Точно 399 дни. 70 от тях - в оставка. Толкова се задържа на власт правителството с премиер Росен Желязков, въпреки че лидерът на ДПС-Ново начало вещаеше 4-годишен мандат заради подкрепата, която осигуряваше. За това време кабинетът:
- Финализира процеса по присъединяване на България към Еврозоната
- Нареди страната сред учредителите на спорния т.нар. Съвет за мир на Доналд Тръмп
- Не успя да прокара държавен бюджет за 2026-а
- Предизвика най-мащабните протести в страната от десетилетия
- Осигури част, то не пълните плащания по Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС
- Провали се по въпроси, които уж бяха приоритет.
Кабинетът "Желязков" беше създаден с мандата на ГЕРБ и с коалиционни партньори БСП и ИТН. До 15 април 2025 г. разчиташе на подкрепа, а оттам и на мнозинство в парламента, с гласовете на "Алианс за права и свободи" на Ахмед Доган. Заради влианието на бившия им съпартиец от ДПС Пеевски върху управлението обаче АПС оттегли подкрепата си. ДПС-Ново начало на Пеевски зае мястото и нерядко демонстрираше, че задава дневния ред.
На 11 декември Желязков подаде оставката на правителството. Но остана на власт още над 2 месеца -или 70 дни, защото и подалият оставка като президент Румен Радев, и наследничката му на поста Илияна Йотова, забавиха максимално назначаването на служебен кабинет и насрочването на предсрочните избори.
С какво ще се запомни кабинетът "Желязков"?
Вижте също Кой кой е в служебния кабинет на Андрей ГюровМясто в историята с приема на еврото
Годината, в която правителството на Желязков управляваше – 2025 г. - беше последната, в която в България се използваше левът. На 1 януари 2026 г. страната прие официално еврото за своя валута. Правителството успя да реализира или поне да представи така изпълнението на бюджета и финановите резултати на страната, че да покрие критериите за ниска инфлация и бюджетен дефицит и България да бъде приета в Еврозоната.
По-рано през годината, макар че се забави, кабинетът "Желязков" поиска изготвянето на т.нар. конвергенет доклад от европейските институции, който потвърди, че страната е готова за еврото.
Премиерът Росен Желязков на Европейския съвет на 27 юни 2025 г., който излезе с призив Съветът на ЕС бързо да одобри приема на България в еврозоната от 1 януари 2026 г.
Това със сигурност е събитието, с което Желязков като премиер и министрите му ще останат в историята, макар заслугата да не е единствено тяхна, а споделена с поредица кабинети, за които това беше цел и приоритет. Но както с приема в НАТО и ЕС, на снимката остава човекът, който слага окончателния подпис.
Вижте също "Всички са европейци". Колко бързо свикна с еврото един малък магазинДругият голям успех беше размразяването на плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), който стоеше блокиран и де факто не можеше да бъде реализиран в продължение на повече от година. Част от проектите по Плана бяха предоговорени, но имаше и уловка – България се отказа от над 360 млн. евро, защото така и не създаде независим анткорупционен орган, какъвто ангажимент беше поела, за да получи пълния обем плащания.
Вместо обаче да реформира Комисията за противодействие на корупцията (КПК), както страната беше обещала, ГЕРБ, ДПС, БСП и ИТН просто я закриха.
Провал с бюджета и шамар от протестите
Въпреки че се записа в историята с финализирането на последната стъпка за пълна европейска интеграция на България с приема на еврото, ако на едно правителство му се налага да подаде оставка след по-малко от година на власт, то няма как да е било успешно.
Най-големият провал на кабинета „Желязков“ е двукратният неуспешен опит да прокара държавен бюджет за 2026 г. Предложената от правителството и финансовия му министър Теменужка Петкова финансова рамка за годината доведоха до най-големите протести в България от десетилетия насам. Кабинетът оттегли първия вариант, но отказа да сдаде властта. Предложи втори, но се отказа от него, след като протестите не стихнаха.
Your browser doesn’t support HTML5
"Разрушителен за нас, за държавата". Как Бюджет 2026 събра хората на многохиляден протест в София
Самите протести тръгнаха заради финансовата рамка, но бързо прерастнаха в демонстрации срещу лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и Делян Пеевски и участието им във властта.
Макар че първоначално за оставка не се говореше, а и самият Борисов ден по-рано обяви, че такава няма да има до приемането на страната в еврозоната, в крайна сметка тя беше подадена на 11 декември 2025 г. и приета ден по-късно единодушно от парламента.
