Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Много тесен кръг". Кой в България решава дали да се гонят дипломати


Премиерът Кирил Петков беше критикуван, че "еднолично" е взел решението

Кой точно би трябвало да е взел решението за изгонване на 70 руски дипломати от България? Тук описваме реда, по който става това по принцип.

Изгонването на който и да било дипломат заради нерегламентирана дейност започва с доклад на специалните служби, научи Свободна Европа от бивш дипломат. До тези доклади имат достъп точно определени лица в правителството и президентската институция. Само те биха могли да вземат решение за изгонване. Последната институция е външно министерство - тя връчва официално документа, в който пише, че съответният дипломат трябва да напусне страната.

Откакто България изгони 70 руски дипломати, се натрупаха десетки обвинения към премиера Кирил Петков, че е взел толкова непопулярно решение "еднолично". И че неговите партньори не са знаели това.

Тук проследяваме реда за взимане на такива решения и ги сравняваме със стъпките, които са били предприети в действителност.

Какви са основанията

Премиерът Кирил Петков каза, че изгонените дипломати са работили „срещу интересите на България“. Основанието за изгонването им, посочено от външното министерство, е „осъществяването на дейност, определена от компетентните български власти като несъвместима с Виенската конвенция за дипломатическите отношения“ и „дейност, окачествявана от съответните институции като заплаха за националната сигурност“.

Според Кирил Петков решението за експулсирането на сътрудниците на руските дипломатически мисии в страната е взето на базата на три доклада на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Те не са публични, защото съдържат класифицирана информация.

Подобни доклади на ДАНС по правило се изпращат на министър-председателя, президента, председателя на парламента, а в някои случаи достъп до тях може да имат някои министри, каза пред Свободна Европа дипломатът Елена Поптодорова.

„Работата на службите е да следят за неправомерно поведение, което се упражнява и от лица с имунитет“, каквито са дипломатите и служителите на посолствата, каза Поптодорова. „Тези служби докладват на най-високите нива – премиер и президент. В зависимост от степента на достъп до класифицирана информация това могат да бъдат и министъра на вътрешните работи, на отбраната, на външните работи и, разбира се, президент и председател на Народното събрание. Това са идентични материали, които се носят на бюрата им.“

Президентът Румен Радев каза в четвъртък, че „в президентската институция не е постъпвал доклад на ДАНС по темата“.

Кой взима решението

Премиерът Кирил Петков каза, че по въпроса за изгонването на руските дипломати има решение на Съвета по сигурността. Това е консултативен орган към Министерския съвет по въпросите на националната сигурност.

Участниците в него са изброени в закон. Това са премиерът, министрите на вътрешните работи, на външните работи, на отбраната, на финансите и на електронното управление. Участват също и началникът на отбраната, главният секретар на МВР, председателите на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР), директорът на Служба „Военно разузнаване“, началникът на Националната служба за охрана, секретарят на Съвета по сигурността. По закон участват и двама представители на президента, определени от него с указ. Президентът и председателят на Народното събрание могат да участват в заседанията.

Това са хората на тези длъжности, които според Поптодорова следва да имат достъп до докладите на ДАНС.

Кирил Петков изброи в сряда хората, участвали в заседанието на 9 юни, на което по думите му е взето решение за изгонването на руските дипломати. По думите му министърът на финансите е бил представен от свой заместник. Президентът е имал свой представител за заседанието.

Румен Радев потвърди това в четвъртък, но посочи, че на заседанието тази тема не е била включена в предварително обявения дневен ред, а е била повдигната на самото заседание. Той каза още, че темата е била обсъдена „по принцип, по нея няма взето решение“.

„Въпреки това при завръщането на представителя на президентската институция обратно в президентството и споделяне на хода на протичане на Съвета, от президентската институция бе изпратено писмо към секретаря на Съвета по сигурност към Министерския съвет с въпрос за взетите решения на Съвета. Отговорът е: няма решение, гласувано, прието на този Съвет“, каза още Радев.

Свободна Европа попита пресцентъра на Министерския съвет дали такава кореспонденция действително съществува и дали на заседанието на 9 юли е взето решение за изгонване на руски дипломати, но до публикуването на текста отговор не беше получен.

Министърът на електронното управление Божидар Божанов (ДБ) каза в интервю, че е участвал в заседанието, на което въпросът е обсъден.

„Не мога да споделя детайли, защото информацията е класифицирана“, каза той. „Решението за експулсиране на дипломати е взето на базата на доклади на ДАНС, когато правителството не беше в оставка.“

Бившият военен министър и експерт по национална сигурност Велизар Шаламанов каза пред Свободна Европа, че Съвета по сигурността е консултативен орган и решенията му са със статут на препоръки. По думите му въпросите след това се обсъждат и взимат от Министерския съвет.

Обсъждали ли са го министрите

Въпросът дали решение за експулсиране на дипломати и технически персонал от руските дипломатически предствавителства е обсъждано на Министерски съвет също беше повдигнат. Лидерката на БСП и вицепремиерка Корнелия Нинова каза в сряда, че решението не е обсъждано на заседание на Министерския съвет и е взето „еднолично“ от премиера Кирил Петков.

Вицепремиерът и министър на околната среда Борислав Сандов обаче каза, че подобен въпрос два пъти е бил обсъждан от правителството.

„В тези разговори е разяснявано от страна на външно министерство за прекомерно големия брой руски дипломати в България, а министър-председателят е докладвал за неправомерни действия от страна на представителите на руската дипломатическа мисия“, написа Сандов във Фейсбук. „Решението от вчера не би трябвало нито да е изненадващо, нито извънредно.“

В четвъртък Корнелия Нинова каза в интервю, че въпросът за съкращаване на акредитираните руски дипломати в България е обсъждан на оперативно заседание на Министерския съвет по доклад на министърката на външните работи Теодора Генчовска. Тя добави, че тя и другите представители на БСП в правителството са били против тази мярка.

Сред критиките ѝ към решението беше също, че никой в Министерския съвет не е имал „достоверно поднесена информация“ за предполагаемия шпионаж. Нинова посочи, че не е имало гласуване на заседание на Министерския съвет, на което тя и другите министри от БСП да гласуват против.

Елена Поптодорова обаче смята, че това не е извънредно.

„Има много тесен кръг на ползващи класифицирана информация, изброени в законови и подзаконови актове“, каза бившата посланичка на България в САЩ. „Тази класифицирана информация не стига до всички в кабинета. Кръгът на ползващите класифицирана информация е много тясно определен и регламентиран в съответните актове. […] Г-жа Нинова няма работа в тази процедура за взимане на решение.“

По думите ѝ процедурата за вземане на решение за изгонване на дипломати е ясна.

„Докладите на службите са основата. След това се взима действително политическо решение. Изброих министрите, които са част от взимането на това решение. И да, това е политическо решение. Но то не е необосновано“, каза тя. След това решението се осъществява от Министерството на външните работи, което винаги извършва комуникацията с чуждите държави.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG