Връзки за достъпност

Извънредни новини

Къде са парите за "Хемус"? Искат ли прокуратурата и МВР обвиняемият да "пропее"


Борислав Колев е обвинен за пране на 54 млн. лв. от парите, платени авансово за строежа на магистрала "Хемус"

Държавата превежда десетки милиони на фирми, за да построят път. Тези пари веднага са прехвърлени към няколко "кухи" фирми, а много скоро след това са изтеглени в брой и занесени на един човек. Така бившият данъчен Борислав Колев се е озовал с 54 млн. в брой. Той е арестуван и обвинен в пране на пари.

Това знаем досега от тази история. Никой не казва обаче къде са парите. Вместо това по време на разследването възниква конфликт между прокуратурата и полицаите за това как трябва да подходят към единствения обвиняем по случая, така че той да бъде стимулиран да осветли цялата схема - т.е. сам ли е бил Колев, имало ли е политическа протекция, колко високо е стигала и т.н.

Накрая прокуратурата публично обвинява полицаите в незаконен натиск и образува досъдебно производство за престъпление срещу правосъдието. От МВР пък контрират, че държавното обвинение пречи да бъдат разкрити най-високите нива в схемата.

Така звучи накратко нашумелият в последните дни сюжет около разкритията за отклонени десетки милиони левове от авансовите плащания, направени от последния кабинет на Бойко Борисов (2017-2021) към мрежа от фирми за изграждането на магистрала "Хемус".

От едната страна стои главният прокурор Иван Гешев, който твърди, че между двете институции има "война", която е в интерес единствено на престъпността, а от другата е вътрешният министър Бойко Рашков, който отговаря, че Гешев изпълнява "политическа поръчка" на бившите управляващи.

Историята се развива на фона на встъпването в длъжност на новото коалиционно правителство, сред чиито основни приоритети е ефективната борба с корупцията, реформата на прокуратурата и оставката на главния прокурор. То беше формирано от политическите опоненти на ГЕРБ – "Продължаваме промяната", БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България".

Как започна разплитането

Довършването на магистрала "Хемус" беше сред стратегическите цели на ГЕРБ и лично на Борисов. Строежът се изпълнява по два договора между Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) и държавното дружество "Автомагистрали" по т.нар. процедура "ин хаус" – директно възлагане без конкурс.

По закон тези договори не позволяват наемане на частни подизпълнители, но Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) вече неведнъж обяви, че всъщност "Автомагистрали" е наемало техника заедно с персонал от частни фирми.

През есента МВР започна разследване по случая и впоследствие обяви, че за довършващите се шест участъка от магистралата държавата е платила авансово стотици милиони левове, част от които са достигнали до мрежа от "кухи фирми" и са изчезнали. Беше изнесена информация за изтеглени от банка 60 млн. лв., които са отнесени "в сакове и чували". Бяха предприети серия полицейски акции в АПИ, "Автомагистрали", частни строителни фирми, за кратко бяха задържани 14 души.

Преди седмица се стигна и до ареста на бившия данъчен служител и настоящ съдия по футзал Борислав Колев, който беше обвинен от Софийската градска прокуратура (СГП) за пране на 54 млн. лв. От официалното съобщение на СГП стана ясно, че той е участвал в създаването на "мрежа от фирми, като набирал и мотивирал различни лица да станат фиктивни управители на тези фирми, по сметките на които били преведени част от парите, предназначени за лот 5 от АМ "Хемус".

Прокурори говорят в неделя

Последната фаза от развитието на този сюжет съвпадна с представянето на новия състав на Министерския съвет в събота. Тогава Рашков коментира в кулоарите на парламента, че по разследването на "Хемус" се работи ефективно и в момента, което според него "ще доведе до някои промени в бъдеще" и "тези промени ще се отнасят включително за състава на някои парламентарни групи".

Той не уточни коя конкретна парламентарна сила има предвид. Преди това обаче Рашков е допускал, че партия ГЕРБ е използвала авансовите плащания по "Хемус" дори за купуване на гласове. Затова изглежда очевидно, че е визирал именно нея.

Ден по-късно прокуратурата даде два последователни брифинга. На първия говорителката на Софийската градска прокуратура Десислава Петрова обяви, че колегите ѝ, наблюдаващи делото срещу Колев, са станали обект на "безпрецедентен натиск" от МВР. На втория Иван Гешев добави, че става въпрос за "невероятно незаконен натиск срещу магистрати да извършват престъпление срещу правосъдието".

Същия ден стана ясно, че Софийската районна прокуратура е образувала разследване за склоняване на прокурори да нарушат "свое служебно задължение във връзка с правораздаването". По този повод веднага бяха привикани на разпит служители от Главната дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП).

Междувременно Бойко Рашков коментира пред БНР, че Гешев и подчинените му преекспонират "професионални спорове" и така бавят хода на разследването за "Хемус", "защото този ход ще доведе до отговорни фактори в управлението на страната до април тази година".

"Много е жалко, че нашата прокуратура отново, най-вероятно, изпълни една политическа поръчка", добави той в понеделник, когато беше избран за вътрешен министър в редовното правителство на Кирил Петков.

Какво е станало в събота

Конфликтът, който Гешев нарича "натиск", а Рашков "спор", възниква в събота в сградата на ГДБОП. Тогава разследващи полицаи искат от наблюдаващата прокурорка по делото срещу Борислав Колев да отиде в службата, защото той ще даде обяснения.

Към онзи момент обвиняемият се намира под домашен арест, определен му от Софийския градски съд, и не е давал обяснения за това по чия поръчка е участвал в предполагаемата схема и до кого са стигали парите от "Хемус" над него.

По думите на говорителката на СГП, когато колежката ѝ е отишла при разследващите полицаи, там се е появил Колев заедно с адвоката си. Защитникът е поискал домашният арест на клиента му да не бъде протестиран на втора инстанция, а обвинението му да бъде изменено в по-леко.

Прокурорката обаче е отказала, защото подобно "извънсъдебно споразумение" противоречи на закона, а и смекчаването на обвинението би довело до оправдателна присъда при евентуално дело в съда. След това Колев все пак е бил разпитан, но по думите на Петрова е отказал да даде обяснения, уточнявайки, че е дошъл само заради изричното настояване на адвоката си.

"Впоследствие е била проведена среща с директора на ГДБОП – Калин Стоянов. На тази среща Стоянов с неподходящ тон се обърнал към наблюдаващия прокурор с реплики, които са били в смисъл, че тя слага край на разследването, като отказва да изпълни исканията на защитата, както и че ще ѝ бъде търсена отговорност за това", разказа още говорителката на СГП в неделя.

По-късно същия ден Стоянов обясни пред медиите, че "по никакъв повод и по никакъв начин" не е оказвал натиск върху прокуратурата.

"Поводът, по който беше проведена срещата в ГДБОП вчера, е това, че работещите по случая служители ми докладваха, че за втори пореден път в рамките на три-четири дни не може да се разпита лице по делото, което е готово да разкаже цялата схема и най-вече кой, по какъв начин и къде е предал изтеглените от банката 54 млн. лв. за строителството на лот от магистрала "Хемус", каза шефът на службата.

По думите му той просто е изказал "лично мнение" как би постъпил, ако беше прокурор, "а именно, че бих направил всичко необходимо за човека, който е готов да разкаже за разплитането на цялата схема".

"Два пъти правим опит обвиняемият да бъде разпитан и два пъти не успяваме. За да си вършим работата, ставаме и лични шофьори на прокурорите, защото някои не знаят къде се намира ГДБОП. Идеята на разследването е да стигне до най-високите нива на престъпност", добави началникът на сектора за разследване на икономически престъпления в ГДБОП Александър Анастасов.

