"Господи, кого да погреба?" Изюм разпознава телата на убитите в мобилна ДНК лаборатория
Телата на жертвите бяха ексхумирани, след като руската окупация приключи
Жителите на Изюм - един от украинските градове, които бяха най-тежко поразени от руските бомбардировки, сега преживяват нов ужас. Масово правят ДНК тестове, за да идентифицират убитите си близки, след като стотици тела бяха открити заровени.
През септември украинската армия освободи цялата Харковска област, включително Изюм. Непосредствено след деокупацията край града беше открит масов гроб на загинали при ракетни удари и убити от руската армия. Ексхумирани бяха 447 тела, 425 от които на цивилни граждани, включително 5 деца, и 22 на украински военнослужещи.
"Повечето от тях са със следи от насилствена смърт, а 30 - със следи от изтезания. Има тела с въжета около вратовете, с вързани ръце, със счупени крайници и огнестрелни рани", съобщи областният управител на Харков Олег Синегубов.
Той добави и още една подробност - че на няколко мъже са ампутирани гениталиите.
"Всичко това е доказателство за ужасните мъчения, на които окупаторите са подложили жителите на Изюм", каза още Синегубов.
Москва отрeчe, че нейни сили са отговорни за убийствата и обвинява Киев, че е изфабрикувал масови гробове в отвоюваните територии.
Въпреки че оттогава минаха няколко седмици, много местни хора все още не знаят дали техните изчезнали роднини са били в масовия гроб, защото не всички могат да бъдат идентифицирани с разпознаване. От няколко дни обаче Изюм вече разполага с мобилна ДНК лаборатория, която беше дарена на Украйна от Франция. В нея близките на жертвите могат да направят ДНК тест.
Това често е единственият начин за идентифициране на останките на заровените хора или тези, чиито тела са открити под руините на града. Затова пред лабораторията всеки ден от рано сутринта се извива опашка. Всички хора, които чакат, имат своя трагична история, разказва репортаж на Current time.
Две тела с едно име
Бащата на Надежда Иванова получава сърдечен удар, когато руските войски щурмуват града. Мъжът е откаран в болница, която обаче малко след това е бомбардирана.
"Дойде линейка и го закара в болницата. Когато влязоха танковете, ние тръгнахме да извеждаме детето от града, а той остана там. Но е паднал или снаряд, или бомба. Всичко беше разрушено, не е ясно кой къде е", разказва жената, която се надява, че чрез ДНК тест тялото на баща й ще бъде разпознато, за да може да го погребе.
Инна Куприянова също търси тялото на баща си - той е убит по време на бомбардировката и е погребан в двора. След деокупацията тялото е ексхумирано и надписано "Анатолий Матюшко". Но след това в същия двор е намерено друго тяло, което е изпратено в моргата под същото име - Анатолий Матюшко.
"Господи, кого да погреба? Кое е нашето тяло? Не знаем какво да правим. Дойдох тук, за да направим ДНК тест и да знам", казва тя.
Анатолий Дегтярев пък издирва изчезналия си син Андрей. За последен път той си е у дома на 8 март. В началото на пълномащабното нахлуване на Русия Андрей Дегтярев се включва в армията, за да защити града си. Какво се е случило с него след това, баща му не знае.
"Все още не мога да намеря никаква следа къде е той. Жив ли е или мъртъв? Приятелите му казват, че е мъртъв", казва Анатолий.
Много от убитите в Изюм са погребани в горите извън града, най-вероятно синът му също е заровен там.
Дмитрий Чубенко - говорител на Харковската областна прокуратура, казва, че досега не са идентифицирани около 200 тела от този гроб. Имало е и случаи, когато в някои гробове е лежало не едно, а две или дори три тела.
Такава мобилна лаборатория, която сега работи в Изюм, вече е помагала за идентифицирането на телата на загиналите в Ирпен и Буча в Киевска област. И там броят на телата в масовите гробове се изчислява на стотици. Роднините на изчезнал, които идват в лабораторията, първо се разпитват от следовател, който изготвя документи, че става дума за изчезнал човек. Едва след това близките могат да дадат проби от биоматериал, за да се установи дали търсеният е в моргата.
Да погребеш грешно тяло
Бородянка е третият силно разрушен град в Киевска област, в който има много убити и много изчезнали. И техните близки също се опитват да открият и идентифицират телата им.
Катерина Головий е на 29 години, в отпуск по майчинство, отглежда двете си малки деца. Преди войната живее и работи като хореограф в училище и в местния Дворец на културата. След руската инвазия тези и много други сгради в селото вече не съществуват.
Самата Катерина, заедно със съпруга и децата си, успява с големи трудности да напусне окупирания град, но все още не може да се съвземе от случилото се. Руските войници убиват нейния свекър - тялото му е намерено обезглавено след деокупацията и синът му вижда тази гледка.
Кръстницата на Катерина също загива, а тялото ѝ все още е в неизвестност след въздушната бомбардировка над къща, в която се крие с други жени.
"Когато ексхумацията на телата започна, ни казаха да търсим тялото с надеждата да го открием. Намерих няколко души в тази къща, които приличаха на кръстницата ми. Но нямаше никакво потвърждение, че това е тя. След въздушния удар е трудно да наречеш тялото тяло, виждаш просто овъглена купчина, по която няма нищо, всичко е разтопено. Просто е страшно", разказва Катерина.
Тя става свидетел на още нещо: помага на своя приятелка да погребат майка й, но след погребението ДНК тест установява, че няма съвпадение с роднините. И така става ясно, че е погребано грешно тяло.
"Наистина не знам как мога да подкрепя приятелката си. Познавам и майка ѝ - много добри приятелки сме от дълго време. Вярвам, че тя е жива. Вярвам, надявам се. Не я виждам сред мъртвите. Наистина имам такава надежда", казва Катерина.
"Плачехме, псувахме". Болницата в Изюм, която не е спирала да работи от началото на войната
1/14Пациент минава покрай бившето хирургично отделение на болницата в Изюм в Източна Украйна, което беше разрушено при руска атака. Медицинският персонал там се опитва да се справи със спомените за близо шестте смъртоносни месеца под руска окупация.
Докато скърби за загубата на свой убит колега, персоналът на болницата в окупирания от руските сили за над 5 месеца украински град Изюм премества операциите си в мазето, за да се подготви за суровата зима.
2/14Персоналът на болницата прекарва четири месеца в извършване на операции в мазето по време на руската окупация на Изюм. С наближаването на зимата те обмислят да се върнат отново в мазето. Някои хора от екипа дори са живели там.
Докато скърби за загубата на свой убит колега, персоналът на болницата в окупирания от руските сили за над 5 месеца украински град Изюм премества операциите си в мазето, за да се подготви за суровата зима.
3/14Пациентът Вадим Назаров (вляво) разговаря с доброволеца Денис Жмакин пред болницата. Тя е единственото медицинско заведение, което остава отворено, когато руските войски превземат Изюм в началото на март. Градът беше върнат в украински ръце през септември по време на украинската контраофанзива.
Докато скърби за загубата на свой убит колега, персоналът на болницата в окупирания от руските сили за над 5 месеца украински град Изюм премества операциите си в мазето, за да се подготви за суровата зима.
4/14Разрушеното хирургично отделение. Табелите около болничния комплекс, предупреждаващи за мини, изчезват една по една, докато украинските сапьори старателно разчистват всеки участък земя. Следите от случилото се тук - върху сградите и върху хората, обаче трудно ще бъдат заличени.
Докато скърби за загубата на свой убит колега, персоналът на болницата в окупирания от руските сили за над 5 месеца украински град Изюм премества операциите си в мазето, за да се подготви за суровата зима.
5/14Травматологът д-р Юрий Кузнецов (вляво) помага на медицинските сестри да преместят пациент на легло. Малцината лекари, медицински сестри, парамедици и патолози, които остават по време на руската окупация, са единствената надежда за жителите на Изюм, когато градът бързо започва да се пълни с болни и ранени.
Докато скърби за загубата на свой убит колега, персоналът на болницата в окупирания от руските сили за над 5 месеца украински град Изюм премества операциите си в мазето, за да се подготви за суровата зима.
6/14Лаборатория, използвана от руските сили като хирургично отделение. "Уморен съм. Толкова съм уморен. От седем месеца никой не е дошъл да ни замести. И как бих могъл да си тръгна, като знам, че никой няма да дойде да ни помогне", казва фелдшерът Серхий Ботсман.
Докато скърби за загубата на свой убит колега, персоналът на болницата в окупирания от руските сили за над 5 месеца украински град Изюм премества операциите си в мазето, за да се подготви за суровата зима.
7/14Котка седи пред лабораторията, която е била използвана от руските сили.
