Връзки за достъпност

Извънредни новини

В Европа започва нещо позитивно, което никой не може да спре


В последните дни ЕС направи много повече, отколкото в последните 15 години. Посетите днес семена ще израснат независимо от това как завърши войната.

Има два начина, по които да гледаме на отговора на Европейския съюз (ЕС) на руската инвазия в Украйна.

Първият прочит е песимистичен - самодоволният съюз изостави на произвола на съдбата своя съсед и цялата структура за сигурност, на която се крепят собствените му свобода и богатство.

Вторият прочит обаче е далеч по-оптимистичен - че съюзът е обединен както никога преди и предприе мерки, които никой не си представяше за възможни само преди седмица.

След това ще дойде моментът Quo Vadis за целия континент.

Още дълго няма да разберем кой от двата прочита е правилният. Битката в Украйна в момента е ден за ден, час за час. Докато страната е окупирана, този въпрос не е най-важният. Но след това ще дойде моментът Quo Vadis (Къде отиваш) за целия континент. Ще има ли "Европейски ренесанс" с най-после единен, свободен и мирен континент или ще видим нещо по-зловещо?

"Наивни до крайност". Това чувах най-често от европейски дипломати по повод реакцията на ЕС на затрупалите ни събития от последните дни. Американското разузнаване беше право и предвиди това, което ще стане в Украйна, както и истинските намерения на Кремъл. Днес всички признават това. Но почти никой не смееше да го признае тогава, когато трябваше.

"Нали ви казвахме"

Балтийските държави и Полша най-после могат да кажат: "Нали ви казвахме". Дълги години другите страни от ЕС гледаха на техните притеснения от Русия като на параноични останки от Студената война.

Но не става дума само за това, че европейците не предвидиха събитията. Колективният отговор и санкциите досега бяха класически пример на "твърде малко и твърде късно". Наложените санкции в последните дни обаче са нещо повече от обичайното отмятане на точки в Брюксел. Те ще ударят Русия, особено дългосрочно, но те със сигурност не постигнаха ефект сега - поне не променят сметките на Кремъл.

Колебанията, особено в Берлин по темата за изключването на Русия от SWIFT, бяха особено болезнени за наблюдение. Но дори и след постигането на съгласие, забраната няма да е генерална. Някои казват, че това е проработило в случая с Иран, да се опитваш да спестиш колкото се може повече страдание на обикновените хора, но други настояват, че извънредните събития изискват извънредни мерки.

Новите санкции на ЕС са насочени срещу различни части на руската икономика, но търговията с Русия продължава, все едно нищо не се е случило. Има забрана за полети, но това не пречи на Air Serbia да увеличи полетите си до руски градове, нито пък спира пристанищата да приемат руски кораби.

Олигарсите са на мушката, но далеч не всички. Санкциите срещу Беларус са затегнати и пробойните са запушени, но остава въпросът защо това не беше направено още през лятото на 2021 г., когато статистиката показа, че търговията си върви необезпокоявано.

Познатата стара летаргия

Хората ще продължават да питат колко още човека трябва да умрат в Украйна, колко градове трябва да бъдат изравнени със земята и колко по-авторитарна трябва да стане Беларус, преди ЕС да се реши на следваща крачка. А отговорът е обичайният: Брюксел винаги трябва да бъде побутнат, за да действа.

Това е познатата стара летаргия. Трябваше да видим ужасяващите снимки на хиляди умиращи от COVID-19 в северна Италия, за да се реши Европейският съюз да действа заедно срещу пандемията. Трябваше да видим цяло поколение фалирали бизнеси и семейства в южна Европа, за да може Европейската централна банка да обещае, че ще направи всичко възможно, за да спаси еврото. Както един циничен еврократ ми каза веднъж: "Никога не оставяме добрата криза да отиде на вятъра".

Има огромна вероятност и този път да е същото - без значение колко грубо и цинично може да прозвучи това за украинците, които се сражават за живота си. Но също е истина, че това, което ЕС направи в последните дни, е много повече от всичко, което съм виждал през последните 15 години.

Никога не съм си представял ЕС да наложи санкции на Путин и Лавров.

Да, живеем в безпрецедентни времена, но никога не съм си представял ЕС да наложи санкции на президента Владимир Путин и външния му министър Сергей Лавров. Изведнъж се оказа, че има начин руските пропагандни канали RT и "Спутник" да бъдат спрени на територията на ЕС. Отне само 24 часа.

Чувам от дипломати, че сега работят по документ след документ, с невиждана скорост, а не както преди - с месеци и месеци обсъждания. Видях как Европейският съюз, носител на Нобелова награда за мир и създаден, за да няма войни на континента, да нарушава своето последно табу и да предоставя на Украйна половин милиард евро, за да си купи оръжие.

И изведнъж симпатизанти на Путин, като чешкия президент Милош Земан и френската националистка Марин Льо Пен, се отрекоха в последния момент от руския лидер. И въпреки че това все още е в неопределено бъдеще, в Брюксел вече има сериозни разговори за това Киев да получи перспектива за членство в ЕС. По ирония на съдбата, Украйна никога не е била по-близо до ЕС.

Но най-обещаващи от всичко са снимките на европейци по целия континент, които демонстрират в подкрепа на Украйна, даряват милиони и лично отиват да помагат на бягащите украинци. Посетите днес семена ще израснат независимо от това как завърши войната и какви разрушения ще донесе. Започва нещо позитивно в Европа, което никой не може да спре.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG