Германия като военна сила. Дълги години тази идея беше табу – заради Втората световна война, престъпленията на нацизма, заради настроенията в самата Германия. Въпреки изключенията, правителствата на страната държаха и на принципа да не изпращат смъртоносни оръжия във военни зони.
2022 година обаче промени това. Берлин открито подкрепя Украйна с оръжия. Разходите на страната за отбрана бяха драстично увеличени. А германските политици вече без заобикалки говорят за амбицията си Германия да се превърне в една от водещите сили в НАТО и Европа.
„Ние сме силната държава в центъра на Европа. Длъжни сме да дадем нашия принос за защитата на Алианса - много повече днес, отколкото по времето, когато други, най-вече САЩ, протягаха защитна ръка над нас“, каза президентът на страната Франк-Валтер Щайнмайер в специална реч преди малко повече от седмица.
Щайнмайер каза и още нещо – време е Германия да се отърси от старите си надежди за Русия. Нужен е нов начин на мислене, така че Берлин да се освободи от руските си зависимости.
Думите му бяха възприети като заявка за сериозна промяна в отбранителната и външната политика на страната. Както и като покана към германските граждани да свикнат с идеята за Германия като военна сила.
Във време, когато Франция действа колебливо, а Великобритания е заета с вътрешните си политически проблеми, заявката на Берлин беше позитивно приветствана. Някои обаче са скептични, че става въпрос за нещо повече от пожелания. Основният им аргумент е един – ако говорители на промяната са хора като Щайнмайер, реалистична ли е тя?
„Няма място за старите мечти“
Федералният президент Франк-Валтер Щайнмайер заема един преди всичко церемониален пост. Думите му обаче са знак за общата посока и настроенията сред германския политически елит. Затова и речта му на 28 октомври, която беше определена като „обръщение към нацията“, беше подробно анализирана.
Основните тези на Щайнмайер бяха две – първо, време е Германия да се отърси от илюзиите си за Русия, и второ, да заеме нова, по-централна роля в НАТО и Европа.
„Ако погледнем днешната Русия, ще видим, че няма място за старите мечти“, каза Щайнмайер. „Нашите страни са изправени една срещу друга“, добави той.
Именно в тази връзка е нужно Германия да предприеме действия, така че да е готова да защити партньорите си в НАТО, посочи още Щайнмайер. По думите му страната му може и да не е водеща глобална сила, но е една от големите сили в Европа. Затова и от Германия се очаква лидерство, включително и военно, а пътят дотам задължително минава през подсилването и модернизацията на германската армия.
Щайнамайер отиде и по-далече, като предупреди, че заради тази нова роля на страната им на германските граждани ще им се наложи да понесат много критики – такива, на каквито са подложени други глобални лидери като САЩ.
Заявката на германския президент съвпада с позициите и на други водещи политици. Канцлерът Олаф Шолц заговори за промяна в ролята на Германия и настъпването на една „повратна точка“ във външната, отбранителната и енергийната политика още през февруари. Два дни след нахлуването на Русия в Украйна правителството в Берлин взе решение да помогне на Киев с оръжие, въпреки че десетилетия наред в германския бундестаг цареше консенсус, че оръжие не трябва да бъде изпращано във военни зони.
Ден по-късно беше създаден и специален фонд от 100 млрд. евро, с който да бъде модернизирана армията. Така разходите за отбрана бяха значително увеличени – в предишните години страната отделяше около 50 млрд. за армията си.
„Тези развития отразяват новия ни начин на мислене“, коментира в своя статия преди дни Зимтье Мьолер, парламентарен секретар към министерството на отбраната.
"Закъснялото събуждане на Германия"
Според някои наблюдатели обаче заявката за една нова, водеща роля на Германия в НАТО и „нов начин на мислене“ не е напълно убедителна.
Още през юни Ларс Клингайл, съпредседателят на Германската социалдемократическа партия, от която е и премиерът Олаф Шолц, коментира идеята скептично. Според него тази нова амбиция на правителството идва не отвътре, а преди всичко в отговор на международния натиск. Самото правителство съща така не поема нужната инициатива, за да превърне Германия във водеща сила, каза Клингайл.
Подобен проблем вижда и изследователят Едуард Лукас от Центъра за европейски политически анализи (CEPA). Според него промяната във външната и отбранителна визия на Германия – ако изобщо се случва, се случва изключително бавно, а цената за това забавяне в момента се плаща от украинските граждани.
„Икономическото, политическо и военно влияние на Германия ще бъдат жизненоважни за победата на Украйна, а след това и за възстановяването на европейската сигурност. Наблюдателите отвън разбират това. Не съм сигурен, че германците го осъзнават“, пише Лукас.
А проблемът, който следва от това, е очевиден: при липса на разбиране сред избирателите, политиците също често не бързат да действат. Събуждането на Германия ще дойде със закъснение, коментира анализаторът.
"Липсва убедителност"
За скептицизма на наблюдателите обаче има и още един, още по-основен аргумент. Промяната във външната и отбранителната политика не засяга само по-активната роля на Берлин, но и отношението конкретно към Русия. В тази връзка липсват признаци германските политици да разбират как всъщност се стигна до германската зависимост от Русия. Липсват признаци и замесените в това да са готови да признаят отговорността си.
Един от тези замесени е именно Щайнмайер, написа в силно критичен коментар журналистът от обществената телевизия ZDF Доминик Ржепка.
Настоящият федерален президент Щайнмайер беше външен министър на Германия от 2005 до 2009 и от 2013 до 2017. Преди това той беше и шеф и на канцлерския кабинет на Герхард Шрьодер – смятан за един от най-близките до Владимир Путин западни политици.
Един от руските проекти, които Щайнмайер упорито защитаваше, беше газопроводът „Северен поток 2“, с който Русия заобикаля Украйна. Само преди година Щайнмайер определи проекта като „почти последния мост между Русия и Европа“, който не трябва да бъде разрушаван въпреки предупрежденията на Киев.
Заради положителното му отношение към Москва той беше директно критикуван и от самото украинско правителство. През април той беше принуден да отмени пътуване до Украйна, след като Киев даде да се разбере, че той не е добре дошъл. За разлика от мнозинството други европейски лидери германският президент посети Киев за първи път от началото на войната едва в края на октомври.
„Франк-Валтер Щайнмайер започна да оказва влияние върху политиката на Германия спрямо Русия преди повече от 20 години“, написа Ржепка. „Зависимостта на Германия от Русия е и негова отговорност“, добави той.
В речта си германският президент каза само, че датата 24 февруари и бомбите над Киев са маркирали „окончателния, горчив провал на дългогодишните политически усилия, включително и мои, да предотвратим този ужасен момент“. Това беше единственият намек за самокритичност в цялата му 45-минутна реч.
Именно заради това, без самият Щайнмайер да признае ролята си, призивът му за промяна в политиката към Русия и изобщо в отбранителната визия на Германия няма как да звучи достоверно, смята Доминик Ржепка.
„Не беше достатъчно: Щайнмайер говори за провала на политиката спрямо Русия от миналото. Но пропуска своята роля. Затова и днес му липсва убедителност“, написа Ржепка.
