Връзки за достъпност

Извънредни новини

Новата борба с корупцията ще е без Цацаров. Какво планира бъдещата коалиция


Сотир Цацаров в Народното събрание по време на избора му за председател на КПКОНПИ, 11 декември 2019 г.

Година и половина след началото на протестите срещу корупцията по високите етажи на властта и безконтролността на главния прокурор, на път е редовно правителство, което си обещава реформи именно в тази посока.

Първата неотложна стъпка на бъдещата коалиция ще се фокусира върху антикорупционната комисия, стана ясно от официалните изявления на "Продължаваме промяната" (ПП).

Тази реформа ще засегне една ключова за Брюксел институция с дълго име – Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ).

В момента тя се оглавява от бившия главен прокурор Сотир Цацаров, чиято фигура през годините беше натоварена с немалко съмнения за обвързаности с ГЕРБ.

Неговият предшественик Пламен Георгиев също се радваше на личното благоразположение на бившия премиер Бойко Борисов и последователно беше налаган от бившите управляващи за висши постове в изпълнителната власт. Докато най-накрая не го пратиха като консул във Валенсия след разразил се скандал около луксозния му апартамент.

На този фон начинът, по който беше създадена КПКОНПИ, а след това продължи да функционира, също провокира множество критики и съмнения, че големите ѝ правомощия се ползват по-скоро като бухалка срещу неудобни на бившата власт, отколкото за истинска борба с корупцията.

Разделяне и разследващи функции

Според неофициална информация на Свободна Европа първата стъпка, която планира бъдещото управляващо мнозинство в парламента е да приеме законова промяна за разделяне на антикорупционната комисия на две. Именно тази стъпка ще наложи предсрочно прекратяване на мандата на Цацаров.

Едната част би трябвало да остане с основна функция – борба с корупцията, като ѝ се добавят разследващи правомощия, така че сама да може да извършва разследвания и да събира доказателства, годни за съда.

Подобна промяна до известна степен би дублирала функциите на пркуратурата по корупционни дела, но очевидно идеята е комисията да бъде независима от държавното обвинение по казуси, засягащи висшите етажи на властта.

Друга мярка е въвеждане на възможност този орган да може да обжалва откази на прокуратурата за образуване на досъдебни производства по негови сигнали.

Другата част от настоящата КПКОНПИ пък би трябвало да се занимава само с отнемане на незаконно придобито имущество. Дейност, на която настоящото ѝ ръководство осезаемо набляга в опита си да демонстрира ефективност.

Ние се стремим да постигнем една ефективна антикорупционна комисия, която разследва абсолютно всички видни политически личности.
Лена Бориславова, ПП

„Ние се стремим да постигнем една ефективна антикорупционна комисия, която разследва абсолютно всички видни политически личности, независимо кой ги е излъчил. Ако престъпят принципите за законност и на правовата държава, ще бъдат разследвани“, аргументира въпросните идеи депутатката от ПП Лена Бориславова в началото на седмицата пред Нова телевизия.

Колегата ѝ Никола Минчев, който беше избран за председател на 47-ото Народно събрание, също анонсира, че реформата на КПКОНПИ ще бъде първата стъпка от цялостната съдебна реформа, обсъждана от бъдещите коалиционни партньори.

„На първо място минаваме през антикорупционната комисия, защото там също има голям чадър над корупционни проблеми в България“, заяви той през уикенда пред бТВ.

Как беше зачената КПКОНПИ

Съмненията, че антикорупционната комисия може да бъде използвана като бухалка бяха изтъквани от парламентарната опоазиция още при приемането на първоначалното законодателство за гражданската конфискация в първия управленски мандат на ГЕРБ (2009-2013).

То беше прокарано по настояване на Европейската комисия с надеждата, че ще подобри резултатите в борбата с организираната престъпност. Тогава новата комисия с по-кратката абривиетура КОНПИ се занимаваше само с отнемане на незаконно придобито имущество, а противодействието на корупцията беше оставено на аналитично звено със спорна ефективност към Министерския съвет, наречено БОРКОР.

В началото на третия мандат на ГЕРБ (2017-2021) обаче беше предприета нова реформа в опит пред европейските партньори на България да бъде демонстрирана политическа воля за противодействие на корупцията по високите етажи на властта.

През март 2018 г. в КПКОНПИ бяха обединени дотогавашната комисия за конфискация, бившата комисия по конфликт на интереси, антикорупционното звено в ДАНС, отделът за имуществените декларации на властта в Сметната палата и БОРКОР.

Близо четири години по-късно обаче България все още не може да се похвали с уличен и осъден държавник на най-високо ниво, въпреки че страната неизменно е на дъното на Европейския съюз във всички международни класации и индекси по усещане за корупция.

Скандали на върха на комисията

На този фон още в началото на своето съществуване антикорупционната комисия беше натоварена със съмненията, че едва ли ще тръгне срещу някого от своите създатели от ГЕРБ.

Още повече, че тогавашната управляваща партия назначи на ръководния пост в КПКОНПИ бившия прокурор Пламен Георгиев, известен с това, че отказа да образува разследване срещу Борисов по известния случай „Ало, Ваньо“. В него запис на телефонен разговор уличаваше бившия премиер в директен натиск над митниците по повод проверка в пивоварна.

Година след назначението си, Георгиев се забърка и в скандал заради семейното си жилище в София, към което се оказа, че има огромна недекларирана от него тераса.

След като той беше изпратен във Валенсия с решение на третия кабинет „Борисов“, мястото му беше заето от Цацаров, избран с гласовете на ГЕРБ и тогавашните им коалиционни партньори от „Обединени патриоти“.

Назначението му беше белязано от пълна липса на желание от страна на депутатите от управляващото мнозинство да направят преглед на ефективността на прокуратурата срещу корупцията под негово ръководство.

Освен с бързата проверка на случая с евтините имоти на властта „Апартаментгейт“, завършила със заключение за липса на конфликт на интереси“, престоят на Цацаров начело на КПКОНПИ ще остане в историята и с необяснимото „стопяване“ на рекордния иск на комисията срещу семейството на Цветан Василев.

През лятото на 2020 г. КПКОНПИ сама се отказа да търси по делото за конфискация срещу бившия мажоритарен собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) 356 млн. лв., но Цацаров така и не обясни този ход. Остана само съмнението, че той беше свързан с факта, че това се случи в навечерието на последната сделка за за най-големия български телеком БТК.

Успехи основно в запорите

Иначе, и предишното, и настоящото ръководство на КПКОНПИ винаги са се хвалили с общата стойност на запорираното от тях имущество. По-рядко – с фактически отнеманото с влезли в сила съдебни решения, тъй като там стойностите са в пъти по-малки.

За сравнение през 2020 г. антикорупционната комисия е внесла искове за отнемане на имущество за общо над 471 млн. лв. като през същата година съдът е уважил претенции на КПКОНПИ за общо над 12.1 млн. лв.

През първите шест месеца от тази година пък органът е предявил претенции към имущество на обща стойност за над 397 млн. лв., докато в този период съдът е уважил негови искове за общо над 3.8 млн. лв.

На този фон КПКОНПИ отчита, че през 2018, 2019 и 2020 г. е поискала от съда да отнеме имущество за общо над 1.6 млрд. лв., а той е запорирал такова за общо над 1.03 млрд. лв. Комисията обаче не съобщава каква е общата стойност на отнетото имущество през този период.

Липсва и статистика на колко общо възлизат всички обезщетения, които КПКОНПИ е била осъдена да заплати по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди заради незаконни нейни производства.

По-рано през тази година в. „Сега“ уличи Цацаров, че занижава тази статистика в официалния отчет на институцията си пред Народното събрание. Вестникът наскоро съобщи и за случай, в който комисията сама се отказала да жали обезщетение за над четвърт милион лева.

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е журналист в Свободна Европа от 2019 година. Има над 15 години опит като съдебно-криминален репортер. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които БТА, "Сега" и "Медиапул".

Facebook форум

XS
SM
MD
LG