През последните близо двайсет дни Западът призовава Китай да посредничи за прекратяване на огъня в Украйна. И макар че азиатската страна не даваше признаци, че иска да го направи, миналия вторник президентът Си Дзинпин направи първата крачка към дипломатическа намеса.
Това стана на конферентна видеосреща с френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц. Президентът Си определи ситуацията като тревожна и призова за "максимална сдържаност" и за съвместна подкрепа от трите държави за мирни преговори между Украйна и Русия.
Тази позиция се стори обнадеждаваща на много хора. Въпреки това, ако разгледаме официалните позиции на Китай до момента, се вижда, че всяка следваща противоречи на предишната. В същото време медийната среда в Китай клони значително повече към подкрепа на една страна - руската.
Това повдига редица въпроси на Запад, най-важният от които е - каква ще е окончателната роля, която Китай ще изиграе в конфликта.
Хронология на реакциите на Китай:
- 4 февруари - дългогодишното партньорство между Русия и Китай е препотвърдено с изявление за приятелство "без лимити“, Китай подкрепя Русия в искането НАТО да спре да се разширява;
- 24 февруари – започва руската инвазия в Украйна, броени дни след края на Зимните олимпийски игри в Пекин;
- 2 март - Общото събрание на ООН гласува с голямо мнозинство резолюция, с която осъжда Русия за инвазията ѝ в Украйна, и иска Кремъл да спре огъня незабавно. Китай гласува "въздържал се";
- 5 март – украинският външен министър Дмитро Кулеба съобщава, че е разговарял с китайския външен министър и е бил уверéн, че Китай има интерес конфликтът да приключи;
- 7 март - на пресконференция външният китайски министър Ван И казва, че Китай е готов да посредничи за мир, но подчертава, че връзката на Пекин с Москва е "солидна", а възможностите за сътрудничество са широки;
- 8 март - президентът Си Дзинпин казва, че Китай иска да има активна роля в посредничеството в конфликта по време на видеоразговор с френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц;
- 9 март - говорителят на китайското външно министерство Жао Лиян твърди, че действия на НАТО, управлявана от САЩ, са довели напрежението в Украйна до "повратна точка";
- 10 март - външният министър Ван И казва, че Китай се надява войната да спре възможно най-скоро. Това е първият път, в който Китай назовава случващото се в Украйна като война.
Съдейки по събитията от миналата седмица, изглежда сякаш Пекин намеква за солидарност с Украйна. Въпреки това обаче Китай неколкократно е определял санкциите срещу Русия като незаконни, а китайските власти сочат разширяването на НАТО на изток като първопричина за конфликта – теза, която напълно съвпада с руската.
Също така правителствената позиция на Пекин изглежда далеч по-едностранчива на територията на самата страна, съдейки по тезите, които китайските медии лансират.
Руската пропаганда в Китай
От началото на войната стриктната китайска цензура все повече клони към тезите на руската пропаганда. Китайските медии често изпускат детайли, свързани с руските атаки срещу цивилни, и не отразяват осъждането на Москва от страна на международната общност. В същото време в Китай се цитират руски държавни медии, разпространяващи тезите на руските власти, обикновено без да има противопоставяне или проверка на фактите.
На 9 март например официалният вестник на китайските власти "Женмин Жибао" ("Народен ежедневник") публикува видео в местната социална мрежа Уейбо, на което Русия предоставя хуманитарна помощ на украинци в покрайнините на Харков. Вторият по големина украински град е обсаден от руските войски, като според местните власти са били бомбардирани редица жилищни зони от началото на войната.
Друг пример е китайската телевизия Phoenix TV, излъчила няколко репортажа на московския си кореспондент с руски войски извън Мариупол. Става дума за стратегическия пристанищен град, понесъл редица тежки атаки, включително и срещу цивилни. В събота там беше ударена джамия, докато в нея се укриват над 80 души, а президентът Володимир Зеленски и местните власти твърдят, че кметът на града е отвлечен.
Кореспондентът на китайската телевизия говори с цивилни, за които се твърди, че приветстват присъствието на руски сили.
В неотдавнашен материал кореспондентът на китайската телевизия говори с руските войници за тяхното стабилно напредване, както и с цивилни, за които се твърди, че приветстват присъствието на руски сили.
Според Джесика Бранд, директор в изследователския институт Брукингс, част от тази реторика се разпространява на много езици в забранения на територията на Китай Туитър в опит да бъде променен начина, по който останалата част от света вижда САЩ и НАТО.
"Мисля, че целта е да се подкопае меката сила на Щатите, да се урони доверието и привлекателността на либералните институции, както и да се дискредитират свободните медии", казва Бранд пред Би Би Си. По същия начин според нея Пекин "редовно разпространява опорните точки на Кремъл за Украйна", когато това е в негов интерес.
От пропаганда до конспирация
Китай поддържа не само руските версии за военните действия в Украйна, но и конспиративните теории, които разпространява Кремъл. От тях като че ли една се отличава с най-голям обхват на разпространение.
Става дума за предполагаеми опити на Украйна да създаде биологично или ядрено оръжие в американски биолаборатории на своя територия. "Биолабораториите на САЩ в Украйна действително привлякоха много внимание напоследък", каза говорителят на външното министерство Жао във вторник, като по този начин повтори конспиративната теория, на която Кремъл се позовава редовно от години.
"Всички опасни патогени в Украйна сигурно се пазят в тези лаборатории и всички проучвания се направляват от САЩ", добави Жао, като не спомена доказателства. Властите в САЩ и Украйна определиха обвиненията като неоснователни.
Всъщност Украйна, наред с много други държави, разполага с публични здравни лаборатории, в които се проучват опасни заболявания, засягащи хора и животни. За тази цел се изследват патогените, които причиняват въпросните заболявания. Тези изследвания са с цел предпазване, а лабораториите са подпомагани от Световната здравна организация, Европейския съюз и САЩ.
Макар да няма никакви доказателства, че Украйна използва подобни патогени с военна цел, Пекин вече е заел позицията на Москва в тази част от информационната война.
Китай и Тайван
Това е поредна демонстрация на идеологически връзки между Китай и Русия. Техните авторитарни режими еднакво отхвърлят демократичното управление, индивидуалната свобода като висша ценност и икономическата доминация на Запада.
Всички тези прилики породиха опасения, че Китай може да се възползва от ситуацията, за да нападне по подобен начин Тайван, която Пекин смята за своя територия. Той не е признал независимостта ѝ, за разлика от Украйна, която е призната както от Китай, така и от Русия.
Ден преди началото на войната китайското външно министерство за пореден път защити позицията си, като заяви, че "Тайван не е Украйна. Тайван винаги е бил неотменна част от Китай."
САЩ от своя страна имат значителни икономически и геополитически интереси в региона. Това би означавало, че евентуално присъединяване на Тайван към Китай със сила би предизвикало остра реакция от Щатите и възможен тихоокеански конфликт.
За момента обаче Китай се старае да страни от открити военни конфликти и не е предприел конкретни действия.
Препятствие или възможност
Освен от открит конфликт, Пекин страни и от икономически санкции, каквито Западът наложи на Русия.
Именно те са един от водещите фактори, които затрудняват Пекин в заемането на еднозначна позиция в подкрепа на Русия. Китай има силни икономически връзки с Москва, изграждани с десетилетия и утвърдени в изявлението от 4 февруари. Освен противопоставяне на разширяването на НАТО, то обхваща и редица други сфери на сътрудничество, сред които икономиката, енергетиката, астрономията, ваксините против коронавируса.
Пълна икономическа подкрепа за Русия би рискувала бизнеса на Китай с останалия свят. Една от причините е, че населението в Европа и Северна Америка надвишава многократно руското, като това дава много по-широк пазар на Китай - най-големият износител на стоки в света. Също така според експерти основният износ на Русия се състои от гориво и пшеница, които трудно биха компенсирали всички останали стоки, които внася Китай.