Вижте също "Автопилот" или "нищо необичайно". Какво става, като няма Бюджет 2026Пожарите, водата и обещанията, които не се сбъднаха
Преди да се стигне до оставката обаче кабинетът не успя да реши други въпроси, които пряко засягат животите на много хора, а решенията бяха определяни като приоритет от подкрепящите го лидери като Бойко Борисов и Делян Пеевски.
Примери са справянето с горските пожари от 2025-а и режимите на водата за стотици хиляди и особено тежката ситуация в Плевен.
Вижте също "Държавата все още не счита, че ситуацията е страшна". Готова ли е България за пожарите през лятотоСлед големите унищожителни пожари от последното лято се говореше за спешни промени, увеличаване на парите за превенция и най-вече за закупуване на специализирана летателна техника за справяне с огнени бедствия. За това говореха и премиерът Желязков, и Бойко Борисов, и Пеевски. Хора протестираха и тогава, премиерът получаваше петиции.
„Не знам да е направена някаква полезна стъпка в тази посока“, каза пред Свободна Европа Нели Дончева, която ръководи програма „Гори“ на WWF България.
Хеликоптери няма, а лятото се приближава.
Друг от приоритетите на Желязков и министрите му беше справянето с водната криза от лятото на 2025 г. и по-специално тежкия режим на водата в Плевен.
Държавата обещаваше милиони, министри посещаваха града по заръка на Делян Пеевски. Засега обаче работата е ограничена, а надеждите режимът да се размине са свързани с това да вали повече.
„Нямаме официална информация колко са паднали загубите [на вода по амортизираната от години водопреносна мрежа]“, каза пред Свободна Европа общинският съветник от ПП-ДБ в Плевен Людмил Софрониев. Той припомни, че по програмите, предвидени за следващите три години, заедно с извънредните средства, предоставени от държавата – Плевен трябва да получи малко над 200 млн. лв.
Вижте също "Всичко е ала-бала". Как една и съща тръба е празна в Плевен, но наводнява къщи край Троян„Последно към декември от програмата на МРРБ към Плевен бяха отпуснати 0,5 % от тези 200 млн. лв., които са обещани на хартия“, каза Софрониев.
Подобна е и ситуацията с други части на България, където ремонта на основни водопроводи няма, но режим на водата има.
След оставката - Съветът на Тръмп, поръчки, постове
Бойко Борисов демонстрира, че не е доволен, че Желязков остана премиер над два месеца след като вече е подал оставка, защото президентът - първо Радев, а след оттеглянето му Йотова, не назначават служебен кабинет и предсрочни избори. Но оставката на правителството не попречи то да взима спорни решения.
Едно от тях - изненадващата поява на министър-председателя на учредяването на т.нар. Съвет за мир на американския президент Доналд Тръмп, предизвика най-остри реакции с външнополитически отзвук.
Решението България да е учредител на организацията на Тръмп, разкритикувана от целия ЕС, без Унгария, се случи тайно със засекретено решение на Министерския съвет. За него се разбра едва при церемонията за подписване, на която се появи Росен Желязков. И до днес няма официална информация какво точно гласи документът, подписан от Желязков, какви ангажименти е поела България, нито какъв е смисълът от това.
Вижте също Какво е Съветът за мир, замислен от Тръмп, към който Росен Желязков присъедини БългарияЗаради острата реакция кабинетът каза, че няма да внася за ратификация от парламента акта за присъединяването към организацията.
Въпреки че няма приет бюджет за 2026-а,, в последните си няколко месеца на власт правителството забърза възлагането на проекти и поръчки.
Така например с държавни пари беше направен опит да се купи земя за разширяването на АЕЦ „Козлодуй“ на цени 1000 пъти над пазарните. Случаят придоби популярност след разследване на Генка Шикерова за Свободна Европа и в крайна сметка, засега, сделката беше спряна.
След оставката от Желязков Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) започна с бързи темпове да подписва договори за ремонти, по някои от които в продължение на месеци по-рано няма движение. Размерът им за над 800 млн. евро, съобщи наскоро Медиапул.
По спешност бяха разпределени и забравените отдавна милиарди за икономическия преход в т.нар. въглищни региони – Стара Загора, Перник и Кюстендил. Облагодетелствани се оказаха много големи играчи, които в миналото са били свързвани с ГЕРБ. Бяха раздадени и десетки концесии.
В последното си заседание във вторник правителството назначи и свой човек в Комисията за защита на потребителите (КЗП).