Съществува следният анекдот: когато се среща с чуждестранни лидери, президентът на Китай Си Дзинпин винаги ги пита колко души е населението на тяхната страна. По този начин освен че показва любезен интерес, елегантно им напомня, че той самият е отговорен за 1 милиард и 400 милиона души и следователно притежава значително повече политическа тежест.
На фона на съвместното посещение на френския президент Еманюел Макрон и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Китай тази седмица, анекдотът изглежда на място. Според много наблюдатели решението да пътуват заедно е взето именно с такава цел – за да демонстрират по-голяма политическа тежест на Европа в исканията ѝ към Китай.
Тридневна визита на двамата европейски лидери приключва в петък – но без признаци за истински успех. Целта ѝ беше да убедят Си Дзинпин да окаже натиск върху руския президент Владимир Путин, така че той да прекрати военната си инвазия в Украйна.
В словото си след срещата с Макрон и Фон дер Лайен в четвъртък обаче Си не просто не показа подобно намерение, но дори не спомена Русия нито веднъж. Вместо това той отправи индиректно послание към някого, който не присъстваше на срещата.
„[Ще продължим] да се противопоставяме на манталитета на Студената война“, каза Си в обръщение, което наблюдателите разтълкуваха като насочено не към Европейския съюз или Русия – а към САЩ.
Какво си казаха Си, Макрон и Фон дер Лайен
В четвъртък двамата европейски лидери проведоха една обща тристранна среща със Си Дзинпин, както и индивидуални срещи на четири очи с него. В петък предстоят и още разговори между Макрон и китайския президент.
Засега обаче само една от основните цели на посещението изглежда донякъде изпълнена – разширяването на търговските взаимоотношения, преди всичко между Франция и Китай.
Самолетостроителната компания Еърбъс съобщи, че е подписала договор с Пекин за ново производство в страната. Френската държавна компания EDF и китайската CGN, които са основни оператори на ядрени централи, подписаха споразумение за подновяване на партньорството помежду си.
Извън това обаче реални политически успехи по основната тема - войната в Украйна, не бяха постигнати. В изявлението си пред медиите след разговора с Макрон китайският президент повтори без промяна отдавнашната си позиция, като каза, че „всички страни“ имат своите „основателни опасения за сигурността“ си, без да прави разграничение между Москва и Киев.
До момента Пекин не е осъдил руската инвазия и твърди, че заема "неутрална" позиция. Преди седмици обаче Си се срещна с Путин в Москва, което беше разчетено като знак на подкрепа за изолирания руски президент. Двамата обявиха задълбочаване на стратегическото си партньорство и "нова ера" в отношенията си.
Единствената новост в китайската позиция от четвъртък бяха думите на Си, че е необходимо „враждуващите страни да защитят жертвите, включително жените и децата“. Той обаче каза това отново без изрично да назовава отговорността на Русия и Путин. Само преди дни Международният наказателен съд издаде заповед за арест на руския президент заради ролята му в незаконната депортация на украински деца от окупираните украински територии в Русия.
А въпреки че Фон дер Лайен съобщи, че Си е изразил готовност да разговаря с украинския си колега Володимир Зеленски в опит да посредничи за прекратяване на войната, китайският президент не спомена за такова намерение в собствените си коментари.
Защо Китай говори за Студена война
Причината за неуспеха на европейските лидери по темата Украйна отчасти се крие в една кратка реплика на Си Дзинпин в четвъртък.
„Китай и Франция ще продължат да се противопоставят на манталитета на Студената война и блоковите конфронтации“, каза Си, включвайки Франция в рефрен, който китайските власти често използват в критиките си към САЩ.
Китай гледа на всичко, включително на руската инвазия и отношенията с ЕС, до голяма степен през една призма: тази на съперничеството си със САЩ.
Тезата за „нова Студена война“ – като тази между САЩ и СССР през миналия век, но този път между САЩ и Китай, е позната от години.
