Връзки за достъпност

Извънредни новини

Днес повече от всякога никой не може да разследва главния прокурор


Адвокат Даниела Доковска

В края на мандата на 44-ото Народно събрание ГЕРБ и "Обединени патриоти" създадоха фигура на специален обвинител, който единствен да разследва главния прокурор. Президентът Румен Радев наложи вето, а след прегласуването, той сезира Конституционния съд.

Заради това процедурата по назначаване на новия специален прокурор беше спряна от ВСС. В средата на миналата година обаче Конституционният съд постанови, че всеки прокурор може да разследва главния.

Така в момента хем всеки може, хем само специален, който обаче не е избран. Предлагаме ви анализ на бившия председател на Висшия адвокатски съвет и наказателен адвокат Даниела Доковска:

...

В началото бе делото „Колеви срещу България“.

С решение № 1108/05.11.2009 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург постанови, че е „практически невъзможно“ да бъде проведено независимо разследване срещу главния прокурор „с оглед на централизираната структура на българската прокуратура, основана на принципа на субординацията, нейното изключително правомощие да повдига обвинения и процедурните и институционални правила, позволяващи пълен контрол от страна на главния прокурор над всяко разследване в страната“.

Последва трайно бездействие на официалните власти (повече от 11 години).

Междувременно Венецианската комисия в Мнение № 855/2016 г. от октомври 2017 г. посочи, че следва да се увеличи отчетността на главния прокурор, като в закона се предвиди процедура, позволяваща ефективно и независимо разследване на данни за извършени от него нарушения.

Според Венецианската комисия прокуратурата не е контролирана от никоя друга власт в държавата и не е ясно кой може да иска отчетност от главния прокурор – „този парадокс вече е бил отбелязван в предишни доклади на ПАСЕ“. В Мнението се сочи също, че по същество главният прокурор разполага с несменяемост и с имунитет срещу наказателно преследване, и се препоръчва сериозно да бъдат ограничени или изцяло премахнати функциите и правомощията на прокуратурата извън наказателното производство.

А в Мнение № 968/2019 г. Венецианската комисия препоръча всяко разследване срещу главния прокурор да се провежда от независимо от него лице или орган; това лице или орган да разполага със собствен инструментариум за установяване на относимите факти; юрисдикцията на това лице или орган да бъде отнета от юрисдикцията на обикновените прокурори и следователи, подчинени на главния прокурор, и да се повери на лице или орган, които не получават инструкции от главния прокурор (например съдии или прокурори в края на кариерата си, включително пенсионирани), като главният прокурор не разполага с никаква възможност за каквото и да било въздействие върху разследващия орган; да се въведе независима фигура, външна на прокуратурата, която да надзирава разследването срещу главния прокурор и т.н.

Всеки прокурор може

С надежда да легитимира съществуващото положение Министерският съвет поиска от Конституционния съд да даде задължително тълкуване на чл. 126, ал. 2 от Конституцията, регламентиращ надзора за законност и методическото ръководство, които главният прокурор осъществява върху всички прокурори.

С Тълкувателно решение № 11/23.07.2020 г. по к. д. № 15/2019 г. Конституционният съд прие, че принципът „никой не може да бъде съдия на самия себе си“ се отнася и до главния прокурор, така че той не може да се намесва в производство, което се води срещу самия него.

Прокурорът, „когато му е възложено извършване на проверки, разследване и др. процесуални действия срещу главния прокурор, дължи подчинение само на закона“. Дейността на прокурора, който извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор, остава извън надзора за законност и методическото ръководство на главния прокурор.

Иначе казано, всеки прокурор има конституционното правомощие да разследва главния прокурор, както възторжено оповестиха медиите.

Само специален прокурор може

На 23.02.2021 г. обаче парламентът отне това правомощие на прокурорите, като измени Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт. В българското право беше създадена уникалната фигура на „прокурор по разследването на главния прокурор или негов заместник“ – той има петгодишен мандат, по време на който не извършва никаква друга дейност освен да разследва подопечните си. Законът беше обнародван в бр. 16 на „Държавен вестник“ на 23.02.2021 г.

На 24.02.2021 г. президентът на Република България внесе в Конституционния съд искане за установяване на противоконституционност на редица разпоредби, регламентиращи „разследващия“ прокурор и неговите правомощия. Разглеждането на образуваното конституционно дело предстои. Конституционният съд, който отсъди, че по силата на Конституцията всеки прокурор може да разследва главния прокурор, ще трябва да прецени дали това правомощие на отделните прокурори може да бъде отнето със закон. И дали е конституционосъобразно да се създаде прокурорски орган за разследване на няколко поименно известни лица.

От друга страна обаче предвиденият в закона компетентен орган още не е избран. Не е известно колко време „прокурорът по разследването на главния прокурор или негов заместник“ ще съществува само като правна реалност (де юре), но не и в обективния свят (де факто).

Едно е сигурно – днес повече от всякога никой не може да разследва главния прокурор: „обикновените“ прокурори нямат това правомощие, а „специалният“ прокурор съществува само в „Държавен вестник“.

Ето така, противно на всички физически и юридически закони, мълнията пак удари същото дърво.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Facebook форум

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG