Действащото все още управляващо мнозинство в парламента, съставено от ГЕРБ, ДПС-Ново начало, БСП и ИТН окончателно закри сряда Комисията за противодействие на корупцията (КПК).
Никой от управляващите не участва в дискусията в пленарната зала преди гласуването. Най-активни бяха от групата на "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ), която беше разделена в позицията си по темата. ПП отдава настоява за реформиране на комисията, докато ДБ внесе свой законопроект за закриването ѝ, който не беше подкрепен от мнозинството. "Възраждане" пък критикуваше и управляващите, и ПП-ДБ заради общото им управление с ГЕРБ и ДПС по време на кабинета "Денков".
КПК съществуваше в този си вид от есента на 2023 г., когато тогавашните управляващи от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС разделиха на две предишната Комисия за противодействие на корупцията и незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) заради съмненията, че тя се използва за политически поръчки. Тогава на КПК за пръв път бяха дадени и разследващи функции.
След акциите на КПК срещу кметове на опозицията през лятото на 2025 г. обаче, ескалира масово недоволство в България. ПП-ДБ сигнализира групата си в Европейския парламент, че управляващите използват и тази комисия за репресии срещу своите опоненти. В крайна сметка лидерът на ДПС Делян Пеевски първи поиска тя да бъде закрита, а ГЕРБ предложи свой законопроект в средата на януари. Мнозинството подкрепи варианта на ГЕРБ.
Политическият ефект от закриването на КПК е, че тя вече няма да бъде обвързване със съмнения за нелегитимно влияние в работата от страна на Пеевски и лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.
Борисов на няколко пъти публично разкритикува действията на действията на антикорупционната комисия и изрази мнение, че дългият престой на варненския кмет Благомир Коцев от ПП-ДБ в ареста е неправилен.
Лидерът на ГЕРБ дори подписа призив на ПП-ДБ за оставката на изпълняващият функциите на председател на КПК Антон Славчев. Година по-рано обаче именно с гласовете на ГЕРБ и ДПС-Ново начало Славчев беше оставен на ръководния пост в комисията.
Какво става с правомощията на КПК
Законопроектът за закриването на антикорупционния орган предвижда разследващите му правомощия да бъдат прехвърлени в Главната дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) на МВР.
В момента министерството се оглавява от Даниел Митов от ГЕРБ. Допреди няколко години антимафиотите бяха ръководени от Калин Стоянов, който сега е депутат от ДПС-Ново начало. Впоследствие той стана и вътрешен министър, а накрая получи лична покана от Пеевски и влезе в парламента.
Функциите по разкриване на конфликта на интереси и превенция на корупцията пък се възлагат на Сметната палата. През 2023 г. мнозинство, доминирано от ГЕРБ и ДПС, отстрани тогавашния ѝ председател Цветан Цветков, а на негово място беше назначен Димитър Главчев от ГЕРБ. Впоследствие уволнението на Цветков беше обявено за противоконституционно, но той не беше допуснат да заеме обратно поста.
На първо четене управляващите прокараха в законопроекта за закриване на КПК текст, според който комисията "предава на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) всички архивни дела на оперативен отчет". Тази разпоредба предвиждаше също, че "останалите бази данни в Комисията за противодействие на корупцията, съдържащи информация относно тези дела, се унищожават незабавно".
След множество критики от ПП-ДБ и "Възраждане", че тези данни трябва да бъдат предадени на ГДБОП, която вече ще разследва корупционните дела, вместо да бъдат унищожавани. Подозрението на опозицията беше, че това предложение е само фиктивно, за да бъдат прехвърлени всички събрани оперативни данни в частни ръце, а доказателствата за незаконни действия на комисията - унищожени.
Накрая управляващите възприеха предложенията на опозицията, но само наполовина. Според приетия окончателно вариант няма да се унищожават никакви данни на КПК, но те няма да се прехвърлят в ГДБОП, а в ДАНС.
След гласуването в пленарната зала Божидар Божанов от ПП-ДБ заяви пред медиите, че по тяхна вътрешна информация в антикорупционната комисия се унищожават документи още от миналата седмица. "Шредерите прегряват, както се казва", добави Божанов с уточнението, че с колегите му ще подадат сигнали до МВР, вероятно и до прокуратурата.
Подобно на закритата антикорупционна комисия, в момента ДАНС също се ръководи от временен председател - Деньо Денев, наложен от ГЕРБ и ДПС, противно на волята на оттеглилия се президент Румен Радев. Заради отказ на Радев да назначи Денев за титуляр начело на службата, управляващите го лишиха от правомощията да назначава шефове на службите и разузнаването.
Парите от плана за възстановяване
Встрани от съмненията, че закриването на КПК не лишава все още действащото управляващо мнозинство от контрола над антикорупционната дейност в държавата, това решение може да има и финансови последствия за България.
Създаването на независим антикорупционен орган беше сред поетите от София ангажименти по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Липсата на реформи в КПК досега струва на страна 367 млн. евро загуби по ПВУ.
Според ръководителката на Българския институт за правни инициативи (БИПИ) Биляна Гяурова-Вегертседер обаче, закриването на комисията може да доведе до още загуби.
"По ПВУ ако държава отмени/анулира мярка, трябва да връща парите, дадени за нея дори и при частичното ѝ изпълнение", написа наскоро тя във Фейсбук. Гяурова визира обстоятелството, че България вече отчете разделянето на КПКОНПИ на две като изпълнен приоритет по първия транш по европейския механизъм.
Бившият прокурор и настоящ експерт в Антикорупционния фонд Андрей Янкулов също разкритикува начина, по който се закрива КПК - без никакъв анализ и оценка на досегашната работа на комисията.
"Ако НС не може да направи това, то няма кой друг да осъществява този контрол. Публичният контрол е само едно добро пожелание. Никой от тази комисия не дава интервюта, не отговаря на въпроси, за да може обществото да разбере какво те работят. Това е изключително голям проблем", каза той пред БНР.
Единствено Петър Петров от "Възраждане" представи някакви статистически данни за досегашната работа на КПК по време на обсъжданията на закриването ѝ в правната комисия и пленарната зала.
Според данните, предоставени му от антикорупционния орган, огромната част от досегашните сигнали за конфликт на интереси са приключили без установяване на нарушение. По думите му КПК не е обжалвала нито един прокурорски отказ за образуване на разследване за конфликт на интереси през 2025 г. Петров посочи, че средно годишно има над 200 отказа за образуване на производства по сигнал за конфликт на интереси, и на 120 решения, с които не се установява конфликт.
Като друг проблем депутатът от "Възраждане" отбеляза, че през 2024 г. КПК е имала общо 1,9 млн. лв. разходи по загубени от нея дела в съда, а през 2025 г. тази сума е била 1,2 млн. лв.
Форум