Връзки за достъпност

Извънредни новини

Предателство, махленски шпионаж или театър? Какво знаем за шпионската афера


Стопкадър от видеото, което прокуратурата разпространи по случая.

Половин месец преди парламентарните избори България се оказа в епицентъра на шпионска афера, която по думите на главния прокурор Иван Гешев е без аналог от Втората световна война насам. Той я сравни с т.нар. „Петорка от Кеймбридж“ – легендарен случай на петима британски студенти, вербувани от СССР през 30-те години на XX век.

В петък държавното обвинение разпространи видеокадри и аудиозаписи от срещи между шестима души, за които обяви, че са били част от група, събирала и издавала класифицирана информация в полза на Русия.

Сред задържаните се оказаха бивши и настоящи кадри на военното министерство, включително и началникът на секретната регистратура в парламента. Един от тях направи самопризнания и веднага беше освободен под гаранция, а останалите петима бяха задържани за постоянно с определение на Софийския военно-окръжен съд в ранните часове в понеделник.

Случаят провокира одобрителни коментари от западните партньори, но стана и пореден повод за критики по отношение на поведението на прокуратурата. В следващите редове можете да се ориентирате в тази история - какво е известно досега, кое е факт и кое е мнение.

Кои са задържаните

Като така наречен „резидент“, който организира и ръководи предполагаемата шпионска група, беше посочен о.р.полк. Иван Илиев, който до 2016 г. е заемал ръководен пост в Служба „Военно разузнаване“ към министъра на отбраната. Той беше описан от прокуратурата като преподавател по дисциплини с оперативна насоченост към службата, завършил военно образование в България и чужбина, включително разузнавателна школа към руското Главно разузнавателно управление (ГРУ).

Според разследващите ролята на посредник при предаването на информация и пари между него и неназован служител на руското посолство в София е била поета от съпругата на „резидента“ – Галина Илиева. За нея стана известно единствено, че притежава руско и българско гражданство и „се ползва с доверието на руски дипломати“.

Според прокуратурата тук съпругата на "резидента" Иван Илиев е заснета да влиза в руското посолство на 11 януари 2021 г.
Според прокуратурата тук съпругата на "резидента" Иван Илиев е заснета да влиза в руското посолство на 11 януари 2021 г.

Като участник в групата беше посочен и началникът на регистратурата за класифицирана информация в Народното събрание Любомир Медаров, също бивш служител на военното разузнаване.

Останалите трима обвиняеми са действащи служители на Министерството на отбраната (МО). От тях обаче стана известно само името на зам.-началника на бюджетната дирекция в МО полк. Петър Петков, когото Софийският военно-окръжен съд остави зад решетките още в неделя следобяд.

Вторият беше представен като служител на военното разузнаване, „ангажиран с изготянето на информации по линия на противодействие на хибридните заплахи и рискове и от Руската федерация“. Третият също е военен разузнавач и „участник в мисии в състава на български военни контингенти зад граница“.

Кой от последните двама е направил самопризнания и още от миналата седмица е на свобода срещу парична гаранция, няма официална информация.

Какви са обвиненията

Образуваното по случая разследване е за предателство и шпионство. Задържаните са обвинени за издаване на държавна тайна на чужда държава, за което Наказателният кодекс (НК) предвижда от 10 до 20 години, доживотен затвор или дори доживотен затвор без право на замяна.

Конкретните действия на всеки един от обвиняемите, за които са събрани уличаващи доказателства, засега не са известни. Делата, разглеждани от военни магистрати, са засекретени и затова заседанието по мерките за неотклонение на петимата задържани беше закрито.

По думите на главния прокурор Иван Гешев оперативното наблюдение над групата е започнало през септември 2020 г. От видео- и аудиозаписите, прожектирани в петък пред медиите, обаче се вижда, че т.нар. „резидент“ дава инструкции и организира срещи с останалите участници в схемата месеци по-късно. Един от първите записани разговори е от декември 2020 г.

Засега разследващите не са уточнявали дали наблюдението е започнало преди сформирането на групата, нито дали в нея е бил инфилтриран агент под прикритие, който може да е записвал тайните срещи. Най-общо беше обявено, че „резидентът“ Илиев и съпругата му Галина са организирали размяната на информация срещу пари. Дали това се е случвало на територията на руското посолство, от прокуратурата обаче не уточниха еднозначно.

На публикуваните кадри се вижда как жена със скрито лице влиза в сградата на руската дипломатическа мисия в столичния кв. „Изток“, като бяха посочени датата и часът – 11 януари, 10:08 ч. След това същата жена излиза 50 минути по-късно. На друг кадър, датиран от 25 февруари, се вижда само излизане на жена със замъглено лице от същата врата.

Следва аудиозапис от разговор между Илиев и съпругата му в кола, в който той разбира, че „спираме за една година“. Засега разследващите не са уточнявали нито колко класифицирани документа са били компрометирани по тази схема, нито колко време точно е действала тя.

Срещи и инструкции

По-голямата част от останалите кадри и записи представят различни срещи на „резидента“ с участници, които обаче не са идентифицирани по никакъв начин. По време на откъсите от отделни разговори, провеждани в кола, ресторант и на улицата, Илиев дава инструкции как събеседникът му да снима с телефон екрана на служебния си компютър.

Чуват се и реплики, че приоритет са „материали, които засягат тука нашата обстановка, материали, които засягат Русия, Украйна, Нагорни Карабах, т.е. нещо актуално“. Споменават се още Сирия и Близкия Изток.

„И ако има нещо, което да е секретно, можеш да снимаш, за да видят все пак, че имаш достъп до класифицирана информация“, казва в един от записите бившият военен разузнавач Иван Илиев.

Прокуратурата прожектира и кадър, на който се вижда предполагаемият апарат, използван за заснемане на екрана на служебен компютър в служба „Военна информация“. След това беше показано кратко видео на мъж със скрито лице, заснет отгоре, който снима с телефон екрана на компютър.

На друг кадър със заснет екран на мобилен апарат се вижда сниман документ, от чието съдържание е скрито всичко, освен надписът “F-16”. Има и още два видеозаписа, датирани от 6 и 8 януари.

Сред документираните срещи на „резидента“ има и такава с „източник“, която е маркирана с датата 5 декември 2020 г. В долната част на кадъра обаче е отбелязана датата 5 февруари 2021 г. На какво се дължи това разминаване, не беше обяснено.

Обмен и броене на валута

Последната част от представените пред журналистите доказателста по делото, беше фокусирана върху парите, получавани от участниците в шпионската група в замяна на предоставяната от тях информация

„Как предпочиташ – във валута или в български левове? Защото валутата е малко нож с две остриета. Трябва да ходиш да я обръщаш“, казва в един от записите „резидентът“, след което споменава хипотетични суми от 2000 и 3000 лв. „всеки месец“.

Публикуваното от прокуратурата видео завършва с кадри на мъж със скрито лице, който сменя валута в обеменно бюро от 15 януари. Те са последвани от видео на друг мъж, заснет как брои долари от бял хартиен плик пред компютър в „служебното си помещение“.

"Квартален шпионаж"

Два дни след ракритията на прокуратурата, бившият директор на Националната разузнавателна служба Димо Гяуров коментира пред бТВ, че според него става въпрос за „класическа шпионска група за снабдяване с военна, икономическа, стратегическа информация“.

По думите му обаче от прожектираните аудиозаписи се разбира, че „това е квартален шпионаж – изключително ниско оперативно равнище“. Въпреки това Гяуров подчерта, че не бива да се омаловажава този успех на българските служби.

Според бившия военен министър и бивш посланик на България в НАТО Бойко Ноев обаче българските власти, начело с главния прокурор Иван Гешев и премиера Бойко Борисов, използват разкритията за това „предателство“, за да „играят един театър очевидно с техни къде политически, къде лични цели“.

„Каквато и информация да са измъкнали тези предатели, тя не може да се сравни със значението на действията на нашето правителство за изпълнението на руските стратегически интереси в България“, коментира Ноев пред Свободна Европа, посочвайки съвместни енергийни проекти като АЕЦ „Белене“ и „Турски поток“, както и липсата на официална правителствена реакция след отравянето на оръжейния производител Емилиян Гебрев.

"Големият юридически проблем"

Правозащитният адвокат Михаил Екимджиев обръща внимание и на друг аспект. Той определи като „големия юридически проблем“ в този казус факта, че мерките на задържаните бяха разгледани от военни съдии, въпреки че сред обвиняемите има и цивилни.

Екимджиев цитира решение на Европейския съд по правата на човека в Страсбург от ноември 2019 г., с което България беше осъдена именно заради изправянето на цивилен пред военен съд. Тогава европейските магистрати приеха, че това нарушава правото на справедлив съдебен процес по смисъла на Европейската конвенция за правата на човека.

Адвокат Михаил Екимджиев
Адвокат Михаил Екимджиев

„Разбирам, че за г-н Гешев е изключително важно той да има предварителна сигурност, че тези хора ще бъдат задържани под стража, но това не му позволява да ни обрича да плащаме [нови обезщетения] за някакви минути ефирна слава“, коментира адвокатът.

С уговорката, че тезата му се базира единствено на предположение и на анализ на обичайните действия на прокуратурата по подобни дела, Екимджиев заяви още, че „е много вероятно тази група да е била контролирана от агент под прикритие, който да е провокирал обвиняемите към извършване на този махленски шпионаж на дребно“.

„По този начин прокуратурата предизборно би могла да постигне два ефекта. Първо, заблуждава обществото, че се прави нещо грандиозно срещу значими шпиони. От друга страна, никой не се съмнява, че в България действа руска шпионска мрежа, но тя остава незасегната, а публичното внимание се насочва към тези махленски шпиони.“

Макар че разкритията за шпионската група бяха последвани от изгонването на поредните двама руски дипломати от София в понеделник, премиерът Борисов още на следващия ден демонстрира желание за „открит и взаимноизгоден диалог с Руската федерация“.

Във вторник той се срещна с руската посланичка Елеонора Митрофанова, чиито мандат започна през февруари. Според официалното съобщение от разговора им двамата са декларирали желание да развиват отношенията между двете страни „в дух на добронамереност и прагматичност“.

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.

Facebook форум

Най-ново видео

"Водна криза" в Турция
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:56 0:00
XS
SM
MD
LG