Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Украйна не съществува" и други измислици. Как можем да се борим с лъжите


Колко време отнема да опровергаваш фалшиви новини? Все повече, особено след руската инвазия в Украйна. България и Европа се опитват да спрат вълната от лъжи, но задачата изобщо не е толкова лесна.

Георги Марчев е журналист, който се занимава с проверка на факти. Работи в създадената неотдавна българска медия Factcheck.bg. От началото на руската инвазия в Украйна работният ден на Георги е доста по-дълъг от преди.

“Часовете работа се увеличиха чувствително”, казва той.

Разказва, че от началото на войната обсъждането, проверката и опровергаването на неверни съобщения и фалшиви новини отнема много повече време от денонощието, отколкото преди това. Основната причина е огромният обем "и постоянното, и бързо разпръскване на нова и нова дезинформация”.

В тази графа влиза например тиражираната "новина", че Украйна не съществува, тъй като "не е кандидатствала за регистриране на границите си в ООН през 1991 г". Георги и неговите колеги проверяват надлежно изписаното в подобни публикации и фактологично го опровергават.

Георги открива на официалния сайт на ООН документ, който опровергава лъжата - Русия и Украйна официално са потвърдили границата помежду си, като последният анекс към договора е от 2017 г.

Георги Марчев
Георги Марчев

"Създава се паралелен свят на този, в който живеем", казва журналистът. И допълва, че за да се изгради подобна измислена реалност “се изисква стройна мрежа от нейни разпостранители”.

Наблюденията на екипа на Factcheck.bg са, че в последните дни стотици страници в онлайн пространството “бълват бързо, организирано и едностилово” нови и различни изфабрикувани съобщения, които да оправдаят руската агресия срещу Украйна и да затвърждават напълно умишлено позицията на Кремъл.

“Това става както в проруски страници и групи в социалните мрежи, така и в развлекателни, здравни и други общности, чиито заглавия нямат нищо общо с геополитика”, обяснява Марчев.

Всички тези места, от които тръгват послания, оправдаващи руската агресия, ретранслират официалната позиция на Москва.

Когато думата “война” е забранена

От началото на инвазията официалните руски медии показват изкривена картина, която се разминава с действителността. На медиите дори им е забранено да използват думата "война". В Руската федерация неизменно се говори за “специална операция”.

Медиите в Москва се съобразяват въведеното от местния регулатор правило, въпреки че откакто Русия нахлу в Украйна на 24 февруари, правозащитни групи многократно съобщиха за предполагаеми военни престъпления, включително удари по цивилни цели, както и безразборни атаки срещу училища и болници.

Международният наказателен съд съобщи, че започва разследване на руската инвазия в Украйна. Това обаче не променя официалната руска позиция. Според нея в Украйна се провежда “специализирана операция”, чиято цел е “денацификация”.

За всеки, който следи внимателно новините, тези твърдения са очевидно неверни. Те обаче атакуват масовата публика, разчитайки, че хората не внимават толкова във фактите.

Специализираният сайт eudisinfo.eu събра и представи най-разпространените и опасни митове, създавани от Кремълската пропагандна машина. Сред тях са твърдения като широко разпространеното, че “настоящата война е резултат от упорито агресивно поведение на Украйна и нейните съюзници на Запад”, както и нямащото нищо общо с истината съобщение, че "Украйна ползва химическо оръжие срещу цивилните в Донбас."

Как отговаря Европа

Председателката на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен, каза в неделя, че планира да “забрани в ЕС медийната машина на Кремъл”. Засега не е ясно как ще се случи това, но Брюксел е решен да има механизъм, с който пропагандните твърдения на руската страна да бъдат неутрализирани.

“Разработваме инструменти за забрана на тяхната токсична и вредна дезинформация в Европа”, каза Фон дер Лайен. Тя изрично посочи Russia Today (RT) и “Спутник”.

RT е достъпен за повече от 120 милиона европейски зрители, според уебсайта му, и има 6,3 милиона и 4,6 милиона последователи съответно във Facebook и YouTube.

В същото време правителствените ръководители на Естония, Латвия, Литва и Полша подписаха съвместно писмо, насочено до ръководителите на Meta (компанията-майка на Facebook и Instagram), Google, YouTube и Twitter, с искане за заглушаване на руските държавни медии в техните платформи.

Преди ден Google заяви, че налага ограничения върху акаунти на държавни руски медийни канали в своята видео платформа YouTube, позовавайки се на "извънредни обстоятелства" на фона на агресията на Русия в Украйна. Технологичният гигант отбеляза, че ще постави на пауза "способността на редица канали да си осигуряват приходи в YouTube".

Заместник-председателката на ЕК Вера Йоурова каза, че действията, предприемани от социалните платформи, са “недостатъчни" и трябва да включват и забрани, като също така да гарантират, че техните алгоритми подсилват по-надеждно съдържание.

Къде е България?

В България Съветът за електронни медии (СЕМ) на извънредно свое заседание във вторник прие решение за временно ограничаване на разпространението на руски програми на територията на страната. Става дума за Russia Today и "Спутник", както и техните производни.

Целта е и да се защитят важни държавни и обществени интереси, свързани с избягване разпространението на дезинформация по повод войната, обясниха от регулатора.

След като СЕМ взе това решение, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) трябва да го изпълни.

Подобни мерки в изминалите няколко дни предприеха вече Литва, Латвия, Полша, Румъния.

Още в началото на инвазията българският телевизионен оператор "Булсатком" блокира телевизионния канал RT.

И още пътища за пропагандата

Разпространението на твърденията от типа, че “това не е война” обаче не се изчерпва само с официалните държавни медии на Москва.

Според Георги Марчев в България има ясен алгоритъм. “Всичко започва от анонимни сайтове - тип блог, в който се публикува невярна информация. Препечатва се еднотипно или силно сходно невярно съобщение в още подобни сайтове”, разказва Марчев.

След това схемата е сравнително ясна: анонимни профили разпръскват линкове в страници и групи в социалните мрежи. Така публикациите в иначе не особено известни блогове набират бърза популярност. Марчев разказва, че Factcheck.bg от месеци следи публикациите в много от тези страници и групи.

“Докато си слушаш песен във Фейсбук група "Поп фолк хитовете са тук", си облъчен и с линк към текст "Вън от НАТО, Путин ще ни пази”. За това писахме още през лятото на 2021 г”, припомня Марчев.

Какво ни казват троловете за Украйна

Наблюденията на Марчев сега сочат, че дезинформацията около инвазията на Русия в Украйна се развива всеки ден.

Според него първоначално дезинформацията се опитва да убеди хората, че “специалната военна операция” на Русия не е война.

Веднага след това зачестяват дезинформационните съобщения, че “няма никаква руска агресия в Русия”, а впечатление прави, че се поватарят думите на Владимир Путин, че се провежда “денацификация и демилитаризация” на Украйна.

Прокремълски медии представят Украйна като “нацистка” държава от 2015 г. насам, но това е един от митовите за украинското правителство, който беше използван от Кремъл и по време на кризата през 2014 г., обяснява Марчев.

По думите му в последните шест месеца в руските медии се забелязва сериозно повишение на използването на “нацистка” като определение за Украйна. Същата тенденция се забелязва и в различни фейсбук групи и отделни анонимни профили.

Сред другите особено натрапчиви тези, които в момента се лансират в социалните медии, са твърденията, че “Путин пази цивилното население на Украйна”, или че “украинците сами се бомбандират, за да има жертви”.

Как се противодейства на това

Може би най-сложният въпрос е има ли единен начин да се противодейства на пропагандата. Краткият отговор е "Не".

Но според експерта и преподавател по журналистика доц. Иво Инджов “България има поне три възможности да противодейства на отровния коктейл от пропаганда, дезинформация и фалшиви новини, забъркван в Кремъл”.

По думите му обаче всичко това по-скоро може да се случи в спектъра на демонстриране на политическа воля, отколкото да гарантира "постигане на реални резултати”.

Първият от начините, очертани от Инджов, е решението на СЕМ за временно ограничаване разпространението на руски програми на територията на България.

“Противодействие е възможно и на ниво саморегулация на доставчици на сателитна и кабелна телевизия”, коментира още експертът, давайки пример с решението на “Булсатком” да спре RT.

Преподавателката по медийно право в Софийския университет проф. Нели Огнянова публикува мнение в социалната мрежа Фейсбук, в което прави разграничение между начините на “блокиране” на пропагандна информация. Наред с ограничаването на съдържанието на държавните руски медии, тя акцентира и върху другите платформи, в които тези медии споделят информация: страниците си и социалните медии.

При разглеждането на всички тези опции Огнянова припомня, че намесата трябва да е “обоснована, минималната необходима, за да се постигнат целите, пропорционална и след преценка за справедлив баланс”.

Facebook форум

Най-ново видео

Владимир Путин и изчезналият кокаин
please wait

No media source currently available

0:00 0:06:40 0:00
XS
SM
MD
LG