Връзки за достъпност

Извънредни новини

Как Русия се опитва да изтъргува санкциите срещу ядрената сделка с Иран


Млада жена преминава крей стена, на която е изобразен флагът на Иран в Техеран. От една година ислямската република е в напреднали преговори за възстановяването на ядрената сделка, което да позволи облекчаването на икономическите санкции, които ѝ бяха наложени.

Иран има много петрол и газ, но санкциите затрудняват износа. Сега САЩ са готови да се върнат в сделката, която ограничава ядрената програма на Техеран в замяна на облекчаване на санкциите. И когато сделката е почти готова, Русия решава да постави нови условия.

Още с встъпването в длъжност на Джо Байдън една от първите задачи на Държавния департамент беше САЩ да се върнат на масата на преговорите за възстановяване на ядрената сделка с Иран от 2015 г. Вашингтон напусна споразумението по времето на Доналд Тръмп и наложи тежки санкции на Техеран. Тогава американско-иранските отношения достигнаха една от най-ниските си точки, а дори се говореше и за война.

От началото на 2021 г. нещата се промениха. До преди дни, след близо година на тежки преговори, световните сили бяха на ръба на договорка с Иран. В последния момент обаче Русия, която е една от страните по сделката, заплаши да постави край на надеждите за постигане на съгласие с ислямската република. Това се случи защото Москва намеси темата за международните санкции.

Кремъл поиска гаранции, че санкциите заради инвазията в Украйна няма да повлияят на търговията с Иран.

По-конкретно, Кремъл поиска гаранции от Вашингтон, че санкциите на Запада заради инвазията в Украйна няма да повлияят на търговията и сътрудничеството по военни проекти с Иран. Или поне посочи такъв претекст.

Съвместният всеобхватен план за действие, известен като ядрената сделка с Иран, предвижда Техеран да ограничи ядрената си програма, а в замяна да получи облекчение по търговските санкции. В сделката участват САЩ, Иран, ЕС, Русия, Китай, Великобритания, Франция и Германия. Интересът към тази сделка е заради големите залежи на Иран от петрол и газ.

САЩ определиха новите искания на Русия като „неуместни“. Франция, която е друга от страните, подписали първата сделка, предупреди, че исканията на Москва могат да прекратят всички надежди за постигане на консенсус.

Действията на Кремъл бяха посрещнати с изненада и гняв и от Техеран. Външният министър на Иран Хюсейн Амир-Абдула каза пред местни депутати, че Иран няма да позволи интересите на страната да бъдат подкопавани заради „чужди цели“. В речта си той не назова изрично Русия.

Във вторник Амир-Абдула се срещна с външния министър на Русия Сергей Лавров в Москва. Двете страни обявиха, че новите искания на Кремъл не би трябвало да повлияят на преговорите по ядрената сделка.

Според мненията на експерти, обаче, исканията на Москва могат да затруднят, а в крайна сметка и да зачеркнат резултата от тежките преговори, които Иран проведе със световните сили. Ако това се случи, Техеран може да продължи да разработва ядрената си програма. Това вероятно ще доведе и до допълнителни санкции срещу ислямската република.

След няколко ескалации, замразявания на разговорите и отправяне на ултиматуми, страните се върнаха на масата на преговорите през април 2021 г., като САЩ участваше индиректно в тях. Джо Байдън неколкократно заяви, че е готов да върне САЩ като страна по сделката, но само при условие, че Иран се върне към пълно спазване на договореностите.

Но тогава започна войната в Украйна.

Напрежението в региона на Близкия изток се повиши допълнително, след като на 13 март Иран изстреля десетки балистични ракети срещу град Ербил в Иракски Кюрдистан. Според вътрешното министерство на Кюрдистан целта на атаката е била новата сграда на консулството на САЩ в града и жилищния район, в който то се намира. Отговорност за атаката поеха от Революционната гвардия на Иран.

