Те мажат бельото на Алексей Навални с Новичок, движат се накуп, без да си замитат следите, регистрират си имуществото на адрес на тайните служби, звънят за инструкции на шефа по най-обикновен телефон, изпускат контрола над обкръжението на своята мишена, нямат подръка убедителна легенда за това кои са, ако нещо се обърка.
Това е облик не на всемогъщи убийци, а на комични герои. Такива излизат руските агенти на тайните служби в края на почти всяка история, разследвана от Христо Грозев.
Той пише само за неща, които ужасяват света – отравяне на политически опонент, сваляне на пътнически самолет, избиване на цивилно население в агресивна война. Открива, че в основата на всичко са агенти на руските служби. Описва подробно как е научил детайлите, без да крие, че е плащал на черния пазар на лични данни.
Накрая се получава един и същи портрет на разкритите извършители: хора, снабдени със смъртоносни оръжия и уверени в своята безнаказаност, но недостатъчно подготвени в „професионалната“ си дейност. Толкова, че са проследими с малко повече усилие и познания в дигиталния свят.
Как е формално: защо Москва го издирва
Българският гражданин Христо Грозев беше обявен за издирване от Русия на 26 декември 2022 г. Като причина беше посочено нарушение на Наказателния кодекс, но конкретен текст не беше цитиран.
Така е и днес, 15 дни по-късно. Адвокатите на Грозев не успяват да получат такава информация в Русия. Руската посланичка в София твърди, че не знае причината. МВР поиска Москва да каже какво е обвинението, но засега остава без отговор, а четвърти източник няма.
Христо Грозев твърди, че има само българско гражданство.
Как е според самия Грозев: защо го издирват
Москва го издирва заради последното му голямо разследване, публикувано през есента на 2022 г., смята Христо Грозев. Статията установява поименно екип от 33-ма руснаци, които дистанционно насочват ракети към цивилни цели в Украйна.
"Преди около две седмици ЕС наложи санкции на тези хора въз основа на моето разследване и веднага след това дойде решението на Русия да ме обяви за издирване", каза Грозев на българските депутати в четвъртък.
Пред Нова телевизия той даде по-дълъг отговор - напомни за три по-ранни разследвания, заради които е привлякъл интереса на руските власти към себе си. Първият случай е още от 2016 г. Тогава той излита от Москва за Западна Европа, а майорка от ФСБ му слага черен печат в паспорта.
По това време "Белингкат" работи предимно върху разследване за свалянето на малайзийски пътнически самолет с ракета, изстреляна от проруски сепаратисти в Украйна. За Русия това е хипотеза табу, а Грозев не просто участва в разследването, но и ежегодно провежда обучение на руски журналисти в Русия.
Оттам и черният печат.
Но оттам и първата слава: разследването влиза в съдебното дело, заведено в Нидерландия, и през октомври 2022 г. води до три доживотни присъди на руските агенти, произнесени в тяхно отсъствие.
Да теглим чертата: и първото, и последното разследване, проведено с участието на Грозев за "Белингкат", засягат тема, която е най-чувствителна за Кремъл - Украйна. Първото разкрива и особено неприятния за Москва факт, че именно Русия въоръжава проруските сепаратисти в Донбас.
Какво е уникалното в това издирване
Проверка на Свободна Европа сочи, че Грозев е единственият чуждестранен журналист, обявен именно за издирване, а не за нещо друго.
Той самият каза пред български депутати, че има около 150 журналисти, които са руски граждани, прогонени от страната след вписването им в регистрите като „чуждестранни агенти“. Сред тях има и осъдени, арестувани, преследвани.
Има и един украински журналист, обявен за „чуждестранен агент“ (Грозев вероятно има предвид Дмитрий Гордон, който поддържа канал в Ютюб с 2 млн. и 200 хил абонати).
Това, което няма, е друг чужд гражданин, който работи в сферата на журналистиката, и който е обявен за издирване.
Този допълнителен факт откроява диспропорцията между решението на Москва, засягащо български гражданин, и реакцията на българските власти по случая.
Има ли проблем според българските власти
До този момент действията на официална София са три: външно министерство с тридневно закъснение говори с руската посланичка Елеонора Митрофанова, МВР с четиридневно закъснение поиска информация за конкретното обвинение, а ДАНС са потърсили връзка със самия Грозев.
Липсата на достатъчна ангажираност беше основна причина "Демократична България" (ДБ) да поиска изслушването на Грозев в парламентарната комисия за контрол върху службите. То се проведе в четвъртък.
В него се разбра, че с изключение на ДАНС с него не е контактувал нито един представител на изпълнителната власт. Но три други държави, последвани скоро от четвърта, са му предложили незабавно защита.
Как изглежда отвън: опасно ли е да те издирва Русия
Страните, които незабавно са предложили защита на Грозев, са Нидерландия (там е базиран сайтът "Белингкат") и Австрия (там живее Грозев), но също и Швеция и Естония, които нямат очевидна формална причина да действат.
И преди, и по време на управлението на Владимир Путин Русия е страна, в която се убиват разследващи журналисти. Най-известните случаи са на Анна Политковская (1958-2006) и Юрий Шчекочихин (1950-2003), но това са само най-гръмките измежду всички истории.
Законовото преследване на журналисти е позволено от 2012 чрез законите за "чуждестранните агенти", които ежегодно се втвърдяват. В днешния си вид този етикет води до забрана за публична дейност и до непосилни разходи.