През последните няколко обаче и особено през последната една година, откакто Русия нападна Украйна, тя се прокрадва все по-често в реториката на Пекин и демонстрира, че Китай гледа на всичко, включително на руската инвазия и отношенията с ЕС, до голяма степен през една призма: тази на съперничеството си със САЩ.
Думите на китайския президент в четвъртък, например, прозвучаха като ехо на познатата позиция на Китай, отразена в 12-точковото му предложение за решаване на конфликта в Украйна. То беше представено през февруари и веднага отхвърлено от западните страни, защото според тях ясно облагодетелства Русия.
В него Китай отново говори за „Студена война“, като казва, че „манталитетът на Студената война трябва да бъде изоставен“, защото сигурността на една страна не може да бъде гарантирана за сметка на сигурността на други. С намек към НАТО там се казва още и че регионалната сигурност „не може да бъде гарантирана чрез укрепване или дори разширяване на военните блокове“.
По-рано през март Си обвини САЩ и че прилагат „политика на сдържане“ – отново термин от времето на Студената война.
Оправдано ли е говоренето за „нова Студена война“
Според главната редакторка на списанието The Economist Зани Минтън Бедос отношенията между Пекин и Вашингтон в момента действително са в най-ниската си точка от 50 години насам.
Влошаването им започна още по времето на бившия президент Доналд Тръмп, но продължава и с новата американска администрация. Миналата година САЩ съобщиха, че възприемат Китай като най-голямата заплаха за международната сигурност в дългосрочен план. Вашингтон последователно опитва да ограничи китайските военни амбиции, като за това говорят няколко примера:
- САЩ продължават да демонстрират подкрепа за Тайван, като в четвъртък, по същото време, когато Макрон и Фон дер Лайен разговаряха със Си в Пекин, президентката на Тайван беше в Калифорния. Там тя се срещна с председателя на Камарата на представителите на САЩ, а разговорът беше възприет като провокация от Китай;
- По-рано администрацията на Байдън увеличи военното партньорство с Япония, Австралия и Индия;
- В същото време беше договорено и американската армия да получи по-голям достъп до военни бази на Филипините, които се намират в непосредствена близост до Тайван. Това потенциално ще бъде най-сериозното присъствие на САЩ на Филипините от 30 години насам.
Въпреки тези примери за нарастващото напрежение обаче според множество анализатори говоренето за Студена война не е на място. Муджтаба Рахман от консултантската фирма Eurasia Group отбелязва на първо място икономическите обвързаности в днешния свят, които няма как да позволят разделянето на блокове и ескалацията до нивата, познати от миналия век след края на Втората световна война.
По думите му Пекин остава най-големият вносител за Европа, а Китай е третият по-голям пазар за износ за европейски стоки. Посещенията на Макрон и Фон дер Лайен пък идват, след като по-рано тази година азиатската страна беше посетена от германския канцлер Олаф Шолц, председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и премиера на Испания Педро Санчез.
Според кореспондента на вестник Ню Йорк Таймс в Пекин Едуърд Уонг също не може да се говори за нова Студена война.
„Много по-сложно е от това. Противопоставянето, което виждаме, не е толкова ясно откроено, колкото по времето на Студената война, и отношенията са много по-комплексни от тези между Източния и Западния блок тогава“, казва Уонг.
Самото посещение на Макрон и Фон дер Лайен, въпреки неуспеха му засега, също демонстрира разбирането на ЕС, че Китай все още може да бъде привлечен – ако не като съюзник, то като медиатор. Визитата ясно показва и различната стратегия на ЕС в сравнение с тази на САЩ, както и стремежа на съюза да подобри отношенията си с Пекин.
В четвъртък самата Фон дер Лайен показа, че вижда сериозността на ситуацията, но изрази и умерен оптимизъм.
„Очакваме Китай да изиграе своята роля и да насърчи справедлив мир, който зачита териториалния суверенитет на Украйна“, каза тя.
А опитите на ЕС да повлияе на Китай и да го накара да окаже натиск върху Русия за прекратяването на войната продължават. Още идната седмица ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел се очаква да отпътува за посещение в Пекин. И основната тема отново ще бъде Украйна.
