"Трябва да обяснят". Уместно ли е по време на война да се участва в културния живот на Русия

До края на април в Русия ще излезе романът на Георги Господинов "Времеубежище", съобщи българското издателство на автора "Жанет 45". По-рано тази година книгата беше номинирана за наградата "Букър".

Новината идва след повече от година война на Русия срещу Украйна. Инвазията породи две основни реакции, засягащи света на книгите - известни чуждестранни автори се отказаха от издаването си в Русия, а руски писатели бяха принудени да емигрират, ако не споделят политиката на Кремъл.

Чуждестранни панаири на книгата спряха да допускат издателства от Русия, а чужди издателства престанаха да посещават аналогични събития в управляваната от Путин страна.

Всичко това предизвика дебати по въпроса доколко е уместно творците по света да участват в руския културен живот. Този въпрос може да бъде решен различно, дори полярно, но не и без обяснение на едната или другата позиция. И не без внимание как Кремъл употребява темата.

Издателството, Господинов и войната

"Времеубежище" на Господинов излиза в "Поляндрия NoAge" - малко частно издателство от Санкт Петербург, което доскоро е публикувало само детска литература. От четири години насам то издава съвременна чуждестранна проза под марката NoAge.

Сред заглавията в списъка на издателството сега ще се нареди и "Времеубежище". Книгата разказва за възможен референдум, чрез който хората си избират минало, в което искат да живеят. "Самият роман е откровено против Путин. Завършва с нападането на една държава с танкове", каза Господинов за Свободна Европа.

Вижте също

Георги Господинов е номиниран за международната награда "Букър"

Писателят има еднозначно негативно отношение към руската агресия в Украйна още от началото на войната. От комуникацията, която е имал с руските си издатели, той е доловил и тяхната позиция против Путин, стана ясно от разговора с Господинов.

Той уточни, че договорът с "Поляндрия NoAge" е бил сключен "може би преди началото на войната", преди "сигурно повече от година" - заради времето, което е нужно за превода на книгата.

Обичайната практика при сключване на такива договори е решенията да се взимат от съответните издателства и агенти. Така е било и в този случай, каза Господинов.

Българският издател на романа Манол Пейков от "Жанет 45" също не знаеше кога точно е сключен договорът, защото правата за чужбина се държат от агента на Господинов*. Пейков коментира самия въпрос и каза, че той звучи русофобски. Но за това - след малко.

"Времеубежище" няма да участва в руски конкурси, нито във фестивали. Романът няма да бъде представен и в предстоящия Московски книжен панаир, каза Господинов, който не е поканен по никакъв начин да присъства на събития в Русия.

Кой бойкотира Русия

Почти веднага след началото на войната Украйна отправи апел към дейците на културата да прекратят връзките си с Русия. В основата на тази позиция стои схващането, че не само Кремъл, но и руските граждани трябва да усетят своята отговорност за руското управление.

Пълномащабната война срещу Украйна беше започната по заповед на Владимир Путин на 24 февруари 2022 г. Това стана на 22-рата година от момента, в който Путин се озова начело на Русия. Той беше избиран на поредица от компрометирани избори, но с голямо мнозинство и на фона на висок рейтинг, измерван от независими социолози.

72% от книгите, които се четат най-много от руснаците, са написани от чуждестранни автори, сочат данни на Общоруския книжен рейтинг за първото полугодие на 2022 г.

В отговор на войната в Украйна писатели, които имат трайни отношения с руски издатели, или не продължиха договорите си, или отказаха да подписват нови. Сред тях са Стивън Кинг, канадският автор на трилъри Линуд Баркли, създателката на "Хари Потър" Джоан Роулинг, популярните автори на фентъзи и научна фантастика Нийл Геймън, Р. Ф. Куанг, Джо Абъркромби.

Още в първите седмици след руската инвазия някои големи издателства също се отказаха от публикации в Русия. Сред тях са Penguin Random House, Simon & Schuster и Gardners.

Решението им спря достъпа до руския пазар на автори, с които тези издателства имат сключени договори, дори самите писатели да не са изразявали изрично нежелание да публикуват книгите си в Русия.

Така например е блокирано издаването в Русия на книгата на принц Хари, чиито права се държат от Penguin Random House. Руско издателство в отговор съобщи, че ще издаде подробен преразказ на тази книга, без нито един директен откъс от самото произведение на принца.

През есента на 2022 г. към тези стъпки на различни автори и издателства се добави и бойкотът на Франкфуртския панаир на книгата. Управата на панаира каза, че няма да кани издателства, които са финансирани от руската държава. Всъщност не беше поканено нито едно руско издателство.

Русия беше представена във Франкфурт само с книгите на онези писатели, които напуснаха страната си или активно заявиха позиция срещу агресията в Украйна (Михаил Шишкин, Дмитрий Глуховски).

Реакцията беше сходна и в обратна посока - през декември 2022 г. московският международен панаир Non/Fiction премина без западно участие за пръв път от създаването си през 1999 г.

Към бойкота се добавя и друг елемент, който пречи на чуждите книги да достигат до руския пазар - санкциите, наложени на Русия, затрудниха международните плащания и спряха доставките на хартия и печатарски компоненти.

Кой издава в Русия

Колкото и масов да изглежда, бойкотът на руското книгоиздаване засяга предимно достъпа до най-хитовите заглавия. Въпреки това най-голямото руско издателство "Ексмо" през изминалите месеци издаде книги на популярни автори като Лиу Цъсин, Даниел Стийл, Рупи Каур, Уди Алън, Нора Робъртс, Колин Хувър и други.

