Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Като след Втората световна". Как Германия посреща кризата заради намалените доставки на руски газ


Канцлерът на Германия Олаф Шолц и президентът на Русия Владимир Путин
Канцлерът на Германия Олаф Шолц и президентът на Русия Владимир Путин

Всеки втори дом в Германия е газифициран, а почти цялата индустрия работи на газ. Половината от този газ Берлин получава от Русия. И когато "Газпром" започна да намалява доставките, в страната се заговори за криза.

Хайнц Матнер е 95-годишен бивш миньор, който живее в германската провинция Саксония. Неговите спомени достигат до края на Втората световна война, когато липсата на основни продукти и услуги е нещо обичайно. Близо 80 години по-късно Хайнц се среща с нещо забравено в Германия – в жилището му има режим на топлата вода, която той може да ползва само между десет вечерта и пет сутринта.

„Толкова лошо беше само след Втората световна война. Какво трябва да правят хората, които работят на смени“, казва Хайнц пред Билд.

Това не се случва само с него, а с още стотици апартаменти, които се намират в кооперативи в Саксония. Мерки предвиждат и някои от най-големите частни компании, които предоставят жилища под наем в цялата страна. Ограниченията засягат не само жилищните сгради, но и все повече публични обекти. А сметките за газ бележат рекорден ръст.

Ситуацията е повече от драматична. Социалният мир в Германия е под сериозна заплаха.
Аксел Гедашко

„Ситуацията е повече от драматична. Социалният мир в Германия е под сериозна заплаха“, казва пред Файненшъл таймс Аксел Гедашко, който е лидер на съюза на германските жилищни предприятия GdW.

Въпреки ограниченията гражданите ще трябва да плащат и допълнителна такса, с която да се финансират компаниите, доставчици на газ. Самият бизнес пък изказва сериозни притеснения, че докато законите гарантират доставките за бита, за тях няма подобни гаранции.

Ситуацията е толкова сериозна, че освен извънредната работа на въглищните централи, започна и дебат за удължаване на живота на ядрените реактори, които трябва да изчезнат от енергийната карта на страната до края на 2023 г.

Основната причина за ситуацията в Германия е политиката, диктувана от Кремъл, заради която „Газпром“ значително намали доставките на природен газ по тръбопровода „Северен поток 1“. Тя дойде в отговор на тежките санкции, които Западът наложи на Руския заради непредизвиканата ѝ война срещу Украйна. Доскоро Германия внасяше половината си газ от Русия. След като "Газпром" ограничи доставките, руският газ намаля до около една четвърт.

Въпреки тежката ситуация обаче Берлин отказва да промени политиката си спрямо Русия, а според социологическите проучвания самите германци също не са склонни да променят отношението си, въпреки заплахата от студена зима и високи цени.

Намалените доставки от Русия

Политиката на Русия за изкуствено повишаване на цените на газовите доставки започна преди повече от година. Тогава европейските икономики започнаха да възстановяват обемите си на производство и имаха нужда от по-големи обеми на доставки на гориво.

„Газпром“ обаче намали обема на доставките, което създаде недостиг и съответно повишаване на цените на борсите. Тази политика стана много по-агресивна след началото на руската инвазия, а към нея се добави и нарушаването на договорите за доставка. Това се случи след указа на Владимир Путин за плащанията на доставките в рубли в сметки в руски банки.

Част от доставчиците в Германия се съгласиха да изпълняват схемата, но се оказаха неприятно изненадани, а една от тях – Uniper, беше спасена от фалит от държавата, заради сериозното намаляване на доставките по тръбопровода „Северен поток 1“. В средата на юни те бяха намалени до 40% от капацитета на тръбата, а в края на юли достигнаха до едва 20%.

Германия активира две фази от аварийния си план за доставките и потреблението на природен газ, но в страната вече се очертава и противопоставяне. От едната страна са битовите потребители и социалните предприятия, чиито доставки са гарантирани, а от другата е индустрията, която няма гаранции за това, че ще получава гориво.

Засега гражданите запазват спокойствие и негодуват основно заради високите сметки, но политическите лидери не спират да предупреждават, че сегашната ситуация може да е само началото.

„Намираме се в сериозна ситуация. Крайно време е всички да го разберат“, каза вицеканцлерът Роберт Хабек и добави, че Путин ще използва всички налични средства, с които разполага. Той определи като „фарс“ неспирните оправдания за проблем с турбини и помпени станции, свързани със „Северен поток 1“.

Без светлини, на по-студено

Една от новините за предприетите в Германия мерки беше свързана с публичното осветление в един от градовете в най-богатата област – Бавария. Става въпрос за Аугсбург, в който градската управа, в опит да намали разходите, спря нощното осветление за фасадите на исторически сгради, уличното осветление беше намалено, а част от фонтаните спряха да работят. Заедно с това в града, както и в други точки в страната, беше ограничено и използването на климатиците в публични сгради и градския транспорт.

Мерките, насочени към битовите потребители, са свързани с максималните допустими икономии за разход на енергия. Това застигна и най-големите компании, които отдават апартаменти под наем в страната. Така например Vonovia решиха да ограничат минималните нощни температури в апартаменти през зимния сезон до 17 градуса, а според компанията това ще намали с 8% разходите ѝ в този период. В Германия минималните температури, които трябва да бъдат поддържани в апартаменти на наемателите, са определени със закон.

Правителството заложи намаляване на националното потребление на газ с до 15%, а малко по-късно това беше прието и от всички страни в ЕС.

Рекордно поскъпване

Въпреки опитите за постигане на достатъчен ефект чрез пестене, някои доставчици на газ вече обявиха рекордно повишаване на цените. Така един от големите доставчици в областта Северен Рейн-Вестфалия Rheinenergie обяви, че ще увеличи цените за част от потребителите си в Кьолн двойно от началото на септември. За киловатчас (kwh) в домовете си потребителите ще трябва да плащат по 18,30 евро, вместо 7,87 евро досега. От компанията предвидиха, че апартаментите в града с консумация от около 10 000 kwh, ще платят 2000 евро за година.

Заедно с това на национално равнище правителството взе решение за налагане на временна такса върху газовото потребление, която ще започне да действа от началото на октомври. Детайлите остава да се определят в следващите седмици, но Роберт Хабек каза, че таксата ще се равнява на между 1,5 и 5 евроцента на kwh за потребителите.

Според германските медии това означава, че домакинствата с най-ниско потребление ще платят до 300 евро повече, а тези с около 20 000 kwh, което се смята за средният разход на домакинство в Германия – по 1000 евро допълнително. Всичко това ще бъде извън размерите на сметките, които са на рекордно високи стойности за потребителите, които са без дългосрочни договори.

„Временната такса е следствие от кризата, причинена от Русия. Това не е лесна стъпка, но е необходимо, за да осигурим топлина и енергия за домовете и икономиката“, каза Хабек.

Средствата от таксите ще бъдат преразпределени в компенсаторен механизъм към газовите доставчици, които търсят алтернатива на доставките на руския газ. Според правителството този механизъм ще предпази повечето големи играчи от фалит.

Индустрията срещу гражданите

Освен, че обявиха, че домакинства, болници, училища и други обществени институции ще получат приоритет пред индустрията, управляващите в Германия казаха, че това може да означава намаляване на доставките за бизнеса.

„В такава ситуация някои продуктови вериги в Германия и Европа просто ще спрат да работят“, каза Хабек.

Разпоредбите на ЕС постановяват, че домакинствата и обекти като болниците и старческите домове са защитени от спиране на доставките към тях. Това е привилегия, с която индустрията не се ползва, но досега тя не е била изправяна пред подобен сценарий във федералната република.

Страхът на повечето бизнеси е свързан с прекъсването на работата, но и с невъзможността за намиране на алтернатива на газа. Притеснение от тази ситуация изразяват и представители на неправителствения сектор, според който под заплаха могат да се окажат и фирми, които снабдяват потребителите с основни стоки.

„Просто приоритизиране на домакинствата не е правилният отговор. Газ е необходим за производство на основни продукти като мляко и лекарства. Без газ няма да има и запас от кръв за тежко болните“, казват от Каритас.

Обратно към ядрените централи

„Може би има смисъл в това“.

Тази реплика на канцлера Олаф Шолц, свързана с потенциалното удължаване на живота на ядрените централи в страната, сякаш дойде като жокер за намеренията на правителството в търсене на алтернативи. Разбира се, управляващите продължават да настояват, че най-добрата алтернатива са инвестициите във възобновяеми източници. Проблемът с това решение е, че по-бавното от очакваното подобряване на електропреносните мрежи и изграждането на мощности създава пречки за германската енергетика.

Данните на Франхофер показват, че едва 6% от енергийния микс на Германия през 2022 г. е свързан с ядрените реактори. Проблемът е, че други 11% са свързани с производство на електричество от природен газ, а завишени остават и нивата на производство на енергия от лигнитни (21%) и антрацитни (10%) въглища. Освен газа Германия разчита до голяма степен на вноса си на въглища отново на Русия, като покупките от Москва бяха спрени изцяло в началото на август.

Политиката за затварянето на ядрените централи беше заложена преди повече от десетилетие от коалицията на социалдемократите и християндемократите, оглавявана от Ангела Меркел. Това се случи след серия от големи протести, дошли заради трагедията във Фукушима. Проблемът сега е, че една от дългогодишните борби на един от коалиционните партньори – „Зелените“, е свързана именно със спирането на ядрената енергия. Техните представители в правителството, начело с Хабек, настояват, че затварянето на централите ще продължи по план. Най-сериозни противници на това са най-малкият представител в коалицията – Свободните демократи.

Засега категорично решение няма, но Берлин съобщи, че то предстои, след като в следващите седмици бъде направен нов „стрес тест“ на електропреносната мрежа и енергийната система.

  • 16x9 Image

    Николай Лавчиев

    Николай Лавчиев е журналист в Свободна Европа от 2019 година. Учил е социология, журналистика и спортен мениджмънт. Интересува се от международна политика, енергетика и промените в съвременните общества.

XS
SM
MD
LG