Връзки за достъпност

Извънредни новини

Защо Диана Димитрова проговори за насилието, но тишината си остана


Снимката е илюстративна

Известна актриса разказва, че е била пребита преди пет години от мъж пред очите на свидетели. От това изречение може да последват много въпроси, но първият все пак е този: кое е това, което пречи на жертвите да говорят навреме?

Актрисата е Диана Димитрова, позната от сериалите "Лъжите в нас" и "Дяволското гърло". Ролята ѝ в "Откраднат живот" ѝ носи най-голяма известност. На 28 ноември тя написа във Фейсбук, че преди 5 години е станала жертва на насилие по време на снимки, без да посочва името на извършителя. Тя казва, че тогава не е имала смелостта да си извади медицинско, нито да подаде жалба.

Изразът "преди 5 години" означава, че инцидентът се е случил, когато Димитрова е била в самото начало на кариерата си. Според специализираната платформа за кино IMDB за начало на телевизионните й изяви може да се смята 2016 г.

"Защо избрах кариерата си в зародиш пред достойнството си" - пита се тя във Фейсбук. "Защо позволих на този... човек да ме ''докосне'' по време на снимки и да се измъкне безнаказано. Защо този човек, никога не осъзна деянието си и никога не се извини, а напротив, дори ме заплаши, пред 30 души екип, че ще го направи пак", пише тя.

От текста ѝ се разбира, че в продължение на 5 години е мълчала както пострадалата, така и 30-имата свидетели.

"Искам само да ви кажа да не допускате моята грешка. Мълчанието не е решение", пише Димитрова.

Прокуратурата

Ден след публикацията Софийската районна прокуратура съобщи, че се е самосезирала по случая.

В сряда стана ясно, че Димитрова е била извикана за снемане на показания. Ако тя самата обаче не каже какво точно ѝ се е случило, няма как да бъде започнато досъдебно производство, казва адвокат Зарухи Задикян.

„Към днешна дата, 5 години по-късно, съм доста песимистично настроена, че нещо по отношение на въпросния човек, който е извършител, би последвало като санкция“, казва юристката.

Задикян обаче посочва друг проблем – тя е дълбоко озадачена от високия праг на търпимост на всички присъстващи, станали свидетели на случката:

Свидетелите не са искали да се намесват. Точно това е знак за високото ниво на толерантност към насилието

„Трудно ми е да ги нарека съучастници. Те по-скоро не са желали да се намесват, което ги прави по-голяма част от един системен проблем в нашето общество – изключително високото ниво на толерантност към насилието в България“.

Защо мълчат

Случаят с актрисата Диана Димитрова показа как жертвата може да стане жертва още веднъж - след като разкаже историята си. Това каза за Свободна Европа журналистката Мария Касимова-Моасе, която е участвала в кампании по защита на жени, пострадали от насилие.

Тя нарича това „обществен линч“ и твърди, че именно той е една от причините жертвите трудно да говорят за своите преживявания.

„Те са сигурни, че няма да срещнат обществено разбиране“, казва Касимова.

Тя посочва, че хората се опитват да намерят негативната страна на жертвата, за да „докажат“, че си го е заслужила.

„Именно чувството за вина и страхът са водещи, когато едно лице решава да потърси защита или не“, казва и адв. Задикян. Тя смята, че ако в момента на насилие жертвата получи подкрепа, ситуацията може да се развие по различен начин.

В случая с Диана Димитрова реакциите в социалните мрежи сякаш потвърждават правилото за "обществен линч". Мария Касимова обръща внимание, че хората са навлезли в криминалните подробности на случая чрез въпросите „кой е насилникът" и "защо чак сега актрисата е решила да говори“.

„Разбира се, че е важно дали това се е случило, как се е случило, кой го е направил, кой е бил свидетел и така нататък. Много по-важният въпрос обаче е отношението на обществото към насилието по принцип“, казва Касимова.

Тя не изключва възможността случката да не е истинска. Това обаче, което вижда като обществена реакция, е отклоняване от основния въпрос – изобщо търпим ли ние насилието и как гледаме на него.

Обществен, а не домашен проблем

Много хора днес продължават да бъдат преки или косвени свидетели на насилие. Всяка трета жена в света е преживяла физическо или сексуално насилие, съобщава Уницеф. По данни на организацията съществува тенденция насилието над жени да се увеличава по време на извънредни ситуации.

"Заплашва ме, преследва ме, ще ме убие." Как П.У.Л.С. помага на пострадали от насилие
please wait

No media source currently available

0:00 0:04:53 0:00

През 2019 г. неправителствената организация EMPROVE, която помага на жени във връзки с насилие, избира Диана Димитрова за лице на една от своите кампании.

Основател на EMPROVE е Олга Минева която създава и кампанията #РаноБудна. В нея става дума за обществената информираност за първите знаци за насилие и предотвратяването му.

За Свободна Европа Олга Минева казва, че Димитрова е била избрана само заради таланта си.

„Историята ѝ е още един пример, че няма как да знаем колко невидими са следите, които оставя насилието“, казва Минева, която отдавна се е посветила на каузата на жените. Тя е инициатор на общността на #ЖенитеSurvivors, които са излезли от връзки с насилие.

За Мария Касимова насилието винаги е било наоколо и никога не е било далече от нас. За да стигне до този извод, тя е минала не само през разговори с други жени, но и през личен опит.

„Не е тайна, аз никога не съм крила, че на мен самата ми се случи. Тогава разбрах, че насилието има много лица и много форми, че то не зависи нито от пол, нито от образование“, казва тя.

Въпреки многобройните оправдания, които винаги се намират в ползва на насилника, тя е убедена, че насилието трябва да бъде публично неприемливо. И че то не е само домашен, а и огромен обществен проблем.

Не жертва, а победител

Мария Касимова казва, че говоренето за насилието трябва да се провокира и хората, които са претърпели насилие, трябва да говорят. Отбелязва обаче, че за да се случва това, трябва да се промени призмата, през която се гледат историите на тези жени.

„На мен ми омръзна да ме наричат жертва. Аз отдавна не съм жертва, аз съм победител. И много жени са така – те са победители“, казва Касимова.

Затова според нея трябва да се промени и начинът, по който виждаме тези жени в медиите:

„Когато в един репортаж, покажеш една жена или мъж, който е преживял нещо подобно и е постигнал успехи в личния и професионалния си живот, тогава останалите, които виждат това, ще си кажат: „ето, има начин“.

Никой не би се олицетворил с тази дума – жертва, казва и Олга Минева.

Тя разказва, че още преди да заговори Диана Димитрова, образът на #ЖенaтaSurvivor привлича много жени към организацията. Това са жени, които искат да разкажат историите си и така да помогнат с това, което са преживели.

"#ЖенaтaSurvivor е силна. Тя отстоява себе си и казва със своята история „не мълчете, споделяйте, търсете помощ“, казва Минева. Тя вярва, че когато призмата се измени от жената жертва към #ЖенaтaSurvivor, много повече жени ще намерят смелостта да излязат със своята история.

Какви са "червените флагове"

В EMPROVE смятат, че най-ранните признаци на насилие са признаците за токсичност във взаимоотнешенията. Олга Минева отбелязва, че поотделно те може да не изглеждат притеснително, но тяхната съвкупност е нещо, на което трябва да се обърне внимание.

Най-ранните признаци на насилие са признаците за токсичност във взаимоотнешенията

Признаци са ограничаването на личната свобода, подриването на вярата в теб самия, обиждането, разклащането на чувството ти за увереност и това за взимане на решения. Други признаци са ограничаване на контактите и забрана за работа.

„Всъщност това, което споделят всички наши #ЖениSurvivors, е, че във всеки един от тези мигове ти усещаш, че това не е редно. Тоест дори да обичаш човека насреща, дори да е твой близък, ти знаеш, че това не е редно. Въпросът е да се научим да се вслушваме в това наше усещане“, обяснява Олга Минева.

Как се реагира при случай на насилие

За да се заведе успешно дело за насилие, има няколко стъпки, които трябва да бъдат предприети, казва адв. Задикян.

При наличие на наранявания, те трябва да бъдат констатирани от съдебен лекар, като е добре пострадалото лице да поиска да му бъде издадено съдебно-медицинско удостоверение. Задикян казва, че всяко едно медицинско удостоверение би могло да свърши работа, но за да има тежест, то трябва да е изготвено по определен начин.

След това е добре човекът да разкаже на близките си за това какво се е случило. Целта е някой да види как се е отразил актът на насилие. Може да се потърси съдействие и от психолог, който да констатира нанесените емоционални щети.

„Видимите следи от физическо насилие са лесно разпознаваеми, но отвъд тях има едно латентно насилие – емоционално и психологическо“, казва тя.

Адв. Задикян отбелязва, че за да може в подобни ситуации извършителят да бъде наказан, защитата трябва да се търси навременно.

Същевременно организацията на Олга Минева вече има над 40 #ЖениSurvivors, които са преминали през терапия и обучения. Те са ги подготвили да влязат в ролята на лектори и на просветители, за да може да използват своите истории и да помагат на останалите.

  • 16x9 Image

    Павела Костова

    Павела Костова е стажант в Свободна Европа. В момента завършва бакалавърска степен "Журналистика" в Новия български университет. 

Facebook форум

XS
SM
MD
LG