Държавата, в лицето на Националната агенция за приходите (НАП), е отписала задължения за 10 млрд. лева от 2017 г. до 2020 г. Причината е изтичането на десетгодишният давностен срок. Отделно има 9,9 милиарда лева вземания в НАП, които са трудно събираеми. Това съобщи служебният министър на финансите Асен Василев в петък след проведана проверка на данъчната агенция.
По думите на Василев целта е да се подобри работата на приходните агенции, за да има повече приходи в бюджета. Той иска и да се подобри начинът на работа на приходните агенции, за да се "пресече течът в бюджета от 2 - 3 милиарда лева на година".
"Ако в по-ускорен порядък започнат да се събират приходи, не би се налагало да се емитира нов държавен дълг", каза още Василев.
Служебният министър изрази притеснения, че финансовата система оставя възможност да се трупат огромни дефицити.
"Било то чрез измами, било то чрез избягвания на плащания", каза Василев.
Министърът на финансите в служебното правителство Асен Василев съобщи на пресконференция, че проверка на НАП е установила, че има силна концентрация на фирмите, получили публични средства.
През 2020 година държавата е дала на бизнеса 15,8 млрд. лева, от които 3.7 млрд. лева са платени на седем фирми. Тази година за четири месеца три фирми са получили 1,3 млрд. лева, съобщи министърът.
Работи се фирмите, които разходват публичен ресурс, да правят това публично, каза министър Василев.
Преди няколко дни министърът на икономиката Кирил Петков съобщи, че само 8 фирми са получили кредити за почти 1 млрд. лева от Българската банка за развитие.
Преди изборите на 11 юли ще бъде сформирана "голяма лява коалиция". Това каза председателят на БСП Корнелия Нинова на пресконференция в петък.
Тя каза, че партията е потърсила диалог за обединение вляво и провеждане на политиката на отваряне на ветрилото и към ляво-център. Разговорите са започнали преди 2-3 седмици, а от утре започва подписване на споразумения.
"В най-голяма степен на готовност сме с АБВ, "Движение 21" и "Нормална държава" на Георги Кадиев", каза още лидерът на БСП.
Лявата коалиция ще участва на изборите във формата "БСП за България" и ще се запазят досегашните партньори, уточни Нинова. Движението ще бъде регистрирано на 26 май.
ВМРО, НФСБ и "Воля" подписаха политическо споразумение за общо явяване на изборите на 11 юли под името "Българските патриоти - ВМРО, Воля и НФСБ". Трите партии са се договорили лидерите им да не участват в листите - това са Красимир Каракачанов, Валери Симеонов и Веселин Марешки.
Трите партии се ангажират да работят за "национално помирение и единство", по-високи доходи, недопускане на ДПС до властта, твърдо отношение към Северна Македония, срещу "еднополовите бракове и джендър идеологията", както и за "премахване на привилегиите за маргиналните цигански общности".
ДПС няма да подкрепи “нито едно коалиционно правителство”. Движението би подкрепило само програмен кабинет. Това каза заместник-председателят на партията Йордан Цонев пред бТВ в четвъртък.
ДПС е променило позицията си от април досега. Веднага след обявявнето на резултата от изборите в началото на април, партията декларира, че е разчела вота на гражданите като желание за промяна. Тогава лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ каза, че движението ще подкрепи правителство, съставено от новите партии (“Има такъв народ”, “Демократична България” и “Изправи се! Мутри, вън!”). От евентуално партньорство бяха изключени ГЕРБ и БСП.
Лидерката на БСП Корнелия Нинова е поканила на среща други леви парии за преговори за създаване на широка лява коалиция за изборите на 11 юли.
Лидерът на партия КОД Петър Москов каза, че е водил разговори с ВМРО за съвместно явяване на изборите. Той изключи възможността да влезе в общ съюз с "Атака" и "Воля", и добави, че формацията му ще се оттегли от преговорите, ако двете сили също бъдат привлечени към тях.
Пред бТВ Москов каза, че няма как КОД да бъде заедно с партии, които искат България да излезе от НАТО и Европейския съюз.
Съпредседателят на "Демократична България" Атанас Атанасов смята, че пред МВР стоят поне две задачи - да бъдат освободени почти всички областни директори и да се провери използването на специални разузнавателни средства (СРС) в последните три месеца от дирекция „Вътрешна сигурност“.
Пред Свободна Европа Атанасов каза, че има информация за 32-ма опозиционни политици, които са били подслушвани.
Пред журналисти президентът на Румен Радев заяви, че шефовете на служби като НСО и ДАТО не работят с него и не са предоставяли еднакъв обем от информация, какъвто е бил предоставян на бившия министър-председател Бойко Борисов.
“Абдикацията от отговорност към националната сигурност в предизвикателни за България етапи от шефовете на тези служби е ясен знак, че верността им е била и е към Борисов, а не към България”, каза Радев.
Президентът подчерта, че инструкциите към служебното правителството са били за честност, прозрачност, но и нулева толерантност към корупцията, престъпността и купения вот. Според него най-важният резултат от действията на правителството е даването на пример, но също и работа за реалното разделение на властите.
Служебното правителство освободи всички областни управители и назначи нови.
Ръководителите на ДАНС и разузнаването – Димитър Георгиев и Атанас Атанасов, които бяха излезли в неплатен отпуск от 7 май до 6 септември, все пак са се появили в сградата на Министерския съвет (МС) в сряда, но служебният премиер Стефан Янев е отказал да ги приеме. Това обяви говорителят на кабинета Антон Кутев, определяйки случващото се като "интересна драматургия".
В началото на седмицата служебният вицепремиер и вътрешен министър Бойко Рашков съобщи, че службите "са се самообезглавили", тъй като ръководителите им са излезли в дълъг неплатен отпуск, за да не могат да бъдат отстранени.
"Бяха поканени още миналата седмица на среща с премиера и не се отзоваха", потвърди Кутев думите на Рашков с уточнението, че премиерът не е могъл да ги приеме в сряда, тъй като е бил зает заради провеждането на редовното заседание на служебния кабинет. Попитан дали появата на Георгиев и Атанасов в МС означава, че са прекратили отпуските си, той заяви, че няма такава информация, но вероятно е така.
„Галъп интернешънъл болкан“ публикува данни от изследване „лице в лице“ с таблети, проведено между 7 и 14 май, сред 812 пълнолетни българи.
Ако изборите бяха днес, онези, които се очаква да гласуват със сигурност, биха гласували така: ГЕРБ биха разчитали на 22,8% от гласовете. „Има такъв народ“ би разчитала на 20,1%, БСП – на 16,1%, „Демократична България“ – 11,6%, ДПС – 11,2% и „Изправи се! Мутри, вън!“ – 5,6%,
ВМРО – 3,1%, партията на Васил Божков с 2,8%, „Възраждане“ – с 2,6%, „Воля“ – 1,4%. Общо, 2,7% са за други партии, които имат под процент заявена електорална подкрепа.
Централната избирателна комисия (ЦИК) одобри първоначалния списък с над 500 места извън България, където ще има секции за изборите на 11 юли. Това са местата, където в последните 5 години е имало образувана поне избирателна секция, в която са гласували не по-малко от 100 избиратели.
Ръководителят на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) Георги Хаджиев е свален от поста, съобщи в сряда служебният вътрешен министър Бойко Рашков пред журналисти в Пловдив. Той мотивира поредната кадрова смяна в министерството с допуснатото полицейско насилие по време на антиправителствените протести през миналата година. Със същия мотив беше освободен и главният секретар на МВР Ивайло Иванов.
Георги Хаджиев оглави СДВР в края на 2018 г., след като дотогавашният ѝ директор Ивайло Иванов беше повишен на най-висшия професионален пост в полицията. След сблъсъците между протестиращи и униформени на 2 септември 2020 г., завършили с десетки пострадали и арестувани, Хаджиев оправда действията на подчинените си с обяснението, че срещу тях "не бяха изправени мирно протестиращи, а криминало проявени и ултраси от провинцията".
Рашков анонсира още предстоящи рокади в ръководството на министерството в страната, но не конкретизира кого има предвид. Той посети Пловдив във връзка с операция по задържането на 15-има души, сред които по думите му са няколко полицаи и началникът на местното Трето РПУ Самуил Хаджиев.
