Връзки за достъпност

Извънредни новини

Дагестан и протестите. Могат ли шепа хора да доведат до колапс руската власт


Махачкала, Дагестан, Руска федерация, 22 септември. Протест срещу мобилизацията, обявена от Владимир Путин. Хората все още са объркани, само се събират. Ден по-късно те ще влязат в бой с полицията.
Махачкала, Дагестан, Руска федерация, 22 септември. Протест срещу мобилизацията, обявена от Владимир Путин. Хората все още са объркани, само се събират. Ден по-късно те ще влязат в бой с полицията.

Те са малко, но от два дни са сред водещите новини по всички световни медии. Причината е тази - колкото и малко хора да протестират в една диктатура, ефектът е все едно стотици хиляди са задръстили Шан-з-Елизе в свободен Париж.

В Дагестан стотици протестираха срещу мобилизацията, обявена от президента Владимир Путин. Те влязоха в ръкопашен бой с полицията, около 200 души бяха арестувани, на десетина образуваха наказателни дела.

Протестите са стихийни, те нямат лидери, нито политическа организация зад гърба си, провеждат се в села и градове по цялата територия на Дагестан. Демонстрантите са предимно жени, които са на площадите, за да кажат, че "няма да пуснат мъжете си на смърт [в Украйна]".

Новината идва на фона на факт, установен от медиите - че най-много убити във войната срещу Украйна са именно от Дагестан. Някои наблюдатели смятат, че убитите от Бурятия са повече, но за това - по-нататък.

Путин, Зеленски и Дагестан

Президентът Путин обяви частична мобилизация на 21 септември. Това стана три седмици след успешната контраофанзива на украинската армия в Харковска област.

Военният министър Сергей Шойгу уточни, че ще бъдат събрани 300 000 души (при пълен мобилизационен потенциал на Русия от 25 млн. души). Но още на втория ден се разбра, че мобилизацията е за много повече хора. Това стана ясно по безразборния подход на властите - призовки получиха болни, възрастни, инвалиди и дори починали.

В едно село в Дагестан призовки получиха всички жители от мъжки пол - 110 души. Това, както и други незабавни действия по мобилизацията в същия район, отключиха протести, каквито Русия не е виждала отдавна.

Володимир Зеленски конкретно ги спомена в обръщението си от неделя: "Виждаме, че хората, в частност в Дагестан, са започнали да се борят за живота си. Виждаме, че те започват да разбират, че става дума за техния живот. Защо им е на техните мъже, братя, синове, да загиват в тази война? Това е война, която е нужна на само един човек".

Как се развиха протестите

Само ден след обявената мобилизация, в Бабаюртовския район на Дагестан протестиращи блокираха основен път.

В същия ден в град Дербент се намериха мъже, които да спорят с представители на местните власти. Те казаха, че няма да ходят на фронта. След като им възразиха, че това е техен дълг, какъвто са имали и дедите им, които се бият срещу нацистка Германия, единият мъж каза:

"Не, тогава беше война, а сега е политика".

В същия ден, 22 септември, село Ендирей протестира заради получените призовки на 110 мъже. Полицията стреля във въздуха. Видеозаписът по-късно беше изтрит.

После протестите продължиха с директни сблъсъци с полицията в столицата Махачкала, където живеят около 600 хил. души, съобщи Кавказката служба на Радио Свободна Европа / Радио Свобода (RFE/RL).

Подобни кадри дойдоха и от втория по големина град Хасавюрт, в който живеят около 150 хил. души:

Ефектът от протестите

Политологът Андрей Пионтковски смята, че това са събития, които ще се развият като снежна топка и ще застрашат режима на Кремъл. Според него Путин е знаел, че не бива да прави две неща (и все пак ги е направил) - първо, да обявява мобилизация, а второ, ако все пак я обяви, да не закача Дагестан, който вече е пострадал достатъчно от войната.

Протестите в Дагестан само на пръв поглед са малобройни, казва Ибрахим Янгулбаев от Движение 1ADAT, който говори пред екипа на Навални в предаването „Популярна политика“. Той казва, че с всеки ден демонстрантите се увеличават, а освен това дават заразителен пример на другите в Северен Кавказ:

"Вчера в Налчик [в република Кабардино-Балкария, Русия] имаше само няколко души на площада, а сега са доста повече".

Какво е особеното на Дагестан

Дагестан е република в Северен Кавказ, която влиза в състава на Руската федерация и граничи с Каспийско море. В нея живеят над три милиона души и буквално десетки различни етноса, 14 от които говорят на езици, официални за републиката. Религията им обаче е обща - над 96% са мюсюлмани.

Начело на Дагестан е генерал-полковник Сергей Мелихов от партията на Путин "Единна Русия". Той е участник в първата чеченска война и е бивш заместник-директор на Росгвардия.

На 4 септември 1999 в дагестанския град Буйнакск е взривен жилищен блок. Това е първата от серия експлозии в Русия, за които са обвинени чеченски сепаратисти. Според много анализатори взривовете са инсценирани от руските служби, за да дадат повод за втората чеченска война.

Републиката има едно от най-високите нива на безработица от всички райони на Русия.

Дагестан и войната в Украйна

Най-големият брой руски войници, които загинаха досега в Украйна, се оказаха от Дагестан. Данните не са официални, а се изчисляват от журналистите на Би Би Си, Медиазона и Кавказката служба на Радио Свободна Европа - предимно по броя на съболезнователните телеграми, публикувани от руското военно министерство, както и от репортери на място.

Изчисления от последните седмици показват, че броят на убитите е висок и сред мъжете, призовани от Бурятия и Якутия. Общото между тези райони е тяхната бедност, лошите битови условия, както и фактът, че става дума за малцинства.

Това позволи на отделни анализатори да заговорят за расизъм, проявен от руските власти при подбора на тези, които да пратят на фронта. Така поне смята Владимир Будаев от неправителствената организация "Свободна Бурятия", за когото масовото мобилизиране на якути и буряти е проява на колониалната политика на Кремъл. Той казва, че в Украйна Москва извършва геноцид, а в Якутия и Бурятия - етноцид.

Срещу войната ли протестират или за живота си

От малкото видеа, на които се чуват думи на жители на Дагестан, се разбира, че засега става дума за второто - хората не искат да умират, а знаят, че войната в Украйна най-вероятно ще доведе до тяхната гибел.

Но конфликтът с властите поражда и въпроса "наистина ли имам дълг да се сражавам"? Както показва видеото от далечния дагестански град, има и протестиращи, които правят следващата стъпка в това разсъждение: кой ни е нападал, че да трябва да воювам?

  • 16x9 Image

    Татяна Ваксберг

    Татяна Ваксберг е главна редакторка на Софийското бюро на Радио Свободна Европа от 2018 година. Работила е в БНТ, Радио Свободна Европа, Радио Свобода, Дойче веле и Le Courrier des Balkans. Била е кореспондентка в Хага и Вашингтон. 

XS
SM
MD
LG