Кого уволни кабинетът "Гюров" през първите 10 дни

Не е необичайно едно правителство да уволнява хора, когато дойде на власт. През последните години това правят и служебните кабинети – нищо, че са само за около два месеца.

От 10 дни управлява точно такъв начело с доскорошния подуправител на БНБ Андрей Гюров, който е и бивш депутат от „Продължаваме промяната“.

Откакто встъпи в длъжност на 19 февруари, кабинетът му бързо отмята уволнения. Досега той отстрани:

• всички 28 областни управители;
• главния секретар на МВР Мирослав Рашков;
• 23-ма от общо 28 шефове на областни дирекции на МВР;
• директорката на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ);
• шефа на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ);
• директорката на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“.

Служебните управляващи казват, че уволненията са свързани с три цели:

• да организират честни избори на 19 април;
• да изчистят от политически зависимости МВР и прокуратурата;
• да разкрият нередности, наследени от предишните управляващи.

Преди това на власт беше кабинетът с премиер Росен Желязков на ГЕРБ, БСП и ИТН, който разчиташе на подкрепата на „ДПС – Ново начало“ на Делян Пеевски.

Правителството „Желязков“ дойде след последните избори през октомври 2024 г., които бяха частично касирани от Конституционния съд (КС) заради безпрецедентни нарушения.

Освен на главния секретар на МВР – институция с важна роля за честността на изборите, сега служебният кабинет „посегна“ на още две важни фигури – изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов и временния шеф на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) Деньо Денев.

"Да дойдат нормални хора". Защо стотици протестират срещу Борислав Сарафов

Правосъдният министър Андрей Янкулов свика Висшия съдебен съвет (ВСС), за да избере временен главен прокурор на мястото на Сарафов, който от близо 3 години е „временно“ на поста въпреки законово 6-месечно ограничение. ВСС отказа да смени Сарафов и препрати въпроса към прокурорската колегия на органа - тази, която досега държи Сарафов.

В същото време кабинетът оттегли номинацията на предишните управляващи Денев да стане титулярен шеф на ДАНС. Но и той засега си запазва позицията на „изпълняващ функциите“.

Областните управители

На третия работен ден кабинетът „Гюров“ отстрани всички 28 областни управители и на тяхно място назначи нови, свързани с ПП-ДБ. Бързината и мащабът на смяната – всички наведнъж, направи впечатление.

Единайсет от новите назначени са били областни или зам.-областни управители и по време на правителствата на ПП, ДБ, БСП и ИТН с премиер (2021-2022) Кирил Петков и на ПП-ДБ и ГЕРБ с премиер (2023-2024) Николай Денков.

Такъв пример е Вяра Тодева. Тя се върна като областен управител на София, каквато беше при кабинета „Денков“. По нейно време започна демонтажът на Паметника на Съветската армия в центъра на столицата.

Повторното ѝ назначение предизвика критики от столичната организация на БСП, която го нарече провокация.

Новите областни управители на Стара Загора, Сливен, Хасково и Ямбол също са заемали поста и при правителството „Денков“, а тези в Софийска област, Плевен, Кюстендил и Велико Търново тогава са били зам.-областни управители.

В Смолян и Враца новоназначените са били на същия пост и по времето на кабинета „Петков“.

Новият управител на Пазарджик досега е бил зам.-кмет в екипа на Петър Куленски от ПП-ДБ, а този на Варна е бил шеф на областната дирекция на МВР по времето на Бойко Рашков от ПП като вътрешен министър.

Много от новоназначените са били и кандидат-депутати на избори от партии от ПП-ДБ. Има изключение – областният управител на Силистра, който е бил водач на листата на „Солидарна България“ на последните избори.

Критикуващите кабинета веднага реагираха. Бившият началник на кабинета на Росен Желязков като премиер и пиар на ГЕРБ – Никола Николов, написа във Фейсбук, че новите областни управители са „само от ПП-ДБ“, и нарече назначаването им „преврат“.

„Тези обвинения идват предимно от хората, които проведоха едни от най-нечестните избори в историята на страната“, каза Гюров по време на среща с новите областни управители.

„Изборът да го направим по този начин, толкова бързо“ е с цел „да подсигурим добра организация за провеждане на изборите“, добави служебният премиер.

Освен че провеждат политиката на правителството по области, областните управители участват и в организацията на изборите. При тях се водят преговорите между парламентарните партии за състава на районните избирателни комисии.

Смяната на областни управители беше тема и на предишните две служебни правителства – на Димитър Главчев през 2024 г. Те бяха обвинявани в зависимост от Пеевски, но Главчев отричаше тези твърдения.

През юли 2024 г., след като ДПС се разцепи между Пеевски и Ахмед Доган, Главчев отстрани двама областни управители, които заеха страната на Доган в конфликта, и на мястото им сложи хора, свързани с Пеевски.

