Възможно ли е в едно и също семейство дъщерята да е българка по произход, а родителите ѝ - не? Звучи абсурдно, но се оказва реалност за семейството на Альона Телпиз.
Альона, родителите ѝ и нейните две сестри са гагаузи от Молдова - православни християни, говорещи на турски. Общността е призната за традиционна част от българския народ. Техни общности има в Североизточна България, но най-многобройните групи са именно в Бесарабия - в Молдова и Украйна, където се преселват през 18 и 19 век.
Семейство Телпиз е от град Тараклия в южна Молдова. През 2003 г. най-голямата дъщеря Альона кандидатства за българско гражданство и го получава. Основанието за това е актът ѝ за раждане, на който пише „гагаузка“. На базата на този документ Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) ѝ издава удостоверение за български произход. Днес Альона е омъжена за българин и живее в Каварна.
Преди няколко години ДАБЧ издава идентични удостоверения за български произход и на другите две сестри – Светлана и Евдокия, както и на родителите им. През март 2022 г. обаче родителите им са уведомени, че българският им произход не се признава.
„Пише, че няма достатъчни основания от тези документи, за да се счита, че те са българи“, разказа в интервю за Свободна Европа Светлана Телпиз.
„Признават, че моята сестра има български произход и ѝ дават гражданство, а за моите родители казват, че няма основания. Как стана така - не разбирам?“, добавя тя.
Случаят на Светлана не е изключение. В същата ситуация е и семейството на Татяна Улянова – преди години двамата ѝ братя са получили гражданство на основание български произход, а днес институциите не виждат достатъчно доказателства за българския произход на родителите им.
С редакцията на Свободна Европа се свързаха още двама гагаузи, които са получили удостоверения от ДАБЧ за български произход през 2021. Точно като родителите на Светлана обаче в началото на тази година те виждат съобщение на сайта на Министерството на правосъдието, че не са представили документи, които да доказват българския им произход. Ако не представят такива, молбите им за гражданство няма да бъдат уважени, пише в портала.
Свободна Европа изпрати въпроси до Консулството на България в Тараклия, Молдова и до Министерството на правосъдието. От отговорите им става ясно, че за парадоксалната ситуация има обяснение – но все още няма действащо решение.
„Казаха ми, че правителството се е променило“
След като по-рано сестра им е получила българско гражданство, през 2017 г. Светлана и Евдокия също решават да кандидатстват. Малко след тях процедурата започват и родителите им.
Много хора мислят, че ние искаме гражданство само заради [достъпа до] Европейския съюз. Но това не е така.
„Много хора мислят, че ние искаме гражданство само заради [достъпа до] Европейския съюз. Но това не е така. Моята сестра живее в България, плаща данъци, има деца, мъж, който е български гражданин. Хората мислят, че ние взимаме паспорти за ЕС и отиваме в друга държава, но не е така“, казва Светлана.
Докато тя и втората ѝ сестра вече три години чакат отговор от институциите, техните родители получават такъв през март 2022. В него от Министерството на правосъдието, което е отговорно за проверката на документите при кандидатстване за гражданство, пишат, че са констатирали нередности и изискват допълнителни документи.
От съобщението в портала на министерството става ясно, че то не признава удостоверението за български произход от ДАБЧ и иска да бъдат представени документите, на база на които е издадено то. В случая на семейство Телпиз това са актовете им за раждане. В тази ситуация Светлана решава да потърси помощ от българското консулство в Молдова.
„От консулството ми казаха, че правителството в България се е променило и сега тълкуват законите по друг начин“, казва Светлана.
По думите ѝ оттам са ѝ казали още, че ако в акта за раждане пише „гагаузи“, а не „българи“, няма смисъл да изпращат документите, тъй като ще получат отказ.
„Но не разбираме защо ще ни бъде отказано, ако сестра ни вече е получила гражданство на същото основание“, посочва тя.
„Няма основателна причина за промяната“
Свободна Европа се свърза с временно изпълняващия длъжността консул на България в Тараклия – Ангел Маринков. Той каза, че процесът по придобиване на българско гражданство от гагаузи от Молдова и Украйна е протичал "безпроблемно" от 2002 г. до края на 2021 г., като за този период повече от 15 хиляди гагаузи са получили български паспорти.
Промяната, която е настъпила през миналата година, се дължи на изменения в Закона за българското гражданство, каза Маринков.
Между 2002 г. и 2021 г. повече от 15 000 гагаузи са получили български паспорти.
С тях беше променена процедурата при кандидатстване за паспорт на основание български произход, като отпадна нуждата кандидатстващите да представят удостоверение от ДАБЧ. Вместо това сега те трябва да докажат българския си произход пред Министерството на правосъдието, като изпратят документи, които показват, че имат поне един роднина българин по възходяща линия. Това може да са актове за раждане, войнишки книжки или други, на които е записано, че човекът е „българин“.
Според Маринков обаче няма основателна причина, произтичаща от закона, за въвеждането на допълнителни изисквания конкретно към гагаузите.
„Това изменение по същество не засяга представителите на етнографската група на българите-гагаузи, тъй като е налице становище, подписано от група именити български учени, членове на Консултативния съвет към председателя на ДАБЧ, относно българската идентичност на гагаузите“, смята той.
