През последните пет дни стотици хиляди хора се поклониха пред ковчега на Кралица Елизабет Втора в замъка Уестминистър в централен Лондон. В понеделник тълпите се събират от ранните часове, за да се сбогуват за последен път с най-дълго управлявалия британски монарх. Животът в цяла Великобритания е застинал, за да бъде отдадена почит.
Какво значи Кралицата за тези хора, които дойдоха от всички краища на Обединеното кралство, а някои дори и от чужбина? Защо превърнаха „Грийн парк“ до Бъкингамския дворец в море от цветя в памет на Елизабет Втора? Как смъртта на тази жена, която живееше зад големите стени на стари дворци, накара една нация да отложи всичко друго и да скърби истински 10 дни?
Британската кралица като символ беше трудна за разбиране от мен като българка. Част от хората в социалните мрежи описват монархията като безсмислица, която само струва пари на данъкоплатците, а британската корона за остаряло наследство от колониално време, в което Британската империя е участва в събития и процеси, които вредят на народи и континенти.
Британската любов към кралица Елизабет Втора беше неразбираем феномен и за мен, когато заминах да следвам в Англия на 18 години. Сред съквартирантите ми в общежитието в Бирмингамския университет имаше разделение относно монархията и въпроса дали тя е повод за шега или почитание.
Кралица Елизабет Втора за мен остана противоречив образ отвъд безкрайно многото впечатляващи туристически обекти, свързани с короната, които са из цялата страна. От замъци, през катедрали и театри, до дрехи, шапки и скъпоценности.
Всичко това се промени през юни 2012 г., когато кралицата празнува своя диамантен юбилей – 60 години на трона. По-рано тази година, само няколко месеца преди смъртта си, Елизабет Втора успя да присъства и на платинения си юбилей (70 години на трона).
Преди 10 години живеех в Лондон, където учех магистратура по международна журналистика и честването на юбилея се превърна в едно от основните събития, които отразявахме в практическите си задания. Британската столица в онази година се усещаше като центъра на света и заради Олимпийските игри, които се проведоха през август.
За първи път я видях на едно скромно празненство в малък квартал в покрайнините на Лондон. Пресофисът на Бъкингамския дворец беше дал на нас – екип от студенти - официално разрешение да снимаме там като част от истинските медии, които отразяваха всички събития из страната по време на седмицата, изпълнена с чествания заради царуването на Елизабет Втора.
Площадът беше пълен с хора часове преди да дойде кралицата, като най-настоятелните да се срещнат с нея бяха заели позиция още от рано сутринта.
Преди появата ѝ ситуацията не беше нищо особено – блъскане, чакане и глъч. Впечатляващо беше всъщност колко не-звездно беше нейното пристигане. Тя беше много по-ниска отколкото очаквах и трябваше да се вдигна на пръсти, за да я видя. Беше облечена в един от характерните си тоалети – костюм от сако и пола, шапка и ръкавици в светлосиньо.
Охраната беше толкова ненатрапчива, че дори не си спомням колко и къде бяха.
Тя се запъти директно към редиците от хора, които я очакваха. И в следващия половин час, най-накрая разбрах, защо я обичат толкова. Кралица Елизабет Втора вървеше бавно и спокойно от човек на човек и разговаряше с много от тях поотделно. Не бързаше, създаваше усещане, че наистина се интересува от историите, които те ѝ споделяха и с усмивка отговаряше на въпросите им. Никой не се буташе и не крещеше, а с търпение изчакваше реда си да ѝ се поклони, да ѝ стисне ръката и да я поздрави за празника.
За част от присъстващите това беше първият път, когато виждат монарха си. Други я бяха срещали и преди. С вълнение разказваха след това на нашия микрофон какво им е казала или какво им е направило впечатление. Всички бяха там, защото се чувстваха част от диамантения юбилей на кралицата си.
Подобни привидно незначителни истории с кралицата имат повечето жители на Обединеното кралство.
През следващите дни в Лондон беше постоянен празник. Навсякъде се провеждаха концерти, театрални постановки, шоу програми, комедийни представления и какво ли още не. Музика се чуваше из целия град, заведенията и през деня, и през нощта бяха пълни. Допълнителните два неработни дни означаваха, че от четвъртък до неделя градът празнуваше 60-годишнината от както Елизабет Втора става кралица.
Извън центъра съседите организираха свои улични партита, на които се събираха преоблечени като членове на кралското семейство, споделяха ястия и десерти с останалите семейства и танцуваха до тъмно. Разбира се, пъбовете бяха пълни, а британци, прекалили с алкохола, бяха често срещана гледка.
Но нацията празнуваше своята кралица и нейното семейство, а тя посети много скромни събития като това, на което аз присъствах. Имаше ги и големите чествания – паради, флотилии, светлинно шоу и празнична заря, концерт пред Бъкингамския дворец с едни от най-известните британски изпълнители. И това са само тези, които аз помня.
Кралицата беше поводът за един дълъг масов купон, но причината за искреното желание на хората да празнуват е личността на Елизабет Втора, която имаше невероятното умение да кара поданиците си да я чувстват близка.
Те я виждат като майка на нацията, която се грижи за благото на всички. Като мъдрата баба, до която се допитваш за онези семейни въпроси, които не можеш да споделиш на друг. Като съпруга, която се справя с трудностите на живота, по нейни думи, заради опората, която съпругът ѝ принц Филип ѝ дава през дългогодишния им брак.
За днешните англичани Елизабет Втора не символизира Британската империя и миналото, в което са били велики. Образът на монархията, който тя създаде, е този на семейството – такова, което ти дава много, но и изисква много. Традиционното семейство, към което имаш дълг, но и което те прави по-щастлив.
Дълг е думата, която може би чувам най-често по британската национална телевизия Би Би Си, откакто кралицата почина на 8 септември 2022 г. Британците вярват, че кралицата служеше на народите под короната и цялото ѝ царуване е белязано от несломимото ѝ чувство за дълг, който идва с този публичен пост.
За българите това според мен е трудно за разбиране, защото ни се струва прекалено фалшиво, за да е истина. Свикнали сме държавните глави не да служат, а да управляват. Дори английската дума reign не може да бъде преведена на български, защото да господстваш тук има негативен смисъл, който не присъства в английския термин.
Нейният образ като глава на семейството и нацията, внимателно създаден и отгледан през изминалия век, остава безупречен до края по думите на редица международни коментатори. Въпреки всички кризи, през които премина кралското семейство, докато тя беше на трона, днес, в деня на погребението ѝ, то е по-силно, отколкото в деня на коронацията ѝ.
Публичният образ на Крал Чарлз Трети не е толкова безупречен, колкото този на майка му. Историята с принцеса Даяна остави огромен белег в британското съзнание. Втората му съпруга му Камила положи усилия да се хареса, но хората по-скоро се научиха да я приемат там до него – по един типично английски маниер.
Предстои да видим как ще повлияят неговите години на трона на имиджа на британската монархия. След него идва смятаното за безупречно семейство на принц Уилям и Кейт, които символизират точно онзи идеален образ, „най-доброто от Великобритания“, който Бъкингамският дворец култивира от векове за домашна и международна употреба.