Служебният правосъден министър Янаки Стоилов започва мащабни проверки по всички направления в Министерството на правосъдието. Ще бъдат ревизирани Агенцията по вписванията, Търговския регистър, дирекцията за българското гражданство и регистъра на особените залози. Наред с това ще бъдат проверявани и обществените поръчки, направени от правосъдното министерство в последните няколко години.
Стоилов подчерта, че очаква резултатите от тоталната ревизия до края на месеца.
Министърът на правосъдието каза още, заради сведенията от страна на агробизнесмена Светослав Илчовски, че съществуват клипове с насилие над затворници, е направена проверка в министерството. Във ведомството не са постъпвали сигнали за издевателства в арестите, но е наредена проверка за последните четири години.
Премиерът Стефан Янев вика на среща шефовете на службите за сигурност, които са в неплатен отпуск до началото на месец септември. Очаква се срещата за прекратяване на почивките им да се проведе във вторник или сряда, стана ясно от интервю на служебния вътрешен министър Бойко Рашков пред БНР.
От справка, изпратена преди ден от вътрешното министерство, стана ясно, че ръководителите на Държавна агенция “Национална сигурност” и Държавна агенция “Разузнаване” Димитър Георгиев и Атанас Атанасов ползват дълъг неплатен отпуск. А в кратка почивка до 21 май е шефът на Държавта агенция “Технически операции” Цветан Китов. Китов е и единственият, който до момента се е отзовал на поканата за среща със служебния премиер.
Временната комисия по ревизията на държавните харчове в 45-oто Народно събране е изпратила 22 сигнала до прокуратурата, става ясно от съобщение на държавното обвинение.
Сред документите, подбрани от бившия депутат и председател на комисията Мая Манолова, има сигнали за разпределение злоупотреби с европейски средства, твърдения за корупция в МВР, Министерството на отбраната, Държавен фонд “Земеделие”, Държавния резрев и други.
От съобщението става ясно още, че на прокуратурата са изпратени данни от журналистически разследвания за строежа на “Турски поток”, както и за разпределянето на средства от Българската банка за развитие (ББР).
Бившият депутат от ДПС Делян Пеевски никога не е получавал кредити от Българската банка за развитие (ББР) нито лично, нито като собственик на фирма. Това заяви зам.-председателят на партията Йордан Цонев пред Нова телевизия във вторник.
Министерството на икономиката официално обяви, че осем компании са получили близо 1 млрд. лв. от ББР, а над 500 млн. лв. са отишли към фирми, които са индиректно свързани с Пеевски.
По този повод Цонев призова служебния икономически министър Кирил Петков да изнесе конкретни факти, ако разполага с такива, "иначе излиза "една жена каза на пазара", нека да бъдем сериозни".
Министерството на икономиката публикува списък с осемте фирми, които са получили най-големите кредити от Българската банка за развитие.
До края на седмицата ще започне работа Комисията за прозрачност и контрол на публичните средства в ББР, съобщи министерството. Целта на комисията е да провери дали отпуснатите кредити над 1 млн. лева съответстват на закона и устава на банката.
Късно в понеделник пресслужбата на Министерския съвет разпространи информация за отпуските на ръководителите на специални служби.
"Председателят на Държавна агенция „Разузнаване“ Атанас Атанасов е в неплатен отпуск от 7 май 2021 г. до 5 септември 2021 г. включително. Председателят на ДАНС Димитър Георгиев е в неплатен отпуск от 7 май 2021 г. до 6 септември 2021 г. включително. Председателят на Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО) Цветан Китов е в платен отпуск за обучение – от 5 май 2021 г. до 21 май 2021 г. включително", се казва в съобщението.
Бившият главен секретар на МВР Ивайло Иванов каза, че е научил от медиите за уволнението си.
Според него освобождаването му е политическо. Иванов отхвърли твърденията за полицейско насилие по време на протестите миналата година, както и изнесените от служебния вътрешен министър Бойко Рашков данни за полицейски чадър над купувачите на гласове.