Става въпрос за становище, публикувано през 2015 г., в което се казва, че „не съществуват гагаузи, които не са от българска народност и това трябва да се има предвид при разглеждане на молби за натурализация“. То е подписано от акад. Георги Марков, проф. Божидар Димитров, акад. Васил Гюзелев и други.
Какво казва Министерство на правосъдието
От Министерството на правосъдието казват, че изменението в закона от март 2021 г. не дава възможност за изключения. В отговор на въпросите на Свободна Европа оттам посочват, че промените засягат всички кандидатстващи, включително и представители на гагаузката общност.
Недопустимо е по отношение на разпоредбите да се извършва разширително тълкуване от служителите. Обратното би довело до редица злоупотреби
„Недопустимо е по отношение на разпоредбите да се извършва разширително тълкуване от служителите. Обратното би довело до разнопосочно прилагане на нормите, както и до редица злоупотреби“, отговориха от министерството.
Според тях цитираното научно становище пък е дадено при действието на различна нормативна уредба и не се отнася към действащия в момента Закон за българското гражданство, тъй като му противоречи.
Именно с променения закон от министерството обясняват факта, че най-голямата сестра в семейство Телпиз е получила гражданство през 2004 г. след предоставяне на документи, върху които пише „гагаузка“, а днес нейните родители не могат да го получат, въпреки че доказват същия произход.
Ролята на Държавната агенция за българите в чужбина
Ключова в случая обаче е причината, довела до измененията в закона. В отговора си от Министерството на правосъдието пишат, че обстоятелствата около приемането на промените са тясно свързани със злоупотребите, установени в ДАБЧ.
Проверка на Върховната административна прокуратура още през 2014 г. констатира, че агенцията издава удостоверения за български произход, без конкретното лице да е представило документи, доказващи това.
Впоследствие през 2018 г. тогавашният шеф на ДАБЧ Петър Харалампиев беше арестуван за търговия с български паспорти. Той е обвинен, че е ръководил организирана престъпна група, като според прокуратурата лично е искал и получавал подкупи за издаване на удостоверения за български произход на чужди граждани без законово основание - в някои случаи дори в рамките на един работен ден.
Миналата година Харалампиев, както и бившият главен секретар на агенцията Красимир Томов, който също е обвинен в търговия с български паспорти, бяха санкционирани от САЩ заради „сериозна корупция“.
Така именно порочните практики на „продажба“ на български произход от служители на агенцията довеждат и до измененията в закона, засягащи и гагаузите, кандидатстващи за гражданство, става ясно от отговора на Министерството на правосъдието.
В него от ведомството също така посочват, че обвиненията към настоящото правителство в различно тълкуване на закона са „неоснователни“, тъй като измененията са приети още през март миналата година, когато все още на власт кабинетът на Бойко Борисов. Промените бяха гласувани от 44-ото Народно събрание, а вносители на проекта бяха Йордан Цонев и Хамид Хамид (ДПС), Тома Биков (ГЕРБ) и други.
"Трябват ли ни тези граждани?"
Докато измененията целят да отстранят проблема с оплетената в злоупотреби ДАБЧ, нерешен остава конкретният проблем на общности като тази на гагаузите.
Изискването в документите да пише „българин“ „не съответства на историческите и политическите реалии“ в Молдова и Украйна.д-р Галин Георгиев, БАН
Изискването в документите на кандидатстващите да пише произход или народност „българин“ „не съответства на историческите и политическите реалии“ в Молдова и Украйна, каза консулът на България в Тараклия Ангел Маринков.
Причината е, че гагаузите в този регион са били записвани в държавните регистри като „българи, говорещи турски“ само до средата на 19 век. След това те вече не се споменават в документите на официалната администрация като българи, а като гагаузи, каза за Свободна Европа д-р Галин Георгиевот Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Затова и мнозинството от тях не разполагат с документи, които да отговарят на новите законови изисквания.
Като вратичка в закона, която дава възможност на гагаузи от Молдова и Украйна да докажат българския си произход, остава новата ал. 4 на чл. 29 в Закона за българското гражданство.
Тя предвижда, че когато е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства по представените документи, министърът на правосъдието да може да възложи на Консултативния съвет при ДАБЧ да установи дали молителят има български произход.
В момента обаче тече преструктуриране на агенцията – предстои тя да бъде преобразувана в изпълнителна агенция към министъра на външните работи. Въпросният Консултативен съвет, който трябва да разглежда такива случаи, също все още не е сформиран.
Остава неясно и бъдещето на Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света – единственият официален документ, в който гагаузите са споменати като една от тези общности. Стратегията обаче не е актуализирана, откакто е приета през 2014 г., липсва и план за нейното изпълнение.
Райна Манджукова, която е председателка на Центъра на бесарабските българи в България и бивша шефка на ДАБЧ, обобщава ситуацията, с която се сблъскват гагаузите, като „една голяма дупка в държавната политика“.
„Там е проблемът, че нямаше някакъв законов акт, а беше едно такова междуинституционално съглашение, че гагаузите са българи“, каза тя пред Свободна Европа.
„Държавата трябва да реши – на нас трябват ли ни тези граждани или не?“