Какъв е интересът на Русия

Поставянето на условия, свързани с войната в Украйна, за осъществяване на сделката с Иран от страна на Русия, изглежда като опит за обрат в преговорите. Обрат, от който най-много може да загуби Техеран. От друга страна Москва изглежда вече няма интерес да съживи сделката, която може да позволи на богатата на петрол ислямска република да поднови износа си, с което глобалните цени на суровината да паднат значително. Това пък не е в интерес на Москва.

Това вижда в действията на Русия директорът на иранския проект в International Crisis Group Али Ваез.

Връщането на Иран на петролния пазар не е в полза на Кремъл.
Али Ваез, International Crisis Group

„Нито връщането на Иран на петролния пазар, нито мирното разрешаване на част от страховете на Запада за Близкия изток, са в полза на Кремъл“, каза Ваез пред Свободна Европа.

„Лидерите на Техеран се срещат с добре известната мисъл, че най-често нож в гърба ти забиват тези, за които мислиш, че ти пазят гърба“, казва още той.

Моментът, в който Русия преобърна мнението си, е това, което най-ясно показва намеренията на Москва. Всичко се случи точно в разгара на налагането на тежки санкции заради инвазията в Украйна.

На 5 март външният министър на Русия Сергей Лавров каза, че страната му иска писмени гаранции за това, че санкциите, „наложени от САЩ, няма по никакъв начин да навредят на правото ни на свободна, пълноправна търговия, икономически и инвестиционни дейности, както и за военно-техническото сътрудничество с Иран“.

Снимка от един от рундовете по преговорите по ядрената сделка, който се проведе през декември месец във Виена, Австрия
Снимка от един от рундовете по преговорите по ядрената сделка, който се проведе през декември месец във Виена, Австрия

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен отхвърли исканията на Кремъл само ден по-късно и подчерта, че наложените санкции нямат нищо общо с ядрената сделка с Иран.

„Коментарите на Лавров показват, че Русия преследва нещо много по-голямо. Не виждам как САЩ ще отпуснат толкова много санкциите срещу Москва, дори това да застраши подновяването на ядрената сделка“, каза пред Свободна Европа Ерик Брюър, главен директор в базирания във Вашингтон мозъчен тръст Nuclear Threat Initiative.

Той добави, че САЩ и Русия са успявали да си сътрудничат в подобни ситуации в миналото, дори когато напрежението отново е било високо, но по всичко личи, че исканията на Русия целят най-вече да „провалят преговорите“.

Какво ще направи Иран

В тази ситуация Иран е страната, която е поставена пред много тежък избор. От една страна подкрепата за Москва може да означава прекратяване на преговорите и тежки икономически и дипломатически последици. От друга, подкрепа за Запада може да означава загуба на връзката със съюзник в лицето на Кремъл.

Това вижда Вали Наср, който преподава международни отношения в Близкия Изток в университета Джон Хопкинс.

„Иран ще трябва да реши колко важно е споразумението за националния ѝ интерес и дали ще позволи преговорите, върху които са изградени финансовата и външната политика на страната, да бъдат взети за заложник от Русия“, каза пред Свободна Европа Наср, който беше съветник в администрацията на Барак Обама.

По думите му, възможно е решение на Техеран за отхвърляне на Москва.

„Ядреният въпрос в сделката е в ръцете на Иран. Санкциите са в ръцете на САЩ и Европа. Единственият коз в ръката на Русия е да предотврати постигане на сделка“, казва още Наср.

Според Ерик Брюър останалите страни по сделката ще се опитат да намерят начин да заменят ролята на Русия в нея. За това обаче е необходимо повече време, което в момента не е налично, а без съгласие между САЩ, Европа и Русия, подновяването на сделката изглежда много сложно за осъществяване.

  • 16x9 Image

    Николай Лавчиев

    Николай Лавчиев е журналист в Свободна Европа от 2019 година. Учил е социология, журналистика и спортен мениджмънт. Интересува се от международна политика, енергетика и промените в съвременните общества.

Facebook форум

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG