Връзки за достъпност

Извънредни новини

Въпроси и отговори: Какво да очакваме от проверката за подслушваните политици


По-малко от два месеца преди предсрочните парламентарни избори на 11 юли България се оказа в епицентъра на нов скандал. Той беше предизвикан от публични твърдения, че 32-ма представители на опозиционни партии са били обект на подслушване покрай отминалия на 4 април вот, след който 45-ото Народно събрание не успя да излъчи редовно правителство.

Бившите управляващи от ГЕРБ определят случая като атака срещу службите от кабинета, назначен от президента Румен Радев, заради разкритата преди месеци шпионска мрежа, заподозряна за връзки с Русия. Опонентите им обаче смятат, че бившият премиер Бойко Борисов е бил в течение, че политическите му противници са поставени под контрол.

Междувременно прокуратурата се самосезира, Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) обяви, че е образувала вътрешна проверка, а Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС) декларира готовност да проучи появилите се съмнения.

Как продължава тази история? Кой трябва да провери каква е истината? Кога можем да очакваме развитие?

В следващите редове събрахме досега известните факти по случая, както и възможните отговори, до които би могла да достигне започналата проверка.

Как избухна скандалът?

Съпредседателят на „Демократична България“ Атанас Атанасов обяви, че 32-ма политици от тази коалиция, „Има такъв народ“ на Слави Трифонов и „Изправи се! Мутри, вън!“, включително партийни лидери и водачи на листи, са били контролирани със СРС. По думите му те са били разделени на три групи – под контрола на Дирекция „Вътрешна сигурност“ и Главната дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) в МВР, както и на ДАНС. От „Демократична България“ декларираха, че тази информация е била потвърдена от три независими един от друг източници.

Потвърдени ли бяха тези твърдения?

Ден, след като Атанасов съобщи публично тези данни, служебният вицепремиер и вътрешен министър Бойко Рашков потвърди пред медиите, че той също разполага с информация, че службите са подслушвали опозиционни политици. Добави, че е получил данни и за това, че в ДАНС се унищожават класифицирани материали. В края на миналата седмица служебният премиер Стефан Янев заяви, че „по всички твърдения, които вече излезнаха в медийното пространство, отговорът е – да“. Политици от споменатите политически сили заявиха намерение да внесат сигнали за незаконно подслушване.

Кой може да провери случая?

Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства е независим орган, който се избира от парламента и единствено може да проверява както институциите, които искат и прилагат СРС-та – прокуратурата, МВР, Държавната агенция „Технически операции“ (ДАТО), ДАНС, така и съда – който ги разрешава. Именно това бюро има законовите правомощия да установи официално дали някой е подслушван законно или не.

Кога използването на СРС е (не)законно?

Подслушването и проследяването излизат извън закона, ако не са разрешени от съда или продължителността им минава над максималния срок от шест месеца. Те могат да бъдат прилагани само спрямо хора, за които има данни, че са извършили определени тежки престъпления, които се наказват с над 5 години затвор. Техните имена трябва да фигурират в искането на службите или прокуратурата до съда.

Как се установява кога СРС е незаконно?

Ако обвинението не може да докаже, че наистина е имало данни за такова престъпление, подслушваният е човек, чието име не фигурира в съдебното разрешение или периодът, в който се прилага СРС, необосновано надхвърля шест месеца, тогава проследяването на комуникацията е незаконно.

Как тези ограничения могат да бъдат заобиколени?

По думите на служебния вътрешен министър Рашков в хипотеза, при която службите набележат „интересните за тях политически лица“, те могат да започнат наблюдение като изискат справка за телефонните им разговори от мобилните оператори. Така биха установили с кого най-често комуникира набелязаният политик, например. Тогава в искането до съда се вписва името на човек, с когото набелязаният говори често, а не истинската цел. По този начин в разрешението на СРС не личи известно име и евентуална проверка не би констатирала, че е подслушван политик.

Има ли начин СРС да продължава повече от шест месеца?

Ако подслушването е поискано от съда с цел установяване на притежател на конкретен телефон, законът предвижда то да приключи веднага, след като стане ясно неговото име. За да разбере проверяващият в кой момент се е случило това обаче, той трябва да има достъп до цялото съдържание на записите – т.нар. веществени доказателствени средства. Материали, до които през 2017 г. тогавашният председател на Бюрото за контрол на СРС Бойко Рашков обяви, че бившият главен прокурор Сотир Цацаров не му дава достъп.

Ако службите декларират, че притежателят на телефона е установен в края на шестмесечния период, те мога да поискат от съда ново шестмесечно подслушване вече на негово име. Без възможност да анализира направените дотогава записи обаче, проверяващият няма как да разбере дали едно и също лице не е било обект на СРС в продължение на цяла година – нещо, което формално законът не позволява.

Кой осъществява технически СРС?

Техническата възможност да прилагат специални разузнавателни средства имат ДАТО и специализирана дирекция в ДАНС. „Вътрешна сигурност“ и ГДБОП само могат да поискат използването на СРС. Това означава, че при евентуална проверка на Бюрото, то разчита съответните служители в ДАТО и ДАНС да предоставят регистрите за подслушваните лица, за да прецени дали всички законови изисквания са били изпълнени. Ако в тях не са отразени коректно имената на контролираните лица или срокът, в който те са били проследявани, проверяващият няма как да е сигурен, че процедурата е спазена изцяло.

Какво става, ако не бъдат установени нарушения?

В такъв случай Бюрото за контрол на СРС излиза със заключение, че не е открило случаи на незаконно подслушване, но без да влиза в подробности, защото всички конкретни данни са класифицирана информация. Следва и край на прокурорската проверка заради липса на данни за извършено престъпление.

Какво се случва, ако бъде потвърдено незаконно подслушване?

Разследващите би трябвало да обявят спрямо кого и в какви срокове са били приложени незаконни специални разузнавателни средства и да повдигнат обвинения на отговорните длъжностни лица, независимо представители на чия институция са – прокуратура, служби или съд.

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.

Facebook форум

Най-ново видео

Сушата, която убива животните
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:58 0:00
XS
SM
MD
LG