Не е само Цънцарова. Кои журналистически столчета също бяха опразнени през годините

Първо има журналист, който задава въпроси. След това има някой, който не харесва тези въпроси. Накрая столчето е опразнено, въпросите ги няма, а телевизионният ефир е изчистен от неудобно политическо съдържание.

Случаят с водещата на сутрешния блок на бТВ Мария Цънцарова от последните дни е част от дългогодишна практика. Както се е случвало и друг път през годините с други медии, телевизията се оплете в обясненията си защо се стига до освобождаването на едно от най-разпознаваемите ѝ лица.

бТВ първо категорично отрече, че Цънцарова ще бъде отстранена, после каза, че самата тя е поискала да бъде махната от сутрешния блок, а след това съобщи, че всъщност медията "стартира процес" по уволнението ѝ.

Свалянето на Цънцарова показа, че схемата, по която се отстраняват журналисти в България, остава сходна през годините. Те са сваляни от ефир без ясни мотиви и често със заблуждаващото съобщение, че им се предлагат "други възможности за развитие".

Това, което е различно, е, че в някои случаи следва реакция - масова подкрепа от колеги и отпор от страна на гилдията.

90-те години

Уволненията на журналисти, които задават остри въпроси на силните на деня, започват още в първите години на медийната свобода в България.

През 1993 г. тогавашният шеф на Българската национална телевизия (БНТ) Хачо Бояджиев уволнява директорката на втората програма на телевизията - "Ефир 2" - Нери Терзиева.

Към онзи момент Терзиева е успяла да превърне "Ефир 2" в свободолюбива алтернатива на единствения телевизионен канал, въпреки засилващия се политически натиск.

Терзиева не остава сама - след уволнението ѝ почти целият екип на "Ефир 2" напуска заедно с нея.

Две години по-късно, през 1995 г. на власт е социалистическото правителство на Жан Виденов. Общо 34 журналисти от програма „Хоризонт“ на Българското национално радио (БНР) предупреждават за „административен рекет под формата на привиквания на хора при ръководството, преки предупреждения за ограничаване на изявите в програмата и недвусмислени намеци за уволнение“.

Малко по-късно седем от водещите журналисти на радиото са уволнени. Сред тях са някои от най-големите звезди на радиото - като Лили Маринкова, Светла Петрова, Лили Попова, Чавдар Стефанов, Ясен Бояджиев.

И този път има реакция на самата гилдия: колегите им се вдигат в тяхна защита и организират митинг пред входа на радиото. По-рано към протеста срещу цензурата се включват и журналисти от БНТ.

"По времето на Виденов уволнението на журналистите от БНР беше едно от първите събития, които показаха, че това управление преминава към силови действия, подтиквано от своята слабост", коментира години по-късно един от уволнените Ясен Бояджиев.

Лили Маринкова

Началото на 21 век

През 2001 г. БНР отново става място на отпор, който изглежда почти невъобразим днес в големите медии. Заради избора на Иван Бориславов за директор на радиото журналистите излизат на протест, който продължава няколко седмици.

Тогавашният директор на програма „Христо Ботев“ започва гладна стачка с искане за оставката на новия шеф, когото журналистите обвиняват в некомпетентност. Близо 2 месеца по-късно водещите Лили Маринкова и Петър Волгин са освободени, което предизвиква пореден протест на колегията в БНР, вследствие на който двамата журналисти са възстановени на работа.

Иво Инджев

Друг пример идва през 2006 г. Тогава водещият в бТВ Иво Инджев напуска медията, като казва, че прави това заради натиск от президентството.

По това време президент е Георги Първанов от БСП, а в едно от своите предавания Инджев съобщава информация от анонимен зрител за апартамент, притежаван от Първанов.

Само няколко дни след това предаването е свалено от ефир, а бТВ обвинява Инджев в нарушение на професионалните стандарти.

Въпроси, които "могат да ти изядат хляба"

Следващото десетилетие, когато на власт вече е ГЕРБ, беше запомнено с още няколко знакови отстранявания от ефир.

През 2016 г. внезапно освободена от БНР се оказа водещата Лили Маринкова. Уволнението ѝ предизвика възмущението на много нейни колеги, които тогава разпространиха протестна декларация. Две години по-късно с решение на Върховния касационен съд уволнението на Маринкова беше отменено. На следващия ден тогавашният шеф на БНР възстанови журналистката на работа - и веднага я пенсионира.

През лятото на 2017 г. Нова телевизия се раздели с директорката на новините Дарина Сарелска. В прессъобщението за "раздялата" беше посочено, че именно тя е "допринесла за издигането на медията като информационен лидер", но не беше спомената причината за освобождаването ѝ.

Месец след това и водещата Анна Цолова беше свалена от сутрешния блок на Нова телевизия с официалното съобщение, че подготвя друго лайфстайл предаване. Такова така и не се появи, а Цолова напусна медията.

"Не съм се приемала за остър журналист. Затова бях учудена, че нормални и задължителни въпроси се приемат за смелост, героизъм и острота", коментира Цолова през 2018 г.

Знаков беше и начинът, по който тогава политици от управляващото мнозинство на ГЕРБ и "Обединени патриоти" използваха свалянето ѝ от ефир, за да заплашват нейния колега Виктор Николаев.

Депутатът от ГЕРБ Антон Тодоров например заплаши в ефир Николаев, че въпросите, които задава, могат "да му изядат хляба", и обърна внимание на "липсващото столче" на Цолова.

"С конкурс ли сте назначен? Сложили са Ви на временен договор и са Ви удължили. И останахте сам на всичкото отгоре...", обърна се към водещия и тогавашният вицепремиер Валери Симеонов.

Let it be

През 2018 г. Нова телевизия свали от ефира си и предаването “Часът на Милен Цветков”.

Година по-късно под натиск се оказа отново националното радио, този път - през опит да бъде свалена от ефир дългогодишната водеща и съдебен репортер Силвия Великова.

По думите ѝ основният проблем в работата ѝ се оказва критиката ѝ към прокуратурата и към единствения по това време кандидат за главен прокурор Иван Гешев.

Но ръководството на БНР използва като аргумент формалност - че длъжностната характеристика на Великова не отговаря на работата ѝ в момента.

Последва моментална реакция на колегите ѝ в БНР, които започнаха подписка и организираха протест. Повечето отказахада заемат мястото ѝ или да работят с друг, поставен на нейното място. Тогава беше и първото в историята спиране на най-популярната програма на радиото в България.

Ръководството веднага преобърна решението си и върна журналистката на работа.

"Повече свобода да работят"

През същата година Нова телевизия прекрати договорите си с разследващите журналистки Миролюба Бенатова и Генка Шикерова. Това се случи, след като новото ръководство на медията им предложи промяна: да работят вече без трудови договори, а като свободни автори, сътрудници на телевизията.

Аргументът, ползван от медията, беше, че по този начин се оптимизират разходи, а и така журналисти „ще имат повече свобода да работят“.

По същество обаче новите условия на т.нар. граждански договори не просто не дават свобода на журналистите, а въвеждат санкции за тях, ако например откажат да направят „тема, поръчана им от медията“.

БНТ и Кошлуков

Отново през 2019 г. "раздяла" имаше и в БНТ. От екран беше свалена водещата Искра Ангелова, а популярният спортен жураналист Камен Алипиев - Кедъра беше отстранен след няколко десетилетия работа в телевизията с аргумента, че няма нужната университетска диплома.

Тогава негови колеги свързаха уволнението с протеста му срещу избора на Емил Кошлуков за шеф на обществената телевизия и с обвиненията му, че Кошлуков е свързан с Делян Пеевски.

На този фон Кошлуков продължава да е начело на БНТ и в момента, вече повече от 3 години след като изтече мандатът му.

Други негови колеги, обвинявани с политически зависимости, са на ръководни позиции в частните телевизии като директора на новините в бТВ Асен Иванов.

Последователно през последните години България заема последните места в Европейския съюз по медийна свобода, като през 2025 г. страната беше на 70-о място в света според доклада на "Репортери без граници".

"Свалянето на водещи заради критичност е вредно за демокрацията и е една от причините България да се намира толкова ниско в класациите за свобода на словото", коментира председателката на СЕМ Симона Велева след новината за отстраняването на Мария Цънцарова от бТВ.

Как политици обиждат журналисти