Влизането в експлоатация на ключовата газова връзка с Гърция може да се забави заради пречки при сертифицирането.
Проектната компания ICGB (Ай Си Джи Би) потвърди пред Свободна Европа за отказ ключови промени в управлението ѝ да бъдат вписани в търговския регистър. Дружеството посочи, че става дума за несъответствие, което е „лесно преодолимо“.
В същото време „Капитал“ съобщи, че служебният министър на енергетиката Росен Христов е отменил решение на предшественика си на поста, с което промените в структурата на дружеството са били одобрени. Такова действие би възпрепятствало сертифицирането на компанията като независим оператор и така би отложило влизането в експлоатация на интерконектора.
Министерството на енергетиката отрече служебният министър да е отменял назначения в ICGB и определи публикацията като „фалшива новина“. Институцията посочи, че отказът за вписване не е резултат от заповед или решение на министъра, а е на Агенцията по вписванията и е мотивиран с предписания, които трябва да се изпълнят.
Интерконекторът Гърция-България е ключов за диверсифицирането на доставките на природен газ в България. Когато влезе в търговска експлоатация, той ще позволи в България да се доставят пълните количества по договора за природен газ с Азербайджан и ще даде възможност да се доставя газ от терминалите за втечнен газ в Гърция.
Строителството на газопровода беше завършено в началото на юли, а няколко дни по-късно националните енергийни регулатори на България и Гърция КЕВР и RAE, съгласувано с Европейската комисия, издадоха съвместно решение за сертифициране на проектната компания ICGB като независим преносен оператор. Това е ключово условие за влизане в експлоатация на газовата връзка.
Решението за сертифициране обаче съдържа условие за промяна на структурата на управлението на дружеството, посочиха пред Свободна Европа експерти. То трябва да има да има две степени на управление - управителен и надзорен съвет. ICGB досега нямаше надзорен съвет.
В петък от компанията съобщиха пред Свободна Европа, че от търговския регистър е постановен формален отказ за регистрация на промени в системата на управлението ѝ.
„Посоченият аргумент е недостатъчни данни за идентификацията на един от членовете на Управителния съвет от гръцка страна в резултат на различно изписване на името му на български, гръцки и английски езици“, посочиха от дружеството. „Това несъответствие е лесно преодолимо“, се добавя в съобщението.
Отново в петък „Капитал“ съобщи, като се позова на свои източници, че служебният министър на енергетиката Росен Христов е отменил решение на предшественика си Александър Николов, с което се одобрява състава на надзорния съвет на ICGB. Според изданието това е станало в първия ден след встъпването в длъжност на служебното правителство.
Министерството на енергетиката отрече министър Росен Христов да издавал такова решение.
„Нееднократно и президентът, и сегашният премиер заявиха, че диверсификацията е основен приоритет за енергийната стратегия на Република България“, пише в позицията на Министерството.
„В тази връзка категорично заявяваме, че новото ръководство на Министерство на енергетиката не само не блокира новата газова връзка с Гърция, а напротив – влага всички ресурси за бързото отстраняване на многото недостатъци и забележки, които получихме в наследство.“
Служебното правителство критикува политиката в енергетиката на кабинета на Кирил Петков. Служебният премиер Гълъб Донев създаде междуведомствен кризисен щаб със задача „да предложи решения за овладяване на хаоса и разрухата в сектора“.
Строителството на интерконектора с Гърция беше завършено 13 години, след като беше обявена идеята за изграждането му. Самото строителство започна през 2019 г. и се забави няколко пъти. Газовата връзка трябваше да влезе в експлоатация преди началото на отоплителния сезон.
Бившият премиер Кирил Петков каза в края на юли, че всички оставащи процедури могат да приключат в рамките на четири седмици.
Капацитетът на интерконектора е 3 млрд. куб. м. годишно - приблизително колкото е годишното потребление на природен газ в България. Предвижда се той да бъде увеличен до 5 млрд. куб. м. годишно чрез изграждане на компресорна станция в Комотини, Гърция.
