Една от големите новини на миналата седмица беше, че Европейският съюз (ЕС) обяви схема за военна помощ за Украйна. По силата на сделката, договорена на последния Европейски съвет, държавите членки ще дадат на Киев снаряди на стойност 1 млрд. евро. Цената ще плати общият бюджет на ЕС, който ще задели допълнително още 1 млрд. евро за попълване на резервите в страните, предоставили помощ на Украйна.
При това покупките ще се правят съвместно – с цел да се договори най-добрата възможна цена с производителите. С други думи, ще се повтори моделът на колективно осигуряване на ваксини срещу COVID-19 в края на 2020 и началото на 2021 г.
Тази новина в България мина главно под знака на изявлението на президента Румен Радев, че страната няма да изпрати боеприпаси на Украйна. Отворен остана въпросът дали България ще участва във втория етап на инициативата – т.е. усиленото производство на 155-милиметрови снаряди (по стандарта на НАТО) за попълване на липсите в националните резерви. Имайки предвид посещението на еврокомисаря Тиери Бретон във ВМЗ-Сопот, отговорът е по-скоро положителен.
По-големият въпрос – от общоевропейско значение – е какви ще са дългосрочните ефекти на инициативата, която беше поставена на масата миналия месец от Естония, но на практика утвърдена още през юли 2022 г. със създаването на Отбранителен фонд в размер от 500 млн. евро.
Забележителното е, че ЕС използва ако не най-силният, то поне един от най-силните си политически инструменти – финансовите си възможности - за да провежда активна отбранителна политика. И това е, без преувеличение, качествен скок във външните отношения на ЕС и на ролята му в регионалната сигурност в Европа. От търговско-икономически блок, Съюзът лека-полека се превръща в играч в сферата на глобалната сигурност.
Къде е ЕС в сферата на отбраната
Идеята, че ЕС трябва да заеме по-челно място в опазването на сигурността на Стария континент, не е от вчера. Дебатът се разгоря още с Маастрихтския договор (в сила от 1993 г.) и т.нар. „втори стълб“ в рамките на Евросъюза. Към началото на 2000-те години Брюксел вече беше водещ в мироопазващи операции -например в Босна и Македония.
Изгради се и институционален апарат, включително военен комитет с междуправителствено участие. След Лисабонския договор се появи и Службата за външно действие – своеобразно външно министерство към ЕС на равно разстояние от страните членки и Еврокомисията.
По основните теми на сигурността водеща роля имаше и все още има НАТО.
Но въпреки всички тези институционални надграждания, ЕС си остана на втори план. По основните теми на сигурността водеща роля имаше и все още има НАТО, включително САЩ, които до ден днешен поддържат военно присъствие в Европа. Именно от Алианса дойде и най-решителният отговор на руската агресия срещу Украйна – под формата на разполагане на съвместни части в Балтийските страни и Полша още от 2014 г., както и по Черноморския фланг. Последното беше подсилено с многонационални сили, разположени към момента в България и Румъния.
Ролята, която беше отредена на ЕС, главно акцентираше върху санкциите спрямо Русия, както и финансовата помощ, предоставяна от Брюксел на застрашени страни като Украйна, Грузия или Молдова.
Какво променя поръчката за снарядите
Последната инициатива дава на ЕС възможност да поеме по-мащабна отговорност. Отговорност не само за Украйна, а и за своето собствено бъдеще. Европейските данъкоплатци финансират отбраната на общия блок, като украинските въоръжени сили изпълняват възпираща функция спрямо Русия. С предоставянето на военна помощ, Европа помага на Украйна да осъществи дълго чаканата си контраофанзива за изтласкване на Русия от окупираните територии на юг и изток.
Става дума също така за операция, която не зависи от ресурсите на НАТО и САЩ. Въпреки че войната показа колко е важна Америка за осигуряването на мира и възпирането на руския ревизионизъм, европейските съюзници сега имат думата. И поради обстоятелствата – растящата нужда на Украйна от боеприпаси, неяснотата каква ще е позицията на бъдещ президент на САЩ (особено ако се случи да е републиканец) за войната – Европа е принудена да съзрее и да започне да играе самостоятелно – в духа на т.нар. стратегическа автономия, за която се говори толкова много напоследък.
Може ли ЕС да се превърне във военна сила
Доколко е устойчива подобен ход в бъдещ план? Още е рано да се каже.
ЕС едва ли ще може да измести напълно НАТО в близките години. Много съюзници, и то не само в Източна Европа, ще предпочитат САЩ да са активни участници в европейската сигурност. Основни страни членки като Германия тепърва ще трябва да увеличат военните си бюджети и да стигнат 2% от БВП, ангажимент поет още през 2015 г.
Дори и ако вземем всички 27 страни заедно, те едва ли ще могат да предоставят някакви значителни бойни способности за отбранителните нужди на ЕС.
Да не говорим за разнобоя между политически интереси и приоритети на отделните страни. В гласуването на последната инициатива, Унгария трябваше да бъде убедена да използва т.нар. вот на „конструктивно въздържал се“ – т.е. да си направи отвод от решението, без да го блокира.
Европейците едва ли скоро ще могат да се изправят сами срещу Путин.
Казано по-просто, европейците едва ли скоро ще могат да се изправят сами срещу Путин. Американското лидерство си остава sine qua non (задължително условие) и още не се е намерила европейска инициатива или институция, която да го направи ненужно.
От общ интерес е в близките години да продължи моделът на сътрудничество и взаимодействие между НАТО и ЕС. Алиансът да е отговорен за „твърдата сигурност“, политиката по възпиране на Русия и по предостaвяне оръжие на Украйна. ЕС – да се съсредоточи върху „меката сигурност“ – особено вражески действия, насочени срещу сигурността на инфраструктурата, манипулирането на медиите и ширенето на антизападна пропаганда, финансовата поддръжка на проруски партии и агенти на влияние, активната дипломация по решаването на конфликти като този в Косово. Само така НАТО и ЕС няма да се дублират или да си съперничат в сферата на сигурността и отбраната, а напротив – ще си помагат и ще се подсилват взаимно.
Един ден Евросъюзът може би ще се превърна във военна сила. Конфликтът в Украйна ускори напредъка в тази посока. Но въпреки общите покупки на боеприпаси, ЕС ще трябва да измине много дълъг път.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
