Ако парламентът не приеме антикорупционния и законa за отговорността на главния прокурор, България може да не влезе в Шенген. Това послание отправи към парламента президентът Румен Радев.
Първият законопроект предвижда реформа на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). Той беше приет на първо четене в пленарната зала.
Другият ключов законопроект е за механизъм за отчетност и контрол на главния прокурор, включително и за разследване на евентуални престъпления, извършени от него. Той предвижда промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), които бяха одобрени от Комитета на министрите на Съвета на Европа.
"Парламентът явно се дави все повече в скандали, в предизборно говорене, а има важна работа за вършене", каза Радев след Богоявленски водосвет на бойните знамена пред Паметника на Незнайния войн в София.
"Парламентът обяви, че проектозаконите по Плана за възстановяване и устойчивост са приоритет, но те не се движат с необходимата скорост, някои изобщо не са потеглили", каза президентът. Той добави, че в парламента непрекъснато се говори, че Шенген също е приоритет, но двата важни закона за Шенген – антикорупционният и законът за отговорността на главния прокурор – също не се движат. "Ако този парламент не ги приеме, ние няма да можем да се възползваме пълноценно от постигнатото на дипломатическия терен и на най-високо политическо равнище", каза Радев.
Според Радев за първи път от 11 години България е получил ясна подкрепа и дата за Шенген – най-късно октомври 2023 г. Но за да се възползваме пълноценно е критично важно тези два закона да бъдат приети в българския парламент, каза още Радев.
В петък парламентът отхвърли декларацията на "Продължаваме Промяната" (ПП) за определяне на национални приоритети, която трябваше да стане основа за кабинет с мандат на ПП. Мандатът на ПП ще бъде върнат в понеделник и Радев трябва да даде трети мандат на партия по свой избор, като за това няма срок. Очакванията в парламента са да има избори в края на март или първият уикенд на април, което означaва, че това Народно събрание може да бъде разпуснато още в края на този месец.
Защо Австрия и Нидерландия спряха България
България получи отказ за членство в Шенген през декември. Австрия каза "не" на София и Букурещ заради пропускането на мигранти, Нидерландия вижда един нерешен проблем - борбата с корупцията.
Австрия искат гаранции, че мигрантският поток към страната им ще бъде ограничен, а нидерландците все още виждат големия проблем в борбата с корупцията в България.
Затова и правителството на Марк Рюте иска да види напредък на София по темата в поне още един доклад на Европейската комисия (ЕК) по Механизма за сътрудничество и проверка, който обаче Брюксел е оставил на пауза от края на 2019 г.
Механизмът
Предложеният от служебния правосъден министър Крум Зарков механизъм за разследване на главния прокурор беше одобрен от Комитета на министрите към Съвета на Европа на 12 декември.
Проблемът с недосегаемостта на главния прокурор от наказателно преследване стои пред България от ноември 2009 г., когато Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) за пръв път я коментира в решението си по делото "Колеви срещу България", заведено от наследниците на разстреляния през 2002 г. прокурор Николай Колев.
Предвижда се разследване на главния прокурор и заместниците му да се извършва от върховен съдия, който изпълнява фунциите на прокурор за не повече от две години. По този начин се преодолява проблемът с кариерната зависимост на редовите обвинители от техния ръководител.
Комитетът на министрите определя този вариант като “годен да отговори в максимална степен [на необходимостта от] въвеждане на ефективно разследване на главния прокурор в рамките на съществуващата в България конституционна рамка”.
Механизмът се въвежда с промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), които предвиждат и други реформи в съдебната система. Те също са приветствани в решението на органа на Съвета на Европа.
