Връзки за достъпност

Извънредни новини

Европа в очакване на Байдън


На 20 януари 2021 г. – след броени седмици - Джо Байдън ще встъпи в длъжност като 46-ия президент на САЩ. Това е ясно на всички. Дори и на Доналд Тръмп, който макар и да оспорва резултата от изборите, вече обмисля участие в надпреварата през 2024 г. Какво обаче означава победата на Байдън за останалия свят и в частност за съюзниците в Европа?

Завръщане към основните принципи

Новата администрация вече направи заявка завръщане към основните принципи и постулати във външната политика на САЩ. Това пролича от номинациите на Антъни Блинкън за държавен секретар, на Джейк Съливан за съветник по националната сигурност, а и на Джон Кери като специален пратеник по въпросите на промяната на климата.

Блинкън и Съливан са уважавани професионалисти с дълъг стаж в държавните институции. Кери е познат на българската публика като сенатор, кандидат за президент през 2004 г., а също така и като държавен секретар във втория кабинет на Обама (2013-2017). И тримата стоят твърдо зад разбирането, че съюзническите отношения с други държави не са бреме, а инструмент на влияние за Америка. За тях НАТО е крайъгълен камък на американската външна политика, а ЕС е близък партньор, а не враждебна сила, както го описваше Тръмп.

Сред първите стъпки на новата администрация ще бъде завръщането в многостранни институции и договорености като Парижкото споразумение по климата и Световната здравна организация. Със сигурност това ще спечели аплодисменти в Европа на Байдън и неговия тим.

Москва като "ключова заплаха"

Важен тест за бъдещия президент ще бъдат отношенията с Русия. Още в края на октомври Байдън охарактеризира Москва като ключова заплаха за САЩ. Това е основна разлика както с Тръмп, така и с Барак Обама. И двамата бяха започнали своя мандат с идеи за рестарт на връзките с Русия.

Обама подписа т.нар. Нов СТАРТ договор с Дмитрий Медведев през 2010 г. Също така успя да спечели и руска подкрепа в Съвета за сигурност на ООН за санкциите срещу Иран, които доведоха до ядреното споразумение от 2015 г. Но завръщането на Владимир Путин в Кремъл (2012 г.), анексията на Крим и войната в Източна Украйна върнаха отношенията в режим на конфронтация.

Що се отнася до Тръмп, той залагаше на личната дипломация, надявайки се да сключи с Путин договорка за сътрудничество по въпроси от общ интерес като кампанията с Ислямска държава в Сирия. Намеренията му обаче не се увенчаха с особен успех. Руските опити за намеса в американските избори през 2016 г. и допълнителните санкции, които въведе Конгресът (доминиран от Републиканците в онзи момент) се оказаха сериозен препъни камък.

В резултат на това Байдън е първият президент от дълго време насам, на който Кремъл не възлага надежди. Очакването е, че напрежението между Вашингтон и Москва ще продължи. От друга страна Байдън - за разлика от Тръмп – е предсказуем. Евентуална договорка с него, например за подновяване на СТАРТ (въпрос от взаимен руско-американски интерес), няма да се разпадне буквално на следващия ден или да предизвика политическа буря в САЩ.

Натискът върху Европа

Байдън ще се опита да заздрави връзките с основните европейски държави – Франция, Германия и Великобритания, както и с ЕС като цяло.

Решението на Тръмп от Федералната република да бъдат изтеглени 12 000 американски военослужещи, което и без това е забавено заради проектозакон в Конгреса (National Defense Authorization Act), ще бъде отменено. В Париж ще видим Блинкън (който е израсъл във френската столица и както Джон Кери говори добре езика). Миналият месец Борис Джонсън обяви сериозно повишаване на британските отбранителни разходи – ясен сигнал към Вашингтон.

Разбира се, с това няма да отпаднат щекотливите теми в трансатлантическите отношения. Америка ще продължи натиска върху европейските си съюзници в НАТО да спазят ангажимента за военни разходи в размер минимум 2% от БВП. Ще настоява Берлин да се откаже от газопровода „Северен поток 2“, макар и проектът да е в напреднала фаза.

А и Еманюел Макрон няма да изостави току-тъй идеите си за т.нар. стратегическа автономия на ЕС с довода, че в САЩ на власт може отново да се върне национал-популист като Тръмп. Но тези спорни въпроси ще бъдат обсъждани на езика на дипломацията и с разбирането, че все пак Европа и Америка споделят едни и същи ценности. Не със заплахи и квалификации по Twitter, както има навика досегашният обитател на Белия дом.

Подкрепа за Украйна и Грузия?

Байдън и екипът му ще посветят внимание на Черноморския регион и Балканите. Бъдещият президент има дългогодишен опит в югоизточния дял на Европа като член на Комитета по външни отношения към Сената, а след това и подгласник на Обама. Той познава отблизо основните действащи лица и процеси, както и проблемите на терен.

В Западните Балкани САЩ ще продължат да насърчават разширяването на ЕС. За разлика от Тръмп, Байдън ще даде на Брюксел водеща роля в преговорите между Сърбия и Косово, вместо да дублира и в известна степен подкопава европейските инициативи.

В Черноморието се очаква новата администрация да окаже сериозна политическа и военнотехническа подкрепа на Украйна и Грузия, без обаче да поставя на масата перспективата за членство в НАТО. САЩ ще оспорват руските претенции за хегемония в постсъвестското пространство, без да поемат излишни рискове.

Какво следва за България

Какви са последиците за България? Едва ли ще последва някакъв сериозен обрат в отношенията със САЩ, които в последно време набелязаха напредък по линия на военното сътрудничество, енергетиката, а и гражданското общество и медиите (самата Свободна Европа е нагледен пример).

Заслужава си да се отбележи обаче заявката на новата администрация да постави на преден план борбата с корупцията и клептокрацията в глобален мащаб. Ако този приоритет не остане само на думи, а напротив – той се реализира в конкретни инициативи, законодателство и най-вече твърд политически натиск върху страни като нашата – ще има с какво да си спомняме Байдън.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Димитър Бечев

    Димитър Бечев е старши сътрудник към Атлантическия съвет (САЩ) и преподавател в Университета на Северна Каролина (Чапъл Хил). Специализирал е в Института по икономика в Лондон и в университета „Харвард“, САЩ. Работил е като директор на софийското бюро на Европейския съвет за външна политика, професор в токийския университет „Хитоцубаши“ и преподавател в „Оксфорд“. 

Facebook форум

Най-ново видео

"Отново можем да дишаме"
please wait

No media source currently available

0:00 0:01:43 0:00
XS
SM
MD
LG