Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Натиск над медии и журналисти." Може ли турското посолство да определя гостите в БНР


Посланикът на Турция в България Айлин Секизкьок.

Журналист коментира актуална тема по радиото, а по-късно резюме от интервюто се появява и на сайта. После обаче посланик на чужда държава не харесва заглавието и праща писмо. Мълчат и общественото радио, и медийният регулатор.

Изказване на журналист в ефира на Българското национално радио (БНР) предизвика остра реакция от посланичката на Турция. Нейният коментар обаче не предизвика други реакции. Точно това накара в случая да се намеси и една журналистическа организация, която предупреди за натиск.

Става дума за интервю на водещата Силвия Великова от общественото радио с българския журналист и международен наблюдател Мехмед Юмер. Той обобщава реакциите в Турция непосредствено след атентата в Истанбул на 13 ноември, при който загинаха шестима и бяха ранени над 80 души.

Според посланичката на Турция Айлин Секизкьок журналистът Юмер е член на терористична организация. Тя критикува БНР за избора на събеседник, "сякаш в страната не е останало друго компетентно име, чието мнение относно атаката да бъде потърсено". Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) - България определи намесата ѝ като "натиск над медии и журналисти".

Седмица по-късно с официални позиции не са излезли нито от ръководството на БНР, нито Съветът за електронни медии (СЕМ), който по закон осъществява надзор на дейността на обществените радио и телевизия.

“Eдна от кървящите рани на Турция”

Анкара обвини за атентата Кюрдската работническа партия (ПКК), а групировката отрича. Бомбеното нападение в Истанбул стана и повод Турция да започне въздушни удари по позиции на кюрдските бойци в Северна Сирия и Северен Ирак.

ПКК е смятана за терористична организация както от Анкара, така и от западните ѝ съюзници, включително САЩ и Европейския съюз (ЕС). Организацията е основният проблем пред приемането на Швеция и Финландия в НАТО, тъй като Анкара обвинява Стокхолм, че дава подслон на членове на ПКК и настоява за тяхната екстрадиция.

ПКК води въоръжена борба срещу турското правителство от средата на 80-те години на миналия век и многократно е била обвинявана за атентати на турска територия. Анкара редовно извършва военни атаки срещу нейни бази в Северен Ирак и Сирия.

“Този атентат доказа, че терорът остава една от кървящите рани на Турция”, каза Юмер в интервюто по БНР.

“Не липсват такива анализи”, добави той в отговор на реплика на водещата, че за властите в Турция “този терористичен акт е удобен”, за да обещаят на хората, че ще ги пазят, ако ги подкрепят.

Много спекулативно би било да се каже кой точно стои зад атентата.
Мехмед Юмер

“Би било много страшно, ако [атентатът] е организиран от държавата”, каза Силвия Великова.

“Много спекулативно би било да се каже кой точно стои зад атентата. Но има много индикации, че преди избори обстановката ще се напряга повече”, каза Юмер.

Той коментира и предизборните проучвания за предстоящите избори за президент. По думите му предизборните анкети сочат, че кметовете на Истанбул и Анкара водят пред президента Ердоган и то с по десет пункта.

“Това сигурно го притеснява”, каза Юмер.

Едно променено заглавие и едно “недопустимо” писмо

Първоначално в сайта на БНР публикацията след този разговор в ефир излиза със заглавие “Мехмет Юмер: Има мнения, че атентатът в Истанбул може да е организиран от турската държава”, което впоследствие е променено по молба на самия Юмер на “Мехмед Юмер: Терорът е една от кървящите рани на Турция”.

Следва бърза реакция на посланика на Турция в България Айлин Секизкьок, която в писмо до директора на БНР Милен Митев изразява “дълбокото си разочарование” от публикацията.

Тя нарича интервюто “атака срещу Турция”, а Юмер - “лице, представляващо медийния филиал на терористичната организация ФЕТО в България”.

Това е името, което използва турската държава за движението на живеещия в САЩ проповедник Фетхуллах Гюлен. Турция го обвинява в опита за преврат от 2016 г. Оттогава организацията на Гюлен, който някога беше съюзник на Ердоган, се нарича от турската държава "Фетхуллахистка терористична организация" (ФЕТО). Тя не е обявена за такава нито в ЕС, нито някъде другаде в демократичния свят.

“С подобни публикации БНР обслужва кръгове, насочени срещу турско-българското приятелство, за което положихме много усилия”, пише посланичката.

Пред Свободна Европа Мехмед Юмер каза, че “нападката го касае косвено”, защото според него посланичката е видяла заглавието на сайта на БНР, а не е чула самото интервю.

“Фактически от БНР поправиха това заглавие. Аз станах обект на незаслужени клевети от страна на един дипломат. Не искам да влизам в обяснителен режим, защото не казвам нищо подобно в интервюто”, каза той.

Турският "Заман" беше само една от над 130 медии, затворени от управлението на Ердоган след атентата.

Юмер допуска, че посланик Секизкьок свързва името му с предишната му работа във в. “Заман България”. Той спря да излиза, след като турският вестник "Заман" в Истанбул беше закрит от Ердоган, а негови журналисти - арестувани за участие във ФЕТО. Турският "Заман" беше само една от над 130 медии, затворени от управлението на Ердоган след атентата.

“Опасен прецедент”

В позицията си Асоциацията на европейските журналисти - България отбелязва, че разминаването между публикацията на сайта на радиото и казаното в интервюто не е основание за реакцията на посланика на Турция. Според организацията Секизкьок нарушава членове от Виенската конвенция за дипломатическите отношения и Конституцията на България, които гарантират свободата на изразяване и неприкосновеността на медиите.

“Посланик Секизкьок си позволява да съветва Българското национално радио какви събеседници да кани и какви не”, пише в позицията.

“Не съм дала думата на терорист, а на колега журналист, който многократно е говорил не само пред БНР, а и по много други медии по въпросите на Турция”, коментира пред Свободна Европа водещата от БНР Силвия Великова.

“Липсата на реакция от БНР, както и от официалните държавни институции – МВнР и СЕМ – би създало опасен прецедент, че в България ще се толерират дипломати, които оказват натиск над медии и журналисти”, се казва още в позицията на АЕЖ.

Организацията напомня, че в затвори в Турция има десетки журналисти. Повечето са обвинени в престъпления, свързани с тероризъм, след опита за преврат през 2016 г.

“Рано да се каже”

Според председателя на СЕМ Соня Момчилова е "рано да се каже" дали медийният регулатор ще реагира официално на случая.

"Днес сме на заседание в 14 часа, всъщност рано е да кажа дали днес ще го обсъдим. Ако колегите решат, че е достатъчно основателно, ще го внесем като извънредна точка от дневния ред", каза тя пред Свободна Европа.

Генералният директор на БНР Милен Митев каза, че във вторник ръководството на обществената медия обсъжда казуса.

"Обсъждаме го в момента с колегите от управителния съвет. Ако имаме нещо, ще ви кажем веднага. В момента обсъждаме кой ще бъде най-добрият начин да процедираме в тази ситуация", каза той пред Свободна Европа.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG