Връзки за достъпност

Извънредни новини

Зависимостите. Кой кого проверява в имотната сага на властта


Премиерът Бойко Борисов и главният прокурор Сотир Цацаров на една от многото им общи пресконференции.
Премиерът Бойко Борисов и главният прокурор Сотир Цацаров на една от многото им общи пресконференции.

Ще доведе ли сагата с апартаментите на властта до реални последствия за замесените? Или всичко ще приключи само с няколко оставки и отпуски?

Проверките на прокуратурата, антикорупционната комисия (КПКОНПИ) и данъчните все още текат, но по-вероятно е да не прераснат в ефективно разследване. Причината е, че проверяващите и управляващите се намират в трайна взаимовръзка, която винаги е завършвала с извода: няма данни за престъпление.

До настоящата ситуация се стигна след разкритията на Свободна Европа за преференциалната заменка с доплащане на вече бившия шеф на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов.

Въпреки че имотът е снабден със собствен ВИП асансьор, той бе излязъл на семейството 627 евро на кв.м. при средна за столичния кв. „Изток“ цена от поне 2600 евро на квадрат. При това след законова поправка, прокарана от управляващите в полза на фирмата, построила луксозната сграда – „Артекс“.

Шефът на КПКОНПИ срещу политика, подсигурил избора му

Особеното в тази проверка е, че водещата я КПКОНПИ се ръководи от Пламен Георгиев, който бе номиниран за поста именно от ПГ на ГЕРБ. Конкретно Цветанов успя преди година да подсигури внушителна подкрепа за кандидатурата му от 148 депутати от почти всички партии, срещу 66 гласа „против“ от БСП и четирима въздържали се.

Защо няма кой да ги накаже?
please wait

No media source currently available

0:00 0:01:59 0:00

Връзката между Георгиев и върховете в ГЕРБ обаче съвсем не се изчерпва с избора му начело на КПКОНПИ, а преди това и на влялата се в нея Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество.

Докато все още бе прокурор в Софийската градска прокуратура, Георгиев нашумя покрай факта, че не намери данни за престъпление в популярния запис от телефонен разговор между премиера Бойко Борисов и покойния бивш директор на митниците Ваньо Танов.

В него министър-председателят нареждаше на Танов да извади свои подчинени от пивоварна на също покойния бизнесмен Михаил Михов, познат като Мишо Бирата. Заради ангажимент да не го „закача“, поет пред тогавашния президент Георги Първанов.

Години по-късно Пламен Георгиев разясни, че до него не била стигнала информация за този разговор. Случайно или не, след този случай той бе избран за зам.-министър на правосъдието през 2011 г., когато на власт още бе първият кабинет „Борисов“. Кариерният му растеж продължи и по време на другите два мандата на ГЕРБ.

В момента Георгиев е в отпуск по призив на премиера, но от подчинените му зависи дали ще открият някакви притеснителни данни в имуществото на Цветанов, Вежди Рашидов и вече бившите правосъден министър и зам.-министър на спорта – Цецка Цачева и Ваня Колева.

НАП проверява Георгиев, който пък оневини финансовия министър

Непосредствено след началото на тази проверка, разпоредена на КПКОНПИ от Върховната касационна прокуратура (ВКП), самият председател на антикорупционната комисия също се оказа обект на интерес от държавното обвинение.

Причината бе разминаване от почти четвърт милион лева между декларираната от него стойност на семейния му тризонет в кв. „Гео Милев“ и посочената в Имотния регистър цена на имота. Според Георгиев то се дължи най-вече на грешното вписване на тераса с площ от 186 кв.м. в нотариалния акт на жилището. Тя се явявала обща част и не подлежала на деклариране, въпреки че се оказа с незаконна сауна, барбекю и зидан навес и до нея нямат достъп други апартаменти от кооперацията.

По този повод главният прокурор Сотир Цацаров разпореди на ВКП да направи проверка. Към нея бяха прикрепени още председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов (заради апартамент на съпругата му) и директорът на следствието Борислав Сарафов (заради жилище на сина му).

В случая с Георгиев бе ангажирана НАП, която работи под шапката на финансовото министерство. Именно финансовият министър Владислав Горанов пък наскоро бе обект на проверка от ръководената от Георгиев КПКОНПИ. Причината бе, че семейството му живее в луксозен апартамент, собственост на кръстника му, без да плаща наем. Антикорупционната комисия обаче не откри в това нищо нередно и така Горанов запази поста си.

Впоследствие към имотните проверки на ВКП, бяха прибавени транспортният министър Николина Ангелкова, бившият вицепремиер Валери Симеонов и депутатите от БСП Валери Жаблянов и Крум Зарков.

Симулативната сделка на Цацарови, с която никой не се зае

Като фон на цялата тази хронология от проверки от години стои друг подобен казус, който обаче така и не стана обект на изследване от нито един орган. Става въпрос за овощна градина в Пловдивско, закупена от съпругата на Сотир Цацаров – Меглена, още през 2008 г.

Въпросната сделка стана публично известна непосредствено преди избора му за главен прокурор в края на 2012 г., когато още нямаше КПКОНПИ. ВСС, прокуратурата и данъчните пък така и не пожелаха да се занимават с нея, въпреки че стойността ѝ се оказа също симулативна.

А обективната истина не бе трудна за установяване – по молба на продавача Меглена Цацарова и нейна близка, също нотариус, се съгласили да впишат в договора цена от 1000 лева, вместо реалните близо 120 000 лева. Това стана ясно от документи, публикувани от сайта „Биволъ“.

Реалната цена бе излязла на светло две години след сделката, когато на Цацарова й се налага да води дело за същата овощна градина. Причината е, че става жертва на имотна измама в семейството на продавачите, създаваща проблем със собствеността на имота. Именно в рамките на това дело в Кърджали адвокатът на Цацарови признава пред съда, че сделката е изповядана на симулативна цена.

Факт, който бе признат от настоящия главен прокурор преди избора му, но с уточнението, че е записал реалната стойност на градината в имуществената си декларация. Освен това той твърдеше, че данъкът е платен в пълен размер или към онзи момент в Пловдив – 2% от истинската стойност на имота.

От документите, предоставени на ВСС, обаче стана видно, че Меглена Цацарова е платила общо 10 лева на общината за покупката. Т.е. точно 2% от 500 лева, представляващи нейната идеална част от първоначалната официална стойност на градината. Едва две години по-късно тя бе внесла останалите 1181 лв., които би трябвало да плати още в началото, ако бе признала истинската цена. Моментът на доплащането съвпада по време с воденото от Цацарова дело, по което адвокатът ѝ признава за симулативната сделка.

Случаят провокира някои риторични въпроси. Ако тогава имаше КПКОНПИ, дали тя щеше да провери имуществото на бъдещия главен прокурор? И ако съмненията около имотни сделки днес са достатъчни за оставки на депутати и членове на кабинета, защо преди 7 години не успяха да разколебаят ВСС да избере Цацаров за главен прокурор?

За когото бившият градски обвинител на София Николай Кокинов месеци по-късно тайно бе записан да казва на Бойко Борисов: „Не ми се подсмихвай, ти си го избира...“

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е журналист в Свободна Европа от 2019 година. Има над 15 години опит като съдебно-криминален репортер. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които БТА, "Сега" и "Медиапул".

XS
SM
MD
LG