В петък вечерта Радев изненадващо съобщи, че ще внесе предложение в Народното събрание за референдум за въвеждането на еврото.
На пръв поглед въпросът, който предлага, звучи различно от въпроса, иницииран от "Възраждане" само две години по-рано. Но всъщност двете формулировки много си приличат - и в двете се пита не дали избирателите са съгласни с приемането на еврото, а кога са съгласни да се случи то.
По-рано Конституционният съд (КС) вече се произнесе, че провеждането на такова допитване е невъзможно, защото противоречи на българската конституция.
Мотивът на КС беше, че законът забранява с референдум да се решават въпроси, които са вече уредени в сключени от България международни договори. Тогава Радев не оспори този довод. Самият той дори го е цитирал в своя позиция преди години.
Какво точно е казвал президентът по темата в миналото? Ето кратка хронология с няколко примера.
Да си припомним
- 2021 г. Радев е за еврото и за план за него.
Окончателната стъпка към приемането на конкретен времеви план за въвеждането на еврото дойде в края на юни 2021 г., по време на първия служебен кабинет на Стефан Янев, назначен именно от Румен Радев.
Тогава БНБ и Министерството на финансите приеха Националния план за въвеждане на еврото в България и в него беше заявена целта това да се случи до началото на 2024 г. Последваха 9 месеца за обществено обсъждане, след които планът беше официално одобрен от Министерския съвет на 30 май 2022 г., припомня справка на БТА, публикувана наскоро.
В този 9-месечен период Радев не е изразявал публично притеснения от въпросния план.
- 9 ноември 2022 г. Радев е за еврото и против референдум
По време на консултациите за съставяне на кабинет през есента на 2022 г. с "Възраждане" Радев отхвърли искането на партията за референдум за еврото като "невъзможно".
"Съгласно закона (...) провеждането на референдум по въпроси, уредени във вече приети и ратифицирани международни договори е невъзможно. Също така и по Конституция има ограничения", каза тогава Радев.
Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов му отговори, че въпросът им ще засяга не въвеждането изобщо, а конкретният момент, в който това да стане.
"Ясно е, че имаме приет последователно от няколко правителства Национален план за въвеждане на еврото. Аз по-скоро очаквам българският парламент и вие като част от него да следите как се използва този план за достигане на т.нар. Маастрихски критерии", отвърна му Радев.
- 24 февруари 2023 г. Радев е за еврото
Няколко месеца по-късно Радев участва в конференцията "България по пътя на еврото" в София. На нея той каза, че е "убеден, че членството ни в еврозоната ще доведе до съществени икономически ползи", но обърна внимание, че е "много по-важно е да бъдат убедени българските граждани" и за това трябва още работа.
Въпреки това речта му беше по-скоро положителна към процеса.
"[Трябват] ефективна политика и действия за приемането ни в еврозоната. България просто трябва да продължи с летящ старт напред", каза той.
"Моята препоръка е и към партиите - не само политическо говорене, трябва да се мисли за реалните политики и реалните действия. Без пореден взрив от парламентарната трибуна", каза още Радев.
- 10 юли 2023 г. Радев е за референдума на "Възраждане"
Не мина година и президентът изрази различна позиция. Към този момент "Възраждане" вече беше внесла нужните подписи за иницииране на референдум в парламента, но депутатите не одобриха предложението. Процедурата изисква именно парламентът да гласува за подобни идеи.
Тогава Радев каза, че референдумът срещу еврото е "редно да бъде проведен", "след като са изпълнени законовите условия и подписите са събрани".
"Това решение издава страх, недоверие и пренебрежение към българските граждани. Отделно е дали така трябва да бъде формулиран въпросът", добави той.
- 13 март 2025 г. Радев е за еврото, но се опасява от спекула
На среща със студенти в ПУ "Паисий Хилендарски" през март тази година Радев вече наблегна на друг аргумент. Тогава той каза, че най-важно е не само да бъдат покрити Маастрихските критерии, но и "обществото и бизнесът да усещат готовност и убеденост, че ние трябва да го направим".
"Все още чакам да видя организация, органи, механизми, които да възпрепятстват безконтролното вдигане на цените и спекула", каза Радев, но така и не изрази по-категорична позиция за нужда от отлагане на членството или допитване до гражданите.
"Да, ползите [от приемането на еврото] са несъмнени", каза тогава Радев.
Какво каза сега
- 9 май 2025 г. Радев предлага референдум за еврото
В петък, 9 май, дойде изненадващо извънредно обръщение на президента, в което той съобщи намерението си да внесе предложение за референдум за еврото.
Основният му аргумент беше, че в "българското общество няма консенсус" за готовността на страната за членството ѝ в еврозоната и за датата, на която това да се случи.
Изявлението му дойде по-малко от месец преди да бъде публикувана оценката за готовността на страната за членство в еврозоната. Тази оценка е ключово условие за приемането на единната валута и беше поискана от правителството през февруари.
- 10 май 2025 г. Радев защитава предложението
В събота президентът защити предложението си, като повтори, че напрежението и недоверието сред хората расте.
"Референдумът е изход, когато институции с критично ниска легитимност взимат решения по въпроси за общото ни бъдеще", каза Радев и определи провеждането му като "най-голям ангажимент" към гражданите.
Той отново не спомена цитираните от самия него през 2022 г. законови разпоредби - че референдум по въпроси, уредени във вече ратифицирани международни договори, не може да има. Вместо това каза, че КС е разгледал друг въпрос, докато "в неговия референдум" не се търси отговор "за" или "против". При въпроса на "Възраждане" обаче също не се питаше "за" или "против", а се търсеше съгласие за датата на приемане.
Защо е променил позицията си
В петък вечерта и събота последваха реакции на политическите партии. Голяма част от тях обвиниха Радев, че с новата си позиция цели три неща:
- да поляризира обществото и да всее допълнително разделение;
- да всее напрежение или дори да разцепи управляващото мнозинство (разделението вече е факт, след като ГЕРБ и БСП казаха, че отхвърлят предложението за референдум, а ИТН, че подкрепя);
- да спечели политически дивиденти за свой бъдещ политически проект. По думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов с формулировката на въпроса си Радев иска хем да се хареса на проруския електорат, хем да остане юридически неуязвим.
По-рано премиерът Росен Желязков категорично отхвърли предложението на Радев. Целта на правителството му е еврото да бъде въведено като валута в България от началото на 2026 г.
Той призова депутатите в парламента да гласуват срещу предложението. Очаква се Радев да го внесе в понеделник.
Желязков също каза, че президентът "чертае бъдещия си политически проект в електорална надпревара с "Възраждане" и чрез своето "Величие" на гърба на бъдещето на българските граждани". Той припомни и решението на КС, с което беше окончателно отхвърлен опитът на "Възраждане" да организира подобен референдум.
Аргументът на конституционните съдии тогава беше, че е забранено с референдум да се решават въпроси, които са вече уредени в сключени от България международни договори, а такъв може да се проведе само преди ратификацията на тези договори. Приемането на еврото в България е уредено в договора за членство в Европейския съюз (ЕС).
Форум