Кой не познава закона

Преди ден зам.-главният прокурор и директор на Националната следствена служба Борислав Сарафов коментира по този повод пред БНТ, че полицаите от ГДБОП не познават закона и за това са решили, че могат да предложат подобна "сделка" на обвиняемия Колев.

"В рамките на това желание полицаите са поканили прокурорите да дойдат и да удостоверят с присъствието си, че ще облекчат съдбата на обвиняемия, ако даде показания. Това обаче не е възможно. Наказателният кодекс (НК) не позволява договаряне и облекчаване на процесуалната съдба срещу показания, с които се уличават други", добави Сарафов, обобщавайки конфликта като "грешка в комуникацията и непознаване на закона от страна на полицията".

Свободна Европа потърси за коментар адвокат Христо Ботев, който защитава обвинения в пране на пари Борислав Колев. Той не пожела да коментира случая, тъй като по него вече се водят две разследвания.

Други юристи обаче коментираха неофициално, че тук вероятно става въпрос за различен подход към разследването, тъй като по други казуси прокуратурата е променяла качеството на обвиняеми, защото те са свидетелствали в полза на обвинителната теза.

Такъв пример е делото за източването на Корпоративна търговска банка (КТБ), чийто бивш изпълнителен директор Орлин Русев първо беше сред обвиняемите, но впоследствие делото срещу него беше прекратено и той стана свидетел на прокуратурата.

Друг подобен пример беше делото срещу т.нар. банда за отвличания "Наглите". По това дело прокуратурата ползва като защитен свидетел Валентин Михайлов-Ихтиманския, който беше уличен като участник в няколко отвличания, но не получи обвинения, защото свидетелства в полза на обвинителната теза по делото срещу останалите членове на групата.

Формално българското законодателство действително не дава възможност на уличен в престъпление да не бъде търсена наказателна отговорност, но на практика това се е случвало неведнъж.

Причината се крие в обстоятелството, че само прокуратурата може да прецени кога има достатъчно доказателства за обвинение. Така, ако наблюдаващият прокурор сметне, че даден заподозрян може да даде ценни показания срещу друг заподозрян, обвинение може да бъде повдигнато само на единия.

"Всеки случай е сам за себе си"

Свободна Европа потърси за коментар говорителката на СГП Десислава Петрова, която подобно на Сарафов заяви, че "нашето право не позволява на прокуратурата да прави преценка да повдигне или не обвинения, когато има доказателства за това, независимо от желанието на лицето, срещу което са събрани тези доказателства, да съдейства на разследването".

На въпрос защо тогава това все пак се случва като по делото "КТБ", което в миналото беше наблюдавано лично от Иван Гешев, тя обаче отказа да коментира. По думите ѝ "всеки случай е сам за себе си и дори да се води по един и същи текст на НК, всяка случка е различна и за всяка се събират съответните доказателства".

"Няма как да знам каква е била конкретната случка, няма как да знам какви доказателствата са били събрани, по какъв ред са били събрани, защото това също има значение", заяви тя по повод казуса с Орлин Русев.

Помолена да отговори на критиките от МВР, че с брифинга си в неделя е разкрила тактиката на разследване по случая "Хемус", Петрова заяви:

"Ако има някаква тактика, която е различна от тази, която се съгласува между разследващите органи и наблюдаващите прокурори, не е лошо ние да знаем за нея. Явно не сме били уведомени."

Засега остава неясно какво точно е поискала защитата на Борислав Колев, защото от прокуратурата не разкриват за каква промяна на обвинението е настоявал негоя адвокат. Не е известно и какво би разкрил обвиняемият за пране на пари от строежа на "Хемус", защото засега прокуратурата очевидно не смята да прилага подхода, познат от други знакови дела.

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е журналист в Свободна Европа от 2019 година. Има над 15 години опит като съдебно-криминален репортер. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които БТА, "Сега" и "Медиапул".

Facebook форум

XS
SM
MD
LG