Връзки за достъпност

Извънредни новини

Наследството на Аушвиц. Световни лидери почетоха в Израел 75 г. от освобождаването на лагера


Президентът на Германия Франк-Валтер Щайнмайер се поклания на мемориала на жертвите на Холокоста в Йерусалим

Световните лидери почетоха в Йерусалим 75-годишнината от освобождаването на нацисткия концлагер „Аушвиц“ в четвъртък.

Повече от един милион души, предимно евреи, са убити в лагера по време на Втората световна война. При освобождаването му от Червената армия са намерени останали живи едва 7000 души.

Събитието се проведе в мемориала „Яд Вашем“, построен в памет на жертвите на Холокоста, в присъствието на 46 държавни лидери и 60 делегации от цял свят. Сред тях бяха президентите на Русия Владимир Путин, Франция Еманюел Макрон, Германия Франк-Валтер Щайнмайер, американският вицепрезидент Майк Пенс и британският престолонаследник принц Чарлз, кралете на Нидерландия, Норвегия и Испания. България беше представена от президента Румен Радев.

46 държавни глави се събраха в Йерусалим да почетат жертвите на Холокоста
46 държавни глави се събраха в Йерусалим да почетат жертвите на Холокоста

От церемонията отсъстваха полският президент Анджей Дуда и украинският държавен глава Володимир Зеленски. Зеленски пристигна в Израел, но реши да отстъпи местата на украинската делегация, след като организаторите отказаха да му дадат да произнесе реч. Дуда отказа да пътува за Израел, след като стана ясно, че организаторите са предвидили руският президент да говори, а полският - не. Полша и Русия обтегнаха отношенията си, след като през декември Путин обвини Полша за започването на войната.

Петият световен форум за Холокоста е най-големото дипломатическо събитие в историята на Израел.

Не на „алтернативните“ форуми

Не всичко около събирането на световните лидери в Израел, свързано с важната годишнина и обсъждането на ключови въпроси за бъдещето на региона, се приема по положителен начин. Събитието получи сериозни критики от страна на Полша, която е сред държавите, пострадали най-сериозно от Холокоста.

„Няма да взема участие в събитието, което ще се проведе на 23 януари в Йерусалим, в ролята си на президент“, каза Дуда, цитиран от Ройтерс.

Той изказа критики по повод факта, че представителите на САЩ, Русия, Франция, Обединеното кралство и Германия ще имат възможност да говорят по време на възпоменанията, докато това няма да се случи на него. От "Яд Вашем" обявиха, че слова ще оправят представители на страните победителки във Втората световна война.

Всичко това се случва и в момент на обтегнати отношения между Варшава и Москва по повод коментар на Владимир Путин, че Полша носи вина за началото на войната. През изминалата седмица ЕК подкрепи Полша в спора ѝ с Русия.

„Комисията изцяло отхвърля всякакви неверни твърдения, с които се прави опит да се изопачи историята на Втората световна война или да се представят нейни жертви, като Полша, за виновни“, заяви тогава Вера Йоурова, вицепрезидент на Европейската комисия за прозрачността и ценностите.

Заради руската позиция и в знак на солидарност с Полша президентът на Литва Гитанас Науседа също отказа поканата от Израел.

Срещу форума в Йерусалим се изказа и директорът на музея в "Аушвиц" Пьотр Чувински, защото според него целта на организаторите от "Яд Вашем" е да бъде направена алтернативна церемония на тази в най-известния концентрационен лагер.

„От години организаторите на този форум правят опити да направят възпоменателното събитие на алтернативно място. Преди пет години по същото време беше направен опит държавните глави да бъдат поканени в Терезиенщад. Това просто е толкова провокативно и детинско, че не намирам думи да го коментирам“, каза Чувински.

Състезанието за наследството на "Аушвиц"

Сблъсъкът между Тел-Авив и Варшава всъщност е продължение на едно дългогодишно противопоставяне по темата за възпоменанията в Деня на Холокоста, както и за освобождението на лагера "Аушвиц".

В свой материал израелският весник "Хааретц" коментира, че спорът се води от три страни – Полша, която е сред най-тежко засегнатите по време на войната и на чиято територия днес се намира концентрационният лагер, Русия, защото червената армия освобождава Аушвиц и Израел.

Полша, претърпяла тежки загуби, днес част от НАТО, Европейския съюз и ключов противник на Русия, полага всячески усилия да изтрие всичките си връзки с нацистките окупатори. Усилията на поляците са свързани и с това да затвърдят образа на жертви от войната, нещо което е затруднено от пропагандата на Кремъл.

Русия пък се опитва да изтрие образа си на държава агресор по време на войната. През септември Министерството на вътрешните работи на федерацията определи подписването на пакта Рибентроп-Молотов като принудителна стъпка, която е отложила войната с две години. Руската реторика срещу нейните противници все още използва и определението „нацисти“, какъвто беше случаят с протестиращите на евромайдана в Украйна през 2013 г. В същото време президентът Путин, за разлика от предшествениците си от времето на социализма, нееднократно се е обявявал срещу действията на нацистите спрямо еврейския народ. През 2019 г. в Москва беше открит и голям паметник в почит на жертвите на Холокоста, а Путин беше специален гост на събитието.

От своя страна в Израел "Яд Вашем" поддържа позицията на най-точен източник за събитията, свързани с Холокоста. Основната работа на организацията е свързана с противопоставянето ѝ срещу проявленията на антисемитизъм в света, както и поддържането на спомените за ужаса от войната живи. От "Хааретц" коментират, че това е и най-благоприятната позиция за Израел към момента, както и че тя е била сериозно експлоатирана от Бенямин Нетаняху и неговите предшественици.

Посланията на президентите

Руският президент, който говори първи от чуждестранните гости в Израел призова към противопоставяне на всякакви прояви на ксенофобия и антисемитизъм, където и да възникват те.

"Трябва да сме много внимателни, за да не пропуснем нищо подобно в бъдеще и да се противопоставяме на всякакви прояви на ксенофобия и антисемитизъм, където и да възникват и от когото и да идват", каза Путин.

Той призова страните основателки на ООН – Русия, САЩ, Китай, Франция и Великобритания да проведат среща на върха през 2020 г., която би имала „важно символично значение в годината, в която отбелязваме 75 г. от края на Втората световна война и от основаването на ООН“. Според Путин такава среща, която би трябвало да се заеме с решаването на „различни съвременни проблеми“, би била „демонстрация на духа на съюзничеството и почит към историята“.

Руският президент Путин говори първи от чуждестранните гости
Руският президент Путин говори първи от чуждестранните гости

Американският вицепрезидент Пенс, който говори след Путин, не коментира предложението. Той съсредоточи изказването върху годишнината, заявявайки, че „паметта е постоянно задължение на всички поколения“.

Пенс цитира президента Тръмп, че „Холокостът е тъмно петно в историята на човечеството, най-страшното престъпление, извършвано от хора срещу хора“. Пенс призова светът да се обедини срещу Иран, „единствената страна в света, отричаща Холокоста“.

Американският вицепрезидент Майк Пенс настоя, че стореното от нацистите срещу евреите "не бива да се повтори никога, никога повече"
Американският вицепрезидент Майк Пенс настоя, че стореното от нацистите срещу евреите "не бива да се повтори никога, никога повече"

Френският президент Еманюел Макрон призова историята на Холокоста и на войната да се раказва на поколенията, за да се предават знанията за случилото се.

"Историята не е играчка, която може да се изкривява. Съществуват факти и доказателства", заяви френският президент. "Задачата ни е да пазим паметта за миналото, за да не го забравяме, да можем да водим диалог за бъдещето", каза Макрон.

Той призова за единство на Европа и за обединяване на международната общност срещу надигането на антисемитизма, расизма и ксенофобията.

"Паметта за миналото е залог за бъдещето ни", заяви френският държавен глава, добавяйки че според него образованието е антидот срещу антисемитизма. "Помни и не забравяй", завърши той.

Президентът на Германия Франк-Валтер Щайнмайер, който говори на иврит и на английски език, заяви, че като германец усеща "колосалното историческо бреме, бремето на вината" за престъпленията, извършени от негови сънародници. Той благодари "с примирение за чудото", което е позволило "да се открие нов път пред Германия и Израел, пред Германия и Европа".

Президентът заяви, че паметта за случилото се, е тази, която ще даде сили на хората да се преборят с новите прояви на злото и с омразата.

Какво прави това събитие значимо

По първоначални планове форумът, който се превърна в най-голямото дипломатическо събитие в историята на Израел, не трябваше да бъде от такъв магнитуд. При съставянето на началните планове организаторите са очаквали 10 или 15 държавни глави. Вместо това на събитието присъстваха 46 държавни лидери и 60 делегации от цял свят.

Оцелели от конлагера "Аушвиц" на церемонията в Йерусалим
Оцелели от конлагера "Аушвиц" на церемонията в Йерусалим

Освен отбелязването на Деня за възпоменание на Холокоста и 75-тата годишнина от освобождението на "Аушвиц" редица световни медии коментират и важните въпроси, които участниците дискутират в сферите на израелската и световна политика.

След малко повече от месец, на 2 март, в Израел ще се проведат парламентарни избори. До тях се стигна след като резултатите от предходния вот през септември 2019 г. не позволиха нито на премиера Бенямин Нетаняху, нито на лидера на опозицията Бени Ганц да съберат достатъчно подкрепа в парламента за формиране на правителство.

Форумът в Йерусалим е подходящ повод за всички политически играчи да опитат да съберат подкрепа и признание от големите международни играчи, което може да се окаже ключово на приближаващите избори. Пример за подобно нещо е френският президент Макрон, който предварително обяви, че ще проведе официални срещи както с Нетаняху, така и с Ганц.

Друг въпрос, който е централен по време на събитието, е ситуацията в Близкия изток. Конфликтите в Либия, ескалацията на напрежението между Иран и САЩ, както и нестихващите проблеми в Сирия доминират международната политика в момента.

В сряда по време на срещата между Нетаняху и Макрон израелският премиер поиска от Франция да се присъедини към санкциите срещу Иран заради агресията на ислямската държава, както и заради отказа на Техеран да спазва ограниченията за добиване на обогатен уран.

По същото време вестник "Джерусалем поуст" съобщи, че представители на Белия дом са коментирали пред израелска телевизия, че САЩ се противопоставя на едностранни действия от страна на Израел и няма да окаже подкрепа на Тел-Авив за евентуалната анексия на Долината на Йордан.

По време на срещата с Макрон Нетаняху също така приветства искането на Париж да се присъедини към Източносредиземноморския газов форум, в който освен Израел членуват и Кипър, Египет, Гърция, Италия и Йордания, а САЩ са в ролята на постоянно наблюдаващи.

В началото на годината Гърция, Израел и Кипър договориха строежа на нов газопровод, по който ще се доставя гориво до Европа от находища по източното крайбрежие на Средиземно море.

Очаква се темата с доставката на газ да бъде обсъдена от властта в Израел и с Владимир Путин, тъй като построяването на новия газопровод може да означава разместване на пластовете по отношение на доставките на газ за Европа.

Само преди няколко дни Турция, която е ключов партньор на Русия в доставките на газ за Европа, разположи сондажен кораб на юг от остров Кипър, предизвиквайки острите реакции на Никозия и европейските институции.

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Facebook форум

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG