Връзки за достъпност

Извънредни новини

България завива. Какво следва от излизането на Трифонов


Слави Трифонов по време на концерт. Снимката е архивна

Политическата криза вече има директни и трайни последици за България. Въвеждането на еврото се отдалечава, опитите за подобрение на отношенията със Северна Македония са пресечени, а откъсването от руската енергийна зависимост може да забуксува.

Какво става в една страна, ако при висока инфлация, неотшумяла пандемия и близка война правителството ѝ пада по някаква четвърта причина? Слави Трифонов каза, че "слага край" на коалицията, създала българското правителство. Аргументите на "Има такъв народ" (ИТН) варират между обвинения за неуместна политика към Северна Македония и намалени пари за инфраструктура, но резултатът се появява на съвсем друго място - в разгара на няколко глобални кризи България започва да прави политически завой.

Правителството не е паднало, но вече няма парламентарна подкрепа и краят му е въпрос на време. Каквото и да се случи в близките дни и седмици, няколко неща вече са сигурни. България се забавя по пътя към приемане на еврото, надеждите за подобряване на отношенията със Северна Македония се изпаряват, а очакванията за работеща антикорупционна комисия и промяна в съдебната система остават за някой друг път.

България не допусна руския външен министър Сергей Лавров да прелети над страната на път за Сърбия.

Това се случва на фона на действия, които изглеждаха немислими при всяко предишно правителство в последните 20 години. България не допусна руския външен министър Сергей Лавров да прелети над страната на път за Сърбия, остана лоялна към санкциите на ЕС и това силно възмути Москва. По-рано "Газпром" спря доставките на газ за България, след като в нарушение на договора поиска плащане в рубли, а София отказа.

Това обаче не предизвика криза, защото правителството договаря алтернативни доставки и ускорено довършва газовата връзка с Гърция, която ще позволи на България изобщо да не зависи от руски газ. Въпреки отправяните от различни политици призиви за преговори и отстъпки към Москва, правителството дори отхвърля възможността за продължаване на изтичащия тази година договор с руския монополист "Газпром".

Зам.-министърът на енергетиката Пламен Данаилов от ИТН каза пред Евронюз България, че те са настоявали за "по-балансиран подход" и да се отложи отказването от руските газови доставки. По-късно министър Александър Николов, също от ИТН, отрече това да е причина за напускане на коалицията. Представители на "Продължаваме промяната"обаче вече наричат в социалните мрежи бившите си партньори "хора на "Газпром".

Предизвиканата от ИТН политическа промяна или ще отслаби възможностите на правителството да продължи политиката за заместване на руския газ и скъсване със зависимостта, или ще доведе до ново правителство, което няма да има същия приоритет и ще бъде доста по-сговорчиво към Русия.

Това е лоша новина за привържениците на европейския път на развитие на България.

Новото разпределение на силите

Четиримата министри от "Има такъв народ" подават оставки. Въпрос на процедура е премиерът да предложи на парламента тяхното освобождаване и заместване с нови. Промяната обаче вече започна.

В Народното събрание депутатите на ИТН започнаха да гласуват заедно с опозицията. Останалите три политически сили от коалицията нямат мнозинство и вече не успяват да наложат нито едно свое решение. "Продължаваме промяната" (ПП), Българската социалистическа партия (БСП) и "Демократична България" (ДБ) имат само 109 депутати от необходимите 121 за мнозинство в 240-местния парламент.

Премиерът Кирил Петков ("Продължаваме промяната") каза, че очаква да убеди 12 депутати от ИТН, които да подкрепят актуализацията на бюджета.

Опозиционните ГЕРБ (59), ДПС (34) и "Възраждане" (13) ясно заявиха, че от тях подкрепа не може да се очаква. Президентът Румен Радев призова партиите в Народното събрание да намерят ново мнозинство. Възможностите сега са само три - или правителството на Кирил Петков остава, с всичките трудности на този вариант, или парламентът успява да създаде ново мнозинство за ново правителство, ако сегашното падне, или пък президентът назначава служебен кабинет и България се отправя към нови избори.

Нито един от трите варианти не може да промени факта, че започнатата от ИТН политическа промяна носи лоши новини за про-западното бъдеще на България.

Еврото

В края на май правителството на Кирил Петков прие оперативния план за въвеждане на еврото от 1 януари 2024 година. Това стана без гласовете на БСП и ИТН. На думи и двете партии подкрепят присъединяването към единната европейска валута, но искат преди това да бъде направен анализ.

Депутатите на Слави Трифонов внесоха в парламента предложение за спиране на плана, докато Народното събрание не приеме анализ за ефектите от въвеждането на еврото. ДПС не отхвърлиха тази позиция, а поискаха нейното прецизиране и приемане. "Възраждане" са единствените открити противници на еврото.

Ако правителството не следва твърдо курса към еврото, целта за 1 януари 2024 година може и да не бъде постигната .