Военната цензура, наложена след инвазията в Украйна, доведе до закриване на практически всички независими медии и до принудителното изгнание на журналисти.
Този подход към журналисти (и обществени фигури), съчетан с първата агресивна война в Европа, публично заповядана от руския президент, води до логичния извод, направен от най-малко четири държави: ако Кремъл подгони някого, този някой е в опасност за живота.
Как изглежда от България: защо Русия издирва Грозев
Между първото разследване - това за малайзийския самолет - и последното, в което Грозев установява имената на хората, дистанционно насочващи крилати ракети към Украйна, има 7 години, в които българската публика е поставена встрани от тези новини. Това я затруднява да формира отношение към разследванията на Христо Грозев преди да дойде новината, че го издирват.
Преглед на най-попурярните електронни медии в България - БНТ, Би Ти Ви, Нова телевизия и БНР показва средно 12 споменавания на "Белингкат" за седем години (преди Христо Грозев да бъде обявен за издирване). В Би Би Си става дума за 140 публикации, в Льо Монд - за 100.
В България първото споменаване на сайта "Белингкат" в най-популярните медии се отнася към февруари 2019 г. Интересът тогава е предизвикан от откритието, че едни и същи руски агенти на тайните служби са участвали в отравяния в София и в Солсбъри, Великобритания.
Става дума за покушението срещу трима български граждани, сред които е оръжейният търговец Емилиян Гебрев (2015) и това срещу бившия руски агент Сергей Скрипал и дъщеря му (2018).
По-късно разследването на "Белингкат" и Христо Грозев се разшири и достигна до по-глобален извод, в който е замесена България: че руските служби стоят не само зад двете покушения, но и зад взривове в оръжейни складове, извършвани години наред в Чехия, България и Украйна.
През 2019 г. водещите медии се ограничават със споменаване на разследването, обвързало в едно покушения в България и Великобритания. Често пъти в него липсва името на Грозев. Самата история се връща на дневен ред през април 2021 г. след като българската прокуратура от свое име посочва, че има връзка между отделните събития.
Пред 2022 идва ред на интервюта с Грозев за вътрешната политика на Русия и ситуацията на фронта.
Водещите медии проявяват интерес и при награждаването с "Еми" на разследване на Си Ен Ен, направено с екипа на "Белингкат", в който има двама българи - освен Грозев това е Йордан Цалов. Този път става дума за разследване на отровителите на опозиционера Алексей Навални, извършено съвместно със Си Ен Ен.
Кой е Христо Грозев
Грозев е български гражданин, който живее от години в чужбина. Роден е в Пловдив през 1969 г., там завършва и английската гимназия. През 1995 г. се дипломира в Американския университет в Благоевград със специалност „Медии и Масови комуникации“.
Започва да работи като репортер в Пловдив като 17-годишен, после работи за частното радио „Аура“. Профилът му в LinkedIn съобщава, че в средата на 90-те той заминава за Русия, където работи за местни клонове на американската Metromedia. Нататък, по думите му, той придобива и продава медии в Русия, България, Нидерландия и други страни.
В България името му доби популярност през 2011 г. Това стана покрай компанията BG Privatinvest GMBH и смяната на собствеността на пресгрупата, издаваща вестниците "24 часа" и "Труд" след оттеглянето на германските издатели от ВАЦ.
Собствеността беше разпределена между BG Privatinvest на Грозев и австриеца Карл Хабсбург-Лотринген от една страна, и Любомир Павлов и Огнян Донев от друга. Впоследствие се стигна до конфликт между двете групи инвеститори, в резултат на което делът на Грозев и партньора му се понижи до 9%, вместо първоначалните 53%. По-късно Павлов и Донев станаха обект на масирани прокурорски и данъчни проверки и в крайна сметка се отказаха от издателския си бизнес.
Тази история остави върху Грозев в България етикета на бизнесмен, а инцидентното представяне на разследванията му, правени след 2015 г., не спомогна за "превръщането му" в разследващ журналист в очите на много българи.
"Белингкат"
От 2015 г. Грозев работи за интернет изданието „Белингкат“, създадено само година по-рано. Сайтът е основан от бивш блогър и е базиран в Нидерландия. Извършва разследвания с помощта на методи, които журналистите използват рядко или никога – търговия на данни, проследяване на геолокация, анализиране на открити източници чрез съпоставяне на дигитални изображения, подробен разказ от първо лице за това какво точно е направил авторът, за да се добере до една или друга информация.
Професионалната журналистика не приема някои от тези подходи (например покупката на данни на черния пазар), но сама търси начин да се обучи на други, ако не ги владее (например да намира и съпоставя изображения от открити източници).
Обичайното представяне на „Белингкат“ е като на сайт за разследвания, който комбинира гражданската и традиционната журналистика. Двата вида дейност влязоха в глобален конфликт още със зараждането на блогърите, които не са обвързани с етичен кодекс като журналистите. "Белингкат" е една от световните платформи, която "сдобрява" тези два лагера, без да ги обединява.
Повечето разследвания, цитирани дотук, са направени заедно с традиционни медии от Германия и САЩ. Самият Христо Грозев и руският журналист Роман Доброхотов (днес в изгнание), получиха през 2019 г. Наградата на европейската преса за разследването на отравянето на семейство Скрипал във Великобритания.