Докато скърби за загубата на свой убит колега, персоналът на болницата в окупирания от руските сили за над 5 месеца украински град Изюм премества операциите си в мазето, за да се подготви за суровата зима.
8/14Д-р Кузнецов живее и с ужасни спомени. Той е видял рани от бомби, куршуми и шрапнели. Казва, че някои хора са пристигнали с наранявания, за които не са искали да разказват, но по думите му са приличали на следи от изтезания. "Това е като снайперист, когато го питат дали вижда в сънищата си всички онези хора, които е ликвидирал. Можеш да полудееш така", казва медикът.
Докато скърби за загубата на свой убит колега, персоналът на болницата в окупирания от руските сили за над 5 месеца украински град Изюм премества операциите си в мазето, за да се подготви за суровата зима.
9/14Д-р Кузнецов показва мазето на болницата, което е било използвано като хирургично отделение по време на тежкия обстрел и окупацията от руските войски. До юли той живее тук. Две носилки на колела и ниско легло служат като операционни маси. Помещението е било толкова студено, че "за да инжектираме разтворите, трябваше да ги загреем с тялото си", спомня си медикът. В тази ситуация електротехникът, който успявал да поддържа осветлението с помощта на дизелов генератор, се е оказал също толкова важен, колкото и хирургът.
Докато скърби за загубата на свой убит колега, персоналът на болницата в окупирания от руските сили за над 5 месеца украински град Изюм премества операциите си в мазето, за да се подготви за суровата зима.
10/14"Всички бяхме ужасно депресирани от време на време. Плачехме, псувахме. Не искахме да правим нищо", разказва д-р Кузнецов. "С всеки спасен човек, с всеки спасен живот, увереността [в правотата ни], че сме останали тук [растеше]... Бяхме убедени, че не всичко е било напразно."
Докато скърби за загубата на свой убит колега, персоналът на болницата в окупирания от руските сили за над 5 месеца украински град Изюм премества операциите си в мазето, за да се подготви за суровата зима.
11/14Д-р Кузнецов подготвя колата си за обратния път към къщата си, която е силно повредена от руските бомби.
Докато скърби за загубата на свой убит колега, персоналът на болницата в окупирания от руските сили за над 5 месеца украински град Изюм премества операциите си в мазето, за да се подготви за суровата зима.
12/14Телата се пренасят в найлонови чували от моргата. Тя е без ток и там миризмата е силна. По време на руската окупация аутопсиите са били невъзможни и все още са. Местните очакват, че тричленният персонал на моргата скоро може да напусне работата си заради непоносимите условия.
Докато скърби за загубата на свой убит колега, персоналът на болницата в окупирания от руските сили за над 5 месеца украински град Изюм премества операциите си в мазето, за да се подготви за суровата зима.
13/14Лекарят Федир Здебски стои сред мъртвите в моргата. Здебски, всеотдаен патолог с протеза на крака, продължава да работи в болницата след започването на войната, за да гарантира, че мъртвите са описани.
Докато скърби за загубата на свой убит колега, персоналът на болницата в окупирания от руските сили за над 5 месеца украински град Изюм премества операциите си в мазето, за да се подготви за суровата зима.
14/14Здебски е убит малко след като е направена тази снимка. Свидетели твърдят, че е бил застрелян от руски войник от Чечня, който поискал колата му, когато влязъл в болницата. Войникът е казал: "Животът ти все още е в моите ръце". След това се чули изстрели. Здебски е бил на 70 години. "Той беше изключително грижовен. Хората умираха, но той се грижеше за техните деца, роднини, майки. Винаги казваше: "Това е нечий син, нечий баща, нечий съпруг", разказва колежката му Валентина Бачанова.
Докато скърби за загубата на свой убит колега, персоналът на болницата в окупирания от руските сили за над 5 месеца украински град Изюм премества операциите си в мазето, за да се подготви за суровата зима.
Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. до края на март 2026 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език. Екипът на Свободна Европа продължава да работи в нова медия с името Свободна точка от април 2026 г.
!["Всички бяхме ужасно депресирани от време на време. Плачехме, псувахме. Не искахме да правим нищо", разказва д-р Кузнецов. "С всеки спасен човек, с всеки спасен живот, увереността [в правотата ни], че сме останали тук [растеше]... Бяхме убедени, че не всичко е било напразно."](https://gdb.rferl.org/059c0000-0aff-0242-d070-08dab65d537d_cx0_cy8_cw0_w1024_q10_r1_s.jpg)
