Хаос, надвикване, нападки. Така в три думи може да бъде описано изслушването в парламента на външната министърка в оставка Теодора Генчовска в сряда. Точно това изслушване беше използвано като повод за отстраняването на председателя на парламента Никола Минчев. А темата за Северна Македония беше първата, с която започна атаката срещу правителството на Кирил Петков, срещу което вече има внесен вот на недоверие.
Управляващите намериха и други думи за изслушването - Андрей Гюров от "Продължаваме промяната" (ПП) го нарече "евтин сценарий със салфетки", а Кристиян Вигенин от БСП каза, че случващото се не е нищо повече от "тричане" на министър-председателя за "неща, които остават недоказани".
Изслушването беше извънредно. Вместо предварително предвиденото обсъждане на актуализацията на бюджета, от "Има такъв народ" (ИТН) предложиха като първа точка в дневния ред парламентът да се занимае с темата "Северна Македония". Предложението беше прието с гласовете на ИТН, ГЕРБ, ДПС и "Възраждане", които се включиха в обвиненията към кабинета за "национално предателство" и "държавна измяна".
Тези обвинения няма как да бъдат разглеждани сериозно, казаха обаче трима експерти, с които Свободна Европа разговаря. Прясно оформената "четворна опозиция" от ГЕРБ, ДПС, ИТН и "Възраждане" натиска бутона "Северна Македония" единствено за да извлече вътрешнополитически дивиденти, а не защото има съдържателни аргументи, смятат те.
Къде точно обаче се пропуква тезата за "националното предателство"? Има ли сензация в обменянето на записки и бележки"? И кой всъщност води "паралелните преговори" според тезата на ИТН?
"Води се паралелна политика" - но от кого?
През последната една седмица, откакто Слави Трифонов обяви, че партията му напуска управляващата коалиция, основното обвинение от страна на ИТН е за "предателска политика" по отношение на Северна Македония, водена "паралелно" от премиера Кирил Петков на тази на външно министерство.
"Заради Македонияяяя", провикна се Трифонов по време на интервюто си за "Дарик" в отговор на въпрос защо партията му напуска коалицията. Представители на ИТН продължиха да повтарят същия аргумент и по време на парламентарното заседания в сряда.
"Опитвал ли се е Кирил Петков да провежда политика, различна от националната? Да. Това национално предателство ли е? Да", каза в сряда зам.-председателят на ИТН Тошко Йорданов.
Министърката на външните работи в оставка Теодора Генчовска, която отговори на депутатски въпроси в парламента, добави, че още по време на първата си среща с македонския ѝ колега Буяр Османи му е казала да комуникира само с нея, а не с други представители на правителството. Това обаче не се е случило.
"Първото ми изречение беше към него: "Г-н министър, комуникирайте само с мен! За съжаление, това не се случи", каза тя.
Такъв опит за изолиране на премиера от външната политика на страната обаче не е обичаен, казаха пред Свободна Европа експерти. Директорката на портал "Европа" Юлиана Николова посочва, че според Конституцията на България Министерският съвет ръководи и осъществява външната и вътрешната политика на страната. Той пък от своя страна се ръководи от министър-председателя - в случая Кирил Петков.
"Дали министър-председателят води паралелна политика – паралелна на кого?", каза Николова.
"Защото ако Министерският съвет, който той ръководи, осъществява политиката, тогава какво – паралелно на собствения си министерски съвет ли? Ако така се постави въпросът, всъщност излиза, че някой в министерския съвет води политика, различна от тази на министър-председателя и на целия екип", смята тя.
"Разкритието" на Генчовска за позицията на Петков
От парламентарната трибуна Генчовска каза още, че Петков е поел ангажимент пред комисаря по въпросите на съседството и разширяването Оливер Вархеи за вдигане на ветото за Северна Македония до края на месец юни. По думите ѝ това е станало по време на среща на 17 февруари, като паметната бележка от нея е открита и не е засекретена.
След изказването ѝ лидерът на ИТН Слави Трифонов написа във Фейсбук, че с това "голата истина" е "лъснала".
"Истината, че министър-председателят на България е участвал активно в разговори с чужди дипломати с една единствена цел – национално предателство", написа Трифонов.
Новина ли е обаче, че премиерът участва в дипломатическите преговори и че иска да разреши въпроса за начало на преговорите до края на юни? Още преди изборите през декември 2021 г., които ПП спечели, Кирил Петков и Асен Василев обявиха, че ще наложат "нов подход за решаване на проблема между София и Скопие".
През януари Петков каза, че ще бъдат създадени нови работни групи, които да опитат да решат отворените въпроси между двете страни в рамките на 6 месеца - тоест до юни 2022 г.
"Ще предложим нова процедура по отношение на Северна Македония, много бърза, с много кратък краен срок от само 6 месеца", каза в интервю за Financial Times Петков.
Затова погледнато отстрани, е странно, че днес ИТН се опитва да представи тези неща като сензация.
"Позицията на премиера отдавна е известна, а именно, че той в тази коалиция заема полюса на най-склонните да се започнат бързо преговорите", каза пред Свободна Европа бившият евродепутат и ръководител на катедра "Политология" в Софийския университет Светослав Малинов.
"Вътрешнополитическа употреба"
В сряда самата Генчовска направи признание, което постави под въпрос състоятелността на тезата на ИТН за "предателски" действия от страна на Кирил Петков. По думите ѝ Петков не е подписвал документи или взимал други решения, противоречащи на досегашната рамка - договора за добросъседство и рамковата позиция на парламента от 2019 г.
"Аз никъде не казвам, че премиерът е взел някакви решения, които са различни от това", каза Генчовска.
"В момента сме в ситуация, в която обвиненията от страна на ИТН не могат да бъдат разглеждани като сериозни", коментира Светослав Малинов.
"Това са неща, които ни принизяват като дебат. Защото трябва да има доказателства, а не да се правят хипотези върху хипотезите", каза още той.
Директорът на "ПанЕвропа" и бивш министър по европейските въпроси Гергана Паси също определи обвиненията на ИТН в накърняване на националните интереси като несъстоятелни.
"Всичките тези квалификации се използват единствено за вътрешнополитическа употреба. Очевидно е, че никакви решения не са вземани, а това, което се е случвало, е сондиране с европейските партньори как може да се излезе от тази ситуация", каза тя за Свободна Европа.
По думите ѝ сондирането е нормална част от дипломатическия арсенал, при който всяка страна по партньорски начин търси решение на възникнал проблем. Паметните бележки също са нещо „повече от нормално“ в един дипломатически процес, коментира Паси.
Каква е целта на атаката по темата "Северна Македония"
От управляващата коалиция също определиха случващото се като опит за извличане на тяснопартийни дивиденти.
Според Кристиян Вигенин от БСП темата се използва за вътрешнополитическа употреба, въпреки че няма доказателства Кирил Петков да е поемал каквито и да било действия, противоречащи на официалната рамка.
Съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов пък каза, че спорът няма нищо общо с отношенията между България и Северна Македония, е се използва "като тежък предмет, който се хвърля към правителството, за да бъде свалено". Той обвърза атаката на ИТН и с неуспешната кандидатура за шеф на БНБ на Любомир Каримански. Той беше излъчен от ИТН, но не получи одобрението на другите партии в коалицията.
По-рано в сряда по предложение на премиера Кирил Петков Министерският съвет реши всяко предложение в Брюксел, както и всяко действие на България по темата за началото на преговорите за присъединяване на Северна Македония в ЕС да се обсъждат и решават задължително от депутатите в Народното събрание.
Премиерът каза, че така се избягват "всякакви спекулации, че настоящото правителство ще направи каквото и да било по темата за Република Северна Македония и нейната европейска интеграция, а по нея ще работи единствено българският парламент".
С това темата за тайните, "предателските действия" би трябвало да бъде затворена, коментира Светослав Малинов.
"Тя вероятно ще продължи обаче да се използва от ИТН, за да оправдаят по някакъв начин своето поведение", каза той.
Според Гергана Паси в целия дебат по въпроса се пропуска един основен момент - че държавите, кандидатстващи за членство в ЕС, се променят в хода на преговорите за присъединяване, а не преди тяхното начало. Това е самата цел на преговорния процес - реформи и изглаждане на всички вътрешни и външнополитически въпроси.
"България има интерес да вкара двустранния разговор между България Северна Македония в рамките на един пълноценен преговорен процес. От тази гледна точка всичките въпроси, които са част от българската преговорна позиция, трябва да са част от преговорния процес, а не условие за неговото начало", отбелязва Паси.
Според нея ако не се постигне решение сега, заедно с подкрепата на френското председателство, "по-добър прозорец за България няма да има".
"Защото вероятно ако сега не вземем решение, след време ще бъдем принудени да го вземем при по-лоши за България условия", смята Паси.