В Русия и след началото на войната се продават книгите на носителите на "Букър" Маргарет Атууд, Вигдис Йорт и Дейвид Галгът, на нобеловата лауреатка Олга Токарчук.

Договорите на всеки автор са индивидуални и не са публични, а клаузите често са дългосрочни. Затова на този етап не са доказуеми нито уверенията за нормален литературен живот в Русия (с малки изключения на автори, които отказват да бъдат издавани там), нито твърденията за напълно спрян достъп до чужда литература.

Западната класическа литература продължава да излиза на руски, сред най-четените и достъпни автори продължава да е Джордж Оруел. Големи френски и италиански издателства не участват в бойкота, а автори, които тепърва си пробиват път на световния пазар, често разрешават публикуването си в Русия.

Това прави преждевременни обобщенията, които се публикуват по темата в прокремълския и в антикремълския печат.

Разликата в книгоиздаването с годините отпреди войната е в това, че новите руски партньори в издателския бизнес се избират много грижливо. Най-големите сред тях, които разчитат и на държавна помощ, по правило се избягват.

Руските писатели и Кремъл

Войната в Украйна засегна и авторите от Русия, които осъждат агресията на собствената си страна. Повечето от тях бяха принудени да емигрират.

На някои от тези писатели се наложи да си тръгнат и по-рано - когато Русия започна да прилага закона за чуждестранните агенти и обяви за шпиони независимите автори.

Сред тези, които живеят в изгнание, днес са Борис Акунин, Людмила Улицка, Виктор Шендерович, Михаил Зигар, Дмитрий Биков, Тамара Ейделман, Алексей Поляринов. От 1 декември 2022 г. техните книги се изземват от руските книжарници или се продават с непрозрачна подвързия, на която пише "чуждестранен агент".

След като парламентът в Москва прие закон за забраната на "ЛГБТ пропагандата", от книжарниците изчезнаха и книги, третиращи нехетеросексуалните отношения.

Вътрешната цензура и преследването на писатели, съчетани с бойкот отвън на фона на агресивна война, превърнаха обичайното участие в руския културен живот във въпрос от политическо естество.

Къде е България

Въпросът защо е взето решението "Времеубежище" да се издаде на руски език, буди недоумение у Георги Господинов и възмущение у Манол Пейков.

Не са правени опити да се разторгне договорът за издаването на романа на руски език, каза Господинов. На въпрос каква му е мотивацията за публикуването в Русия, той добави: "Все едно да питате Навални каква му е мотивацията да се върне в Русия. Аз мисля, че романът е откровено против тази война, против национализма и популизма. Мисля, че е откровен антипутиновски роман".

Господинов твърди, че неговите притеснения от публикацията в Русия са били продиктувани от друго - "дали написаното в романа няма да създаде проблеми на издателите. Аз мога спокойно да си говоря от тук, но те са там".

Българският издател на романа Манол Пейков намира нередност в самия въпрос за това кога е сключен договорът за издаването на романа в Русия - преди или след началото на войната.

За него в България "се оформя една русофобска общност, която по никакъв начин не се различава от русофилската. [Според тази русофобска общност] всичко руско трябва да се зачерква, руснаците трябва да се избиват като гниди. Тази крайност става много опасна, тя е точно по модела на „Възраждане“.

За Пейков "самият въпрос преди или след войната са уредени правата е страшно Коста Костадиновски". Издателят описва рисковете, които настъпват, когато не се комуникира между две култури. Първо, това води до още по-сериозна изолация на авторите от руска страна, които се съпротивляват чрез творчеството си и така или иначе са репресирани от режима на Путин.

Второ, когато от Русия не излиза нищо в България, "русофобите тук започват да казват - руснаците трябва да са под ножа, там няма никаква съпротива, няма изобщо руска интелектуална мисъл", добавя издателят.

За него това е клопка и в двете посоки, а тематиката е много фина. "Русия не са 50 души, които населяват Кремъл. Русия е страна със столетна история, огромна територия и огромно влияние в света", каза Пейков. "И ако по някакъв начин ние имаме шанс да променим нещата, то е най-вече чрез бавна и трудна промяна на мисленето. Това минава през литературата и изкуството, няма друг начин."

"Мисля, че всички почтени хора трябва да прекъснат всякакви връзки с [Русия]", като изтеглят оттам своите творби, написа културоложката Слава Янакиева във Фейсбук.

Янакиева предполага, че автори като Господинов разчитат на "оръжието" на своите книги, които са носители на антитоталитарни идеи и разобличават режими като този на Путин. "Това обаче няма никакво значение за публичността. Режимът само ще си вдигне акциите с това, че от него не се гнусят", написа още тя.

Реакцията на Янакиева идва след втора новина за българско участие в културния живот в Русия - през миналата седмица стана ясно, че филмът на Теодор Ушев "Ф 1.618" е селектиран за Московския международен кинофестивал, който ще се проведе от 20 до 27 април.

Двете събития - излизането на книга и селектирането на филм - не са свързани, а само съвпадат по време.

"Артистите не могат да се ограничат само до акта на участие в руския културен живот. Те трябва да отправят послание и да обяснят защо го правят", каза за Свободна Европа културологът Георги Лозанов. За него "бойкотът е бойкот и това е най-логичната и проста позиция. Те [Георги Господинов и Теодор Ушев] очевидно са приели някаква по-сложна стратегия, която е хубаво да мотивират."

Лозанов напомня еднозначната позиция на Господинов срещу руската агресия и допуска, че в основата на решението му е "опит за диалог с тази част от руското общество и руската интелигенция, която във всички случаи има нужда от окуражаване."

* Корекция от 17 април 2023 г.: В първоначалния текст погрешно се твърдеше, че Манол Пейков не е отговорил на въпроса.