Продажбата на активи на руската „Лукойл" в България ще става с решение на правителството, но само при налично положително становище на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Това стана с приети на второ четене промени в Закона за насърчаване на инвестициите, които бяха подкрепени от депутатите от управляващото мнозинство на ГЕРБ, БСП, ИТН и „ДПС-Ново начало“.
Новината дойде, след като в началото на октомври поправките минаха експресно през комисия, бяха приети на първо четене и беше направен опит да бъдат приети максимално бързо и на второ четене.
Поправките се случиха, след като само дни преди приемнето им н първо четене „Уолстрийт джърнъл“ публикува материал, в който се твърди, че лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е предложил на администрацията на американския президент Доналд Тръмп продажба на дял от газопровода "Турски поток" и рафинерията "Нефтохим Бургас" срещу отпадане на санкции по "Магнитски" спрямо негови "близки съюзници". Санкционирани по глобалния закон са лидерът на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски и бившият финансов министър от ГЕРБ и настоящ член на партията Владислав Горанов.
По-късно Борисов потвърди, че са водени разговори за продажба на енергийните съоръжения, както и за положението на Горанов, но отрече това да е било свързано със санкциите срещу Пеевски.
В четвъртък САЩ наложиха санкции върху „Лукойл“ и свързаните с нея дружества, а правителството потвърди, че те засягат и бизнеса на компанията в България.
Кратките разисквания преди приемането на промените на второ четене в петък бяха съпътствани от пререкания между депутатите, въпреки че в дебатите не участваха представители от управляващите ГЕРБ, БСП и ИТН. Стигна се и до размяна на обиди и закани между представители на „Възраждане“ и ДПС.
Съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев каза, че промените облагодетелства Делян Пеевски, защото поставят ДАНС на „входа на всяка сделка“ на „Лукойл“. Той твърди, че службата е изцяло под контрола на лидера на „ДПС – Ново начало“.
В крайна сметка след приетите промени продажбата на активите на „Лукойл-България“, „Лукойл Нефтохим Бургас", „Лукойл ейвиейшън България“ и „Състейнабъл енерджи съплай" ще стават с решение на Министерския съвет при налично положително становище на ДАНС.
Промените се случват, въпреки че държавата вече разполага с механизми за контрол върху сделката за продажбата на "Лукойл", в случай че купувачът бъде преценен като рисков.
Те бяха приети през 2024 г. и включват създаването на Междуведомствения съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, който има правомощия да изследва как съответната инвестиция ще се отрази на националната сигурност, критичната инфраструктура и енергийните доставки. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) също трябва да се произнесе.
Представители на опозицията от месеци твърдят, че ДАНС е подчинена изцяло на влиянието на Делян Пеевски. В сряда депутатите окончателно решиха, че назначаването на шефа на службата ще става след предложение на Министерския съвет и и одобрение на Народното събрание, а не както по-рано – с одобрение от страна на президента.
През 2023 г. „Лукойл“ обяви, че планира да продаде бизнеса си в България. Това се случи след поредица от действия на тогавашните парламент и правителство срещу руската компания. Те бяха част от отказа на България от руски горива след началото на войната на Русия в Украйна през 2022 г.
„Лукойл Нефтохим Бургас“ е най-големият актив на „Лукойл“ - частна руска компания, която управлява находища за добив на петрол и газ, притежава рафинерии и търгува с горива в десетки държави. „Лукойл“ е втората по големина нефтена компания в Русия след държавната „Газпром“.
Форум