Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Правосъдие на тъмно." Откритите съдебни заседания на практика ще бъдат закрити


Съдилищата в България остават затворени за публика и журналисти поне още два месеца, реши във вторник Съдийската колегия на ВСС
Съдилищата в България остават затворени за публика и журналисти поне още два месеца, реши във вторник Съдийската колегия на ВСС

От четвъртък съдебните заседания се подновяват, но те на практика ще бъдат закрити. На тях ще присъстват само представителите на двете страни в производствата, свидетелите и вещите лица - заради коронавируса. Това означава, че няма да има достъп на граждани и медии. "Не намирам никакво основание за това“, коментира съдия Анелия Щерева от Софийския градски съд пред Свободна Европа. Тя предупреждава, че това може да доведе до "правосъдие на тъмно".

Продължилото два месеца извънредно положение в България заради пандемията от коронавирус официално приключи в сряда. Успоредно с раздвижващата се икономика и падащите ограничения за хората и бизнеса, Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) прие мерките, при които съдилищата постепенно да се върнат към нормалния си ритъм на работа.

Как ще работи съдът

Едно от най-радикалните ограничения остава в сила най-малко още още два месеца – публика и журналисти няма да се допускат дори на открити съдебни заседания, въпреки че свободният достъп до тях е конституционно гарантиран.

Така гражданите и съдебните репортери няма да имат възможност да присъстват и на процеси, представляващи висок обществен интерес. Няма изискване заседанията по такива случаи поне да бъдат излъчвани онлайн, макар че това вече беше направено успешно в Софийския градски съд (СГС). Като някаква компенсация беше прието пресаташетата на съдилищата да предоставят на репортерите протоколи от заседания, но само „когато това е възможно“. Конкретни критерии за преценка в тази посока обаче не бяха разписани.

По време на извънредното положение, продължило от 13 март до 13 май, съдилищата разглеждаха само определени типове дела, посочени като изключения, а сроковете по останалите бяха временно спрени. От четвъртък съдебната система би трябвало да започне работа на пълни обороти, но в залите ще бъдат допускани само представителите на двете страни в производствата, свидетелите и вещите лица.

До момента в България са потвърдени над 2000 случая на заразени с COVID-19, починалите са близо 100, а оздравелите са около 400. По света заразените са над 4,3 милиона, а жертвите доближават 300 хиляди.

Противоречие със закона

„Закриването на съдебните заседания за журналисти, включително и по обществено значимите дела, практически отхвърля принципа за публичност на процеса. Преценката дали заседанията да са закрити или да се провеждат публично, се извършва от съдебния състав, който разглежда делото. Никой друг орган не може да вземе такова решение. В този ред на мисли според мен решението на ВСС противоречи на процесуалните закони и не намирам никакво основание за това“, коментира съдия Анелия Щерева от Софийския градски съд пред Свободна Европа.

Тя правораздава от 16 години, през повечето от които гледа наказателни дела. Това са казусите, към които медиите и обществото обичайно проявяват най-голям интерес. Щерева беше един от тримата дежурни съдии в СГС, когато съдът трябваше да се произнесе по искането на прокуратурата за постоянен арест на 22-годишния Кристиан Николов, обвинен, че след употреба на наркотици е причинил катастрофата, при която загина журналистът Милен Цветков.

Това беше единственото съдебно заседание по време на извънредното положение, от което на живо беше предаван звук онлайн, за да могат съдебните репортери да проследят случващото се в залата в реално време. Щерева разказва, че с колегите ѝ са приветствали този вариант, за да могат медиите да чуят какви доказателства се обсъждат и с какви аргументи съдът определя мярката за неотклонение на обвиняемия. А не да отразяват само изявленията на страните по делото след това.

Съдията не крие недоумението си от нежеланието на ВСС поне да осигури дистанционен достъп на журналистите до заседанията по обществено значими дела чрез предаването им на живо онлайн. Според нея ако това не бъде направено, съдебните кадровици няма да могат да отговорят на критиките, че „предпоставят правосъдие на тъмно в тези месеци“.

Публичността като право

„Изискването съдебните заседания по делата да са публични е свързано с прозрачността на процеса и с това да може широката аудитория да се увери лично и непосредствено какво се случва, какви доказателства се представят, какви са исканията на страните, какво е поведението на съда. И така хората да бъдат убедени, че правосъдието се извършва според законите, според доказателствата. Не става въпрос за някакво самоцелно изискване за публичност“, казва съдия Щерева.

Затова тя е убедена, че съдебният съвет е трябвало да съчетае мерките срещу разпространението на COVID-19 с изискванията за публичност на съдебните дела, записани в Конституцията, Наказателно-процесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс.

„ВСС дори не вписа в решението си да бъде задължително да се обявяват протоколите от заседанията, а го предвиди по възможност. Което предполага някаква преценка на пресаташетата, може би на докладчиците по делата или на ръководството на съда каква информация да се предоставя на обществеността. Това противоречи на всички принципи на правосъдието“, допълва градският съдия.

Прозрачност срещу манипулации

Според Щерева спазването на принципа за публичност на делата е особено важен във времена, в които „имиджът на съда не е положителен благодарение на много държавни органи и на част от медиите“. Като аргумент тя посочва честата практика на прокуратурата и някои адвокати да тълкуват превратно доказателствата, за да създадат предварително обществени нагласи каква трябва да бъде справедливата присъда по даден казус.

„Имала съм дела, по които публично оповестената информация съдържа едни твърдения на прокуратурата, но когато започнат да се събират доказателствата в процеса се установява, че ситуацията дори не е леко, а е коренно различна. Не е само прокуратурата проблемът. Проблем са и изявленията на адвокати, които са на другата страна – често пъти и те са недобросъвестни. С това не твърдя, че по принцип прокурорите и адвокатите са недобросъвестни, а че може да има хипотеза, в която те да преследват различен интерес от този на правосъдието.“

По думите ѝ единствената гаранция, че обществото ще може да си състави достоверна представа за изхода на определено дело, е да има възможност да проследи неговото развитие и да разбере какви доказателства са били събрани.

„Съдиите никога не сме имали желание, нито някаква необходимост, да провеждаме заседания без да присъства публика. Напротив, освен, че обезпечаваме публичност, прозраност и справедливост в процеса, така ние обезпечаваме и собствената си работа, защото по този начин се изключва възможността някоя от страните да манипулира информацията за случващото се в залата.“

Ако търсите или предлагате помощ, тук можете да намерите полезна информация. Следете и кои са дарителите, които помагат в борбата с COVID-19.

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е журналист в Свободна Европа от 2019 година. Има над 15 години опит като съдебно-криминален репортер. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които БТА, "Сега" и "Медиапул".

Най-ново видео

Пеевски, Горанов, "Магнитски". Действат ли още санкциите
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:36 0:00
XS
SM
MD
LG