Планът описва конкретните стъпки, които България трябва да предприеме - промяна на закони, указания към банки и държавни институции. Това е техническа работа, която отнема време. Ако правителството не следва твърдо този курс, целта за 1 януари 2024 година може и да не бъде постигната.

Публикуваният на 1 юни доклад за готовността на страните от ЕС да приемат еврото казва, че само Хърватия изпълнява всички условия и страната може да приеме единната валута от 1 януари 2023 година. България все още не отговаря на критерия за стабилност на цените, т.е. допуска по-висока инфлация, както и все още не е приела необходимата нормативна рамка.

Отслабено правителство или ново, но по-скептично към еврото, ще забави този процес и България може и да се размине с поставената цел.

Северна Македония

„Причините, поради които тази коалиция не работи и поради които ние нямаме място в нея са две – Македония и факта, че в държавата вече няма пари“, каза Слави Трифонов във видео обръщението, с което даде начало на "изтеглянето".

Той обвини премиера Петков в "национално предателство" и че води различна политика от одобрената от Народното събрание. През 2019 г. България наложи вето на началото на преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС.

Външната министърка Теодора Генчовска, също от ИТН, каза, че е била изолирана от срещи по темата, на които Кирил Петков е обсъждал с европейски лидери стъпки за вдигане на ветото.

Премиерът определи това като "фалшиви новини". В четвъртък той се срещна в София с еврокомисаря по разширяване Оливер Вархеи и двамата потвърдиха, че няма договорка да вдигане на ветото. Петков каза, че работи за това ЕС да стане гарант за исканията на България, сред които вписването на българите в конституцията на Северна Македония, прекратяване на езика на омразата, изясняване на исторически спорове. В събота германският канцлер Олаф Шолц също каза, че все още няма договорка.

Президентът Румен Радев каза в петък, че задача на правителството е "да отстои ветото". В новата ситуация намаляват шансовете за пробив и подобряване на отношенията между България и Северна Македония. Правителството няма да има или време, или подкрепа, за да продължи да търси решение в тази посока.

Корупцията

Правителството на Кирил Петков дойде на власт с обещанието за решителна борба с корупцията, отстраняване на главния прокурор Иван Гешев и шефа на антикорупционната комисия КПКОНПИ Сотир Цацаров, както и засилване на правомощията на комисията. Оставката на Цацаров дойде първа.

В четвъртък законопроектът за разширяване на правомощията на КПКОНПИ беше внесен в парламента. Депутатите от ИТН го подложиха на унищожителна критика и обвиниха премиера Петков, че иска "свой Гешев". Депутатите от "Продължаваме промяната" видяха в това политическа атака на доскорошните си партньори и ги обвиниха, че са саботирали работата по проекта.

Който и да е прав, резултатът е ясен - този проект трудно ще бъде приет, защото управляващите загубиха мнозинството си. Без мнозинство няма да могат да попълнят и състава на Висшия съдебен съвет, който единствен по конституция може да освободи главния прокурор Иван Гешев. Краят на това мнозинство означава и край на дадените обещания за съдебна реформа.

Кога се случва всичко това

Началото на политическата криза в България беше дадено в момент, когато войната на Русия в Украйна продължава четвърти месец. София взе страната на Киев и ремонтира повредени украински танкове в български заводи. Съпротивата на БСП не позволи България официално да помогне и с оръжие, но българските оръжейни производители масово изнасят за страни, които подпомагат военно Украйна.

София не пусна самолета на Лавров и не се огъна пред натиска на "Газпром" за нарушаване на европейските санкции.

В това време премиерът Кирил Петков поведе и "война за границата", както той я нарече. Държавата отстрани частна лаборатория, която повече от 10 години осъществява фитосанитарния контрол на вноса на храни от Турция към България, т.е. към целия ЕС. "Става дума за годишни приходи от 200-300 млн. лева", казаха депутати от "Продължаваме промяната". Някои от тях директно обвързаха този случай с действията на ИТН. В интервю за Дарик радио Слави Трифонов отрече да има връзка със скандала на границата.

"В момента в България се провежда остра операция на руските специални служби с цел да бъде съборена властта в републиката", написа във Фейсбук зам.-председателят на Народното събрание Атанас Атанасов ("Демократична България").

Какъвто и да е конкретният повод за атаката срещу правителството, той не променя голямата картина. България прави завой и този завой не е на Запад.

  • 16x9 Image

    Иван Бедров

    Иван Бедров е директор на българската служба на Радио Свободна Европа. Има над 25 години опит в български и международни медии, сред които бТВ, БНР, Клуб Z, Дойче веле и Радио Свободна Европа.

Facebook форум

Най-ново видео

Двете Българии, които не се срещнаха около парламента
please wait

No media source currently available

0:00 0:10:55 0:00
XS
SM
MD
LG