Главният секретар на МВР

Миналата седмица президентът Илияна Йотова подписа указ за освобождаването на главния секретар на МВР Мирослав Рашков по предложение на служебния кабинет.

Мотивите на вътрешния министър Емил Дечев за смяната бяха мълчанието на Рашков по случая „Петрохан“, действията на полицията по време на протестите срещу кабинета „Желязков“ в края на 2025 г., когато тя не предотврати вандалски прояви на агитки, извънредните общински избори в Пазарджик, които „ДПС – Ново начало“ спечели при множество съмнения за купен и контролиран вот, и други.

Ходът на Дечев беше съпроводен от дезинформационна кампания с твърдения, че вътрешният министър е поискал оставките на всички разследващи по случая „Петрохан“ с цел да го потули.

Замита ли се разследването “Петрохан”

Дечев каза, че това не е вярно, а водещият полицай по разследването Ангел Папалезов опроверга твърденията за натиск. Въпреки това атаките срещу Дечев по темата – най-вече от страна на ИТН, ГЕРБ и „Възраждане“, продължиха.

Смяната на главен секретар също не е нетипичен ход за ново правителство. Първият кабинет „Главчев“ веднага поиска смяната на тогавашния главен секретар Живко Коцев, който зае поста по време на кабинета „Денков“ на ПП-ДБ и ГЕРБ, а назначението му беше приписано само на ПП-ДБ.

Директори на МВР

До момента 23-ма от общо 28 областни директори на МВР също са сменени. Това потвърди министър Емил Дечев пред Нова телевизия в неделя, след като още в петък се появиха съобщения за първите уволнения на това ръководно ниво в МВР.

Тогава БТА съобщи за отстранени директори на МВР в областите Габрово, Търговище, Разград и Русе, а БНР – и за Велико Търново. Кои са петимата, които остават на постовете си - засега, по думите на министъра, все още не е ясно.

Служебният министър каза, че предстои преглед на работата и на ниво районни управления на МВР. Полицията има ключово значение за провеждането на изборите и борбата с купуването на гласове.

Земеделието и храните

Шефката на агенцията за безопасността на храните Калина Милушева също беше уволнена, а на мястото ѝ беше назначен Ангел Мавровски. Това стана на фона на проверки в звена на Министерството на земеделието, включително БАБХ.

"Корупционен батак". Как политически назначения служат за електорални банки

Очакват се уволнения и в горските предприятия и стопанства, за които ресорният министър Иван Христанов е поискал справка за назначенията в последните години. В Студио България на Свободна Европа Христанов каза, че тези назначения често са политически и се използват като „електорални банки“ при избори.

От ИТН – партията, която е най-активна в атаките срещу кабинета, поискаха оставката на Христанов и Мавровски, като казаха, че земеделският министър има „огромни интереси“ в сектора. Мавровски отговори, че отхвърля „политическите внушения“.

Пътната агенция

Уволнение имаше и в пътната агенция, която е сред най-големите възложители на обществени поръчки. Регионалната министърка Ангелина Бонева освободи шефа на АПИ Йордан Вълчев.

Това стана, след като Медиапул съобщи, че в последните дни на кабинета „Желязков“ Вълчев е подписал разходи за над 2 млрд. евро, а публикация на Антикорупционния фонд (АКФ) показа „схема“ с пътната помощ.

Вълчев беше назначен на поста от служебния кабинет на Главчев и остана там по времето на Желязков.

Пред Свободна Европа в четвъртък той каза, че според него поводът за отстраняването му са подписаните разходи, но отрече в тях да има нещо нередно. Добави, че процедурите за тези договори са били подготвяни от месеци и е обичайна практика да се подписват в началото на годината.

Медицинският надзор

В петък здравният министър Михаил Околийски освободи досегашната шефка на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ Иванка Динева.

Тя зае този пост при управлението на ПП-ДБ и ГЕРБ. Преди това беше предложена от ГЕРБ за шефка на здравната каса, но оттегли кандидатурата си.

България остана последна по брой трансплантации в ЕС по времето на Динева, а пациентски организации искаха оставката ѝ. След отстраняването си тя каза, че решението е политическо.

В първите си 10 дни кабинетът уволни и други хора на ръководни постове – например директорите на Националния фонд „Култура“ (НФК) и Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Много министри започнаха проверки за нарушения в своите ведомства.

Но дори по-бързо от уволненията се нароиха атаките срещу служебния кабинет, най-вече от страна на доскорошните управляващи – ГЕРБ, ИТН и „ДПС – Ново начало“, и от „Възраждане“. Те казват, че правителството е на ПП-ДБ. Това може да се отрази негативно на представянето на коалицията на изборите.

Кои са новите служебни министри от кабинета "Гюров"