да направи по отношение на стратегията за закрила на децата.

“Както знаем държавата се отказа под натиска на една група от хора, които след това продължиха да натискат в различни ситуации. Всъщност, най-сериозно държавата се отказа от двете съществени теми – едната е насилие върху жени, а другата е стратегия за подкрепата и защитата на деца“, добавя тя.

По думите на еврокомисар Дели, наблюденията на Съвета на Европа върху държавите, приели Истанбулската конвенция, “показват осезаемо и положително въздействие върху повишаването на осведомеността на обществата относно спешната нужда от предприемане на действия и осигуряване на по-добра защита”. Приемането ѝ е помогнало и на институциите на държавите членки да въведат по-високи законодателни и политически стандарти.

У нас през 2018 г. правителството оттегли предложението за ратифициране на конвенцията, а по-късно през същата година тя беше отхвърлена и от Конституционния съд.

На негово място, в началото на 2019 г., депутатите предложиха местен заместител, с който беше постигната малка, но все пак важна стъпка напред: властите вече са длъжни да уведомяват жертвата, ако осъденият излезе на свобода или избяга, а някои престъпления вече са квалифицирани, ако са извършени "в условията на домашно насилие".

От тогава досега няма никакви други законодателни промени, както и индикации за работа в тази посока.

Според Надежда Стойчева тези промени не са достатъчни тъй като не решават липсите, свързани с консултативни и кризисни центрове, за всеобща политика, превенция и подпомагане на жертвите и тяхната защита, които са били заложени в конвенцията.

Резултатите от промените в наказателния кодекс, целящи да заменят конвенцията, са анализирани по-конкретно в изследване на фондация “Пулс“. Резултатите от допитвания на магистрати, юристи, социални работници, служители на МВР, показват, че според тях предвидените от закона мерки трябва да бъдат разширени. В него се казва също, че липсва координация между съда и останалите организации, занимаващи се с домашно насилие, липса на обучения на магистрати и необходимост от изграждане на партньорства при работа по случаи.

“Най-важно е създаването на среда, в която е невъзможно насилието да се случи”, казва тя.

Спешна помощ може да бъде потърсена на Горещата телефонна линия за пострадали от насилие на телефон: +359 2 981 76 86.

Връзка с фондация “Асоциация Анимус“ може да бъде осъществена и на имейла им 029817686@animusassociation.org

Връзка с фондация “Пулс“ можете да осъществите на телефон: +359 76 60 10 10, както и на имейл адрес: pulse.women@gmail.com

Facebook форум

Най-ново видео

Носорози и поезия. Новини като хората
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:28 0:00
XS
SM
MD
LG