Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Червената вълна" не се случи. Какво следва след междинните избори в САЩ


Колаж с автора Димитър Бечев на фона на американския президент Джо Байдън.

Републиканците печелят мнозинство в долната камара на Конгреса на САЩ, но демократите имат шансове да запазят контрола си над Сената. Какви промени могат да провокират резултатите от междинните избори в Щатите, обяснява Димитър Бечев.

Междинните избори в САЩ завършиха с лек превес на Републиканската партия. Първоначалните резултати потвърждават прогнозата, че тя ще спечели мнозинство в долната камара на Конгреса - Камарата на представителите. Демократите най-вероятно запазват контрола си над Сената.

В предходните месеци наблюдателите на американския политически живот очакваха много силно представяне на републиканците, едва ли не "червена вълна". Противно на ситуацията в Европа, червеният цвят символизира десницата в САЩ.

Това беше напълно логично. По начало партията на действащия президент обикновено губи подкрепа на междинния вот. Така се случи през ноември 2018 г., например. Тогава демократите спечелиха над 40 допълнителни мандата, овладяха Камарата на представителите, чийто говорител стана Нанси Пелоси.

Не тези избори ефектът на махалото трябваше да е много мащабен. Причината е, че Джо Байдън не се радва на особена популярност сред американците.

Според сайта FiveThirtyEight агрегираните резултати от проучвания на общественото мнение към момента сочат, че 53,5% не одобряват президента, а 41,4% го одобряват. Влошаващата се икономическа среда, високата инфлация и повишаването на цените на горивата дърпа надолу рейтинга на Байдън. В обществото е налице притеснение и от повишените нива на престъпност.

Въпреки това републиканците изглежда не успяха да капитализират напълно промяната на настроенията в страната. Мнозинството им в долната камара ще е минимално и едва ли ще спечелят 27 нови места (средно толкова мандати преминават от едната в другата партия на междинни избори).

Надпреварата за една трета от Сената също е оспорвана. Демократите дори победиха в Пенсилвания в избори за място, което досега беше контролирано от техните съперници. В Джорджия ще се проведе втори тур между сенатора-демократ Рафаел Уорнок и опонента му от Републиканската партия Хършъл Уокър, тъй като местните правила изискват печелившият кандидат да има над 50% подкрепа от съвкупния вот. Републиканците се надяваха да победят в този традиционно червен щат. Пробив ще има единствено в Невада, който ще компенсира загубата в Пенсилвания. Така, ситуацията в Сената се очертава патова.

Какво обяснява несъстоялата се "червена вълна"?

Още е рано да се отговори еднозначно, тъй като много често избирателите се влияят от фактори на местно и щатско равнище. Личните качества на даден кандидат и неговите/нейните позиции по въпроси от локално значение са по-важни от тенденциите в национален план.

Не може да се подцени обаче ролята на Доналд Тръмп. Бившият президент и неофициален лидер на републиканците се включи активно в кампанията по места. С негова помощ "червените" се надяваха да мобилизират максимален брой свои поддръжници, имайки предвид нестихващата му популярност сред тази част на електората. Същото направиха и демократите. Подобно на Тръмп, Барак Обама обикаляше страната и говореше по митинги в подкрепа на различни кандидати.

Проблемът е, че Тръмп се намеси още в първичните избори и даде рамо на хора с крайни позиции. Най-вече на кандидати, споделящи конспиративната теория, че президентските избори през 2020 г. са били "откраднати" от Байдън и демократите. С други думи лоялността към вожда надделя над личните качества и избираемостта на различните претенденти за републиканска номинация.

Хората на Тръмп не се представиха убедително. В Пенсилвания, например, ключов щат "на кантар" (swing state), който със сигурност ще определи и изхода от следващите президентски избори през 2024 г. - Джон Федърман победи д-р Мехмет Оз, подкрепян от бившия президент. В изборите за губернатор демократът Джош Шапиро убедително надделя над Дъг Мастрияно, изтъкнат защитник на версията за "откраднатия" президентски вот.

В Джорджия републиканецът Браян Кемп, нападан безмилостно от Тръмп поради отказа му през 2020 г. да отхвърли изборната победа на демократите в щата, също беше преизбран със солиден резултат. Нещо повече – потенциалният конкурент на Тръмп за президентската номинация след две години Рон ДеСантис също спечели преизбиране във Флорида със значителен процент преднина.

Демократите използваха Тръмп като плашило, за да призоват към урните своя електорат. Активизирането на бившия президент, свързан със щурма на Капитолия на 6 януари 2021 г., даде сила на тезата, че на тези избори е поставена на карта съдбата на демокрацията в САЩ. И така Демократическата партия донякъде стопира отлива на подкрепа.

Любопитна подробност е, че в много първични избори демократите са давали финансово рамо на крайни кандидати, свързани с Тръмп. Именно с цел да се възползват от поляризацията на междинните избори.

Демократите се възползваха и от наскорошното решение на Върховния съд за отмяна на Roe vs Wade, съдебният казус от 70-те години, установяващ правото на аборт на федерално ниво. На плебисцит в Мичиган – друг щат на кантар, избирателите приеха поправка на местната конституция, която закрепва това право на щатско ниво. Губернаторът-демократ Гретчен Уитмор, подкрепяща конституционната промяна, пък беше преизбрана. Консервативното мнозинство във Върховния съд на практика помогна на Демократическата партия в този изборен цикъл.

Както следва от изборите?

На първо място загубата на Конгреса означава, че в идните две години Байдън няма да е способен да прокарва законодателство. Двупартийните компромиси са трудни и в повечето случаи невъзможни. Евентуално мнозинство в Сената обаче дава възможност на Белия дом да продължи с назначенията си в изпълнителната власт и във федералните съдилища, включително във Върховния съд.

Едва ли може да се очаква някакъв завой във външната политика. Да, лидерът на републиканците в Камарата на представителите Кевин МакКарти отбеляза, че Украйна не може да се надява в бъдеще на "празен чек". Но в качеството си на говорител на долната камара едва ли ще блокира финансови средства за Киев при положение, че не всички републиканци биха го подкрепили и демократите ще могат да формират мнозинство.

Двете партии са на, общо взето, сходни позиции по отношение на политиката спрямо Китай.

Най-голямата интрига, разбира се, засяга номинациите за президентските избори през 2024 г. Тръмп даде индикации, че ще се състезава. Неубедителната победа този вторник няма да промени намеренията му. Ще видим обаче дали ДеСантис и други в партията ще се кандидатират.

Не е сигурно също дали Байдън ще се бори за втори мандат. Той има желание, но нищо чудно и сред демократите да се появят претенденти.

  • 16x9 Image

    Димитър Бечев

    Димитър Бечев е старши сътрудник към Атлантическия съвет (САЩ) и преподавател в Оксфорд. Специализирал е в Института по икономика в Лондон и в университета „Харвард“, САЩ. Работил е като директор на софийското бюро на Европейския съвет за външна политика, професор в токийския университет „Хитоцубаши“.

Facebook форум

Най-ново видео

Професия Ютюбър. Кой е Слави The Clashers и какво работи
please wait

No media source currently available

0:00 0:04:59 0:00
XS
SM
MD
LG