Връзки за достъпност

Извънредни новини

Тролове, медии, компромати. Какво накара Байдън да каже, че Путин "ще си плати"


Привърженици на Доналд Тръмп в един от протестите срещу изборните резултати в САЩ през 2020 г., част от кампанията "спрете кражбата"
Привърженици на Доналд Тръмп в един от протестите срещу изборните резултати в САЩ през 2020 г., част от кампанията "спрете кражбата"

"Той ще си плати."

Това каза в сряда президентът на САЩ Джо Байдън за руския държавен глава Владимир Путин в интервю за телевизия Ей Би Си. Редица медии определиха думите на Байдън като начало на нова Студена война между Вашингтон и Москва.

Повод за думите му беше доклад на американското разузнаване, според който Путин е упълномощил операции по дезинформация по време и след края на надпреварата между Байдън и опонента му Доналд Тръмп.

Кремъл вече отхвърли обвиненията и ги определи като “абсолютно неоснователни“. В отговор на изнесената информация и интервюто на Байдън Русия извика за консултации посланика си във Вашингтон.

Какво точно се казва в доклада и какво са направили Русия, Иран, Китай срещу изборния процес в САЩ?

Без влияние върху резултатите

Първият от основните изводи, които разузнавателните служби правят, е че не са открити данни за опит за намеса в техническите аспекти на изборния процес. Те включват регистрацията на гласоподавателите, подаването на бюлетините, резултатите от гласуването и тяхното представяне. Според оценката пряката намеса в голям обхват на която и да е чужда държава или организация е невъзможно.

В продължение на месеци бившият президент Тръмп, както и други политици в САЩ, твърдяха, че резултатите от изборите са били фалшифицирани и именно така Байдън е постигнал победа.

Службите са открили някои пробиви в щатски и правителствени мрежи, но много повече от атаките са били неуспешни.

Най-силно влияние е оказало разпространяването на неверни информации относно изборния процес от страна на Русия и Иран, което е повлияло върху вярата на американските граждани в истинността на резултатите.

Русия в подкрепа на Тръмп

Според оценката на разузнавателните служби руският президент Путин е одобрил операции, извършени от руската държава, целящи да компрометират Демократическата партия и Байдън, да подкрепят кампанията на Тръмп, да намалят доверието на гражданите в изборните резултати и да всеят разделение в страната.

Американското разузнаване е уверено в оценката си и дава пример със свързаните с Русия хора, които обслужват интересите на Кремъл. Като такъв е посочен Андрей Деркач, украински политик, който е играл ключова роля в руската кампания и е свързан както с управлението в Москва, така и с разузнавателните служби.

Част от усилията са били насочени към компрометирането на Байдън чрез подозренията за корупционни връзки на сина му Хънтър и компании в Украйна. Американските разузнавателни служби твърдят, че заедно с това Русия е целяла да прекрати подкрепата на Белия дом за Украйна.

Част от мрежата в Украйна е бил и търговецът на влияние Константин Килимник, който е свързан с Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Русия.

Деркач, Килимник и свързани с тях лица са били в контакт с американски медии, както и с представители на администрацията на Доналд Тръмп. Според доклада те са положили усилия за излъчването на документален филм, чиято цел е била да дискредитира Байдън и администрацията на бившия президент Барак Обама.

В доклада не се споменава нито заглавието, нито телевизията, която излъчва филма, но на 21 януари консервативната Фокс излъчва филм озаглавен “Украинската измама“.

Деркач е известен с близките си отношения с адвоката на Доналд Тръмп Руди Джулиани.

Джулиани и Деркач по време на среща в Киев
Джулиани и Деркач по време на среща в Киев

Килимник пък е свързван с бившия съветник и ръководител на предизборната кампания на Тръмп през 2016 г. Пол Манафорд. Самият Манафорд беше осъден за данъчни измами, но беше помилван от Тръмп.

Русия е положила и големи усилия във връзка с влиянието върху общественото мнение чрез социалните мрежи. Един от изпълнителите на тази задача е свързаната с Кремъл организация “Проект Лакта“ и фермата ѝ за тролове, по-известна като Агенция за изследване на интернет. Тя е свързана с Евгений Пригожин, който пък е по-познат като “готвача на Путин“.

В края на февруари Пригожин попадна в списъка с издирваните лица на ФБР.

Разузнавателните служби на САЩ твърдят, че кампанията на Русия е продължила и след обявяването на изборните резултати, и се очаква опитите за намеса на Москва в гласуванията в страната да продължат.

За разлика от 2016 г., според службите на тези избори Русия не е организирала директни атаки срещу инфраструктура в САЩ, както се случи със сървърите на Демократическата партия.

Иран срещу Тръмп

Докато усилията на Русия са били свързани с подкрепа за бившия президент Тръмп, Иран е опитвал да се намеси с точно противоположна цел, смята американското разузнаване.

Благодарение на службите и други свързани с властта актьори, Техеран се е опитвал да всее разделение сред американското общество, но и да създава и подсилва влиянието на материали, насочени срещу Доналд Тръмп. Усилията на Иран не са били в подкрепа на друг от кандидатите на двете партии.

Според разузнаването лидерът на страната Али Хаменей вероятно е дал съгласието си за подобна кампания, но тя е била част от усилията на цялото правителство.

Част от тези усилия е била кампания от фалшиви имейли от името на крайнодясната американска фракция “Proud boys”. Тя е включвала заплахи срещу демократически гласоподаватели и настояване те да станат републиканци и да гласуват за Доналд Тръмп.

От началото на 2020 г. свързани с Иран мрежи са създали хиляди фалшиви профили в социалните медии, през които са публикували над 1000 различни материала срещу САЩ.

По подобие на Москва, Техеран също е продължил дейността си след края на изборите с цел дискредитиране на резултатите.

Пасивен Китай и активни малки играчи

За разлика от Русия и Иран, определяният от Държавния департамент като “най-голямо геополитическо предизвикателство на 21-ви век“ Китай не е направил опити за намеса в изборите. Според американското разузнаване това се дължи основно на желанието за възстановяване на стабилните връзки между Пекин и Вашингтон влошени по времето на мандата на Тръмп.

Според доклада усилия за влияние върху изборите са полагали други, по-малки играчи.

В списъка попадат лидерът на Хизбула Хасан Насрала, който според службите е опитал да подкопае кампанията на Тръмп, тъй като е видял възможност с по-малко средства да избегне потенциални конфликти в региона.

Куба също е търсила начини да навреди на кампанията на Тръмп, като се е опитвала да създаде положителни послания за кампаниите на демократите сред латиноамериканските общности в САЩ. В тези усилия са заподозрени и членове на кубинското разузнаване.

Според разузнаването Николас Мадуро също е имал намерение да попречи за преизбирането на Тръмп, но не е имал възможност да го осъществи.

Службите отбелязват, че чуждестранни киберпрестъпници са пречели на организацията на изборите в някои щати с множество атаки, чиято цел е била кражба. Разузнавателните служби съобщават и за множество хакерски атаки, които обаче са били блокирани